Стратегии за справяне с паническото разстройство

Паническите атаки се срещат при всички тревожни разстройства, но това, което различава паническото разстройство, е, че те са неочаквани и се появяват "от нищото" без очевиден тригър (спусков механизъм). Тези неочаквани атаки на паника трябва да бъдат свързани със значителна промяна в поведението или да бъдат последвани от най-малко един месец постоянна тревога от мисълта за поява на друга атака или от това какво ще се случи, ако имате друга паник атака, за да бъдете диагностицирани. (Вижте какви са симптомите на паническо разстройство ТУК >>>)

Ето и някои стратегии за самопомощ:

Самообразоване

Едно от най-страшните ранни преживявания на паническо разстройство е да получите паническа атака и да не знаете какво се случва с тялото ви. Когато научите повече за пристъпите на паника и паническото разстройство, можете да започнете да маркирате и идентифицирате усещанията си. Въпреки че паническата атака е много обезпокоителна като преживяване, тя няма да ви убие или да ви накара да изгубите напълно контрол или да полудеете. Понякога единствено знанието за това какво се случва може да помогне на хората да се почувстват по-добре. Например следващия път, когато преживявате паническа атака, може да си кажете "Това е тревожност. Чувствал съм всичко това преди и всичко след това беше наред".

Приемане

Това може да звучи контра-интуитивно, но да опитате да приемете емоционалното си преживяване може да бъде много полезно при панически атаки. Напомняйте си, че тревожността е като вълна — онова, което се вълнува, трябва да се успокоява. Съпротивлението ви въвлича в цикъла "страх от страха", което може да ви накара да се чувствате още по-зле. Ако забележите, че се появяват симптоми на паника, назовете онова, което преживявате (поставете му етикет) и си напомнете: "Всичко ще бъде наред, това ще отмине с времето." Приемането на това, което преживявате, вместо да се борите срещу него, вероятно ще помогне на паническите симптоми да отшумят по-бързо и ще се справите по-лесно.

Пълноосъзнатост

Пълноосъзнатостта включва това да прекарвате време, фокусирайки се върху настоящия момент и да заемате неосъдителна позиция (нещата не са добри или лоши, те просто са). Това може да звучи съвсем ясно, но е трудно, когато умът ни често блуждае. Опитайте да прекарвате известно време всеки ден, фокусирайки се върху отделна дейност в продължение на 10 минути. Например фокусирайте се върху дишането си: забелязвайки физическите си усещания, звука на дишането си, усещането, че гърдите ви се издуват и спадат, докато дишате, усещането на въздуха, който навлиза в дробовете ви и ги напуска и т.н. Опитайте да запазите ума си, фокусиран върху тези усещания. Ако забележите, че блуждае, внимателно го пренасочвайте към упражнението. Изпълнението на тези упражнения редовно може да ви помогне да се чувствате емоционално центрирани.

Подход "недей да избягваш"

Опитайте се да не избягвате или отблъсквате чувствата на паника. Вместо това, дишайте дълбоко по време на тези преживявания и упражнявайте своето приемане (както е описано по-горе). Избягването на ситуации или телесни усещания, свързани с паник атаките, може да изглежда полезно в краткосрочен план, тъй като ни помага незабавно да намалим безпокойството си, но в дългосрочен план то не е полезно, защото учи мозъка ни, че тези физически усещания са "истинска тревога" или нещо, от което наистина трябва да се страхуваме. Вместо това, ако се изправим пред усещанията и ситуациите, които ни карат да се тревожим, малко по малко, можем да пренавием мозъка си с течение на времето и да се научим, че в крайна сметка тези неща не са толкова страшни. Чрез повторение на този подход отново и отново, ще започнете да осъзнавате, че физическите усещания, които имате, не са толкова страшни, а това ще помогне да намалите симптомите на паника в бъдеще или поне да ги направите много по-лесно управляеми. Спомнете си думите: "избягването е най-добрият приятел на безпокойството", защото колкото повече избягваме, толкова по-тревожни се чувстваме. И така, опитайте да посрещнете нещата, които ви карат да се безпокоите с "мога да направя това!".

Когато някой има паник атака

Тревожността не може да расте завинаги и няма как да изпитвате върхови нива на безпокойство завинаги. Физиологически настъпва момент, в който нашата тревожност не може да стане по-голяма, защото нашето тяло не може поддържа това пиково ниво на безпокойство за неопределено време. В този момент безпокойството няма накъде отиде, освен надолу (т.е. да се понижи). Дискомфортно е да достигнете този връх, но е важно да запомните, че тази тревожност ще изчезне, а след това ще се понижава с течение на времето.

• Емоциите са като вълна, те ще идват и ще си отиват;
• Вие сте изпитвали това преди, знаете какво да очаквате и ще можете да се справите;
• Избягването е най-добрият приятел на безпокойството. Избягването сега означава устойчиво безпокойство в бъдеще;