Каква е разликата между паническата атака и тревожната атака

Може би сте чували някой да говори за пристъпите на паника и тревожност като за едно и също нещо. Това обаче са различни състояния.

Неочакваните панически атаки се случват без очевидна причина. Очакваните атаки са "задействани" от външни стресови фактори, като например фобии. Паническата атака може да се случи на всеки, но ако се случи повече от веднъж, това може да е признак на паническо разстройство.

Липсата на диагностично разпознаване на тревожните атаки означава, че признаците и симптомите са отворени за интерпретация. В такъв случай човек може да описва "тревожна атака" и да има симптоми, които сякаш никой друг никога не е изпитвал, въпреки че по всичко личи, че друг също е имал "тревожна атака".

Прочетете нататък, за да научите повече за разликите между пристъпите на паника и тревожност.

Симптоми

Пристъпите на паника и тревожност могат да бъдат сходни като усещане и да включват много емоционални и физически симптоми.

Можете да изпитате както тревожна, така и паническа атака по едно и също време. Например може да почувствате безпокойство, докато се притеснявате за потенциално стресираща ситуация, като важна презентация на работното място. Когато ситуацията настъпи, тревожността може да доведе до паническа атака.

Може да е трудно да разберете дали това, което изпитвате, е тревожна или паническа атака. Ето защо имайте предвид следното:

• Тревожността обикновено е свързана с нещо, което се възприема като стресиращо или заплашително. Паническите атаки невинаги са предизвикани от стресори и най-често се появяват сякаш от нищото.
• Тревожността може да бъде лека, умерена или силна. Например тревожността може да присъства "в задната част на ума ви", докато се занимавате с ежедневните си дейности. Паническите атаки, от друга страна, включват предимно тежки, разрушителни симптоми.
• По време на паническа атака автономният отговор на организма "бий се или бягай" поема контрола. Физическите симптоми често са по-интензивни от симптомите на тревожност.
• Докато тревожността може да се развие постепенно, пристъпите на паника обикновено се появяват рязко.
• Паническите атаки обикновено предизвикват притеснения или страхове, свързани с очакване на нови пристъпи. Това може да окаже влияние върху поведението ви, което води до избягване на места или ситуации, в които смятате, че може да сте изложени на риск от атака.

Причини

Неочакваните панически атаки нямат ясни външни спускови механизми (тригъри). Очакваните атаки на паника и тревожност могат да бъдат предизвикани от различни неща. Някои често срещани причини включват:

• стресираща работа;
• шофиране;
• социални ситуации;
• фобии, като агорафобия (страх от претъпкани или открити пространства), клаустрофобия (страх от малки пространства) и акрофобия (страх от височини);
• напомняния или спомени за травматични преживявания;
• хронични заболявания като сърдечни заболявания, диабет, синдром на раздразненото черво или астма;
• хронична болка;
• отказ от наркотици или алкохол;
• кофеин;
• лекарства и добавки;
• проблеми с щитовидната жлеза;

Рискови фактори

Атаките на тревожност и паника имат сходни рискови фактори. Те включват:

• преживели сте травма или е сте станали свидетели на травматични събития, било то като дете или като възрастен;
• преживели сте стресиращо събитие, като например смърт на близък човек или развод;
• изпитвате постоянен стрес и притеснения, като отговорности по отношение на работата, конфликт в семейството или финансови проблеми;
• страдате от хронично или животозастрашаващо заболяване;
• имате тревожна личност;
• страдате от друго психично разстройство, като депресия;
• имате близки членове на семейството, които също имат пристъпи на тревожност или паника;
• злоупотребявате с наркотици или алкохол;
• от женски пол сте;

Вашият лекар ще ви попита за вашите симптоми и ще проведе тестове, за да изключи други здравни състояния с подобни симптоми, като сърдечни заболявания или проблеми с щитовидната жлеза.

За да получите диагноза, вашият лекар може да проведе:

• физически тестове;
• кръвни тестове;
• сърдечен тест, като например електрокардиограма (ЕКГ);
• психологическа оценка или въпросник;