Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Деперсонализацията не води до множествено личностно разстройство

Деперсонализацията не води до множествено личностно разстройство

Деперсонализацията не води до множествено личностно разстройство - изображение

За хората, които страдат от деперсонализация, усещането, че не са част от тялото си и че собствените им действия са някак чужди е нормално. В тези мигове светът е различен, страшен, далечен и сякаш размит от тревожността. Тогава всяка промяна във физическото състояние (която е различна от перфектно) се счита за симптом на нещо неестествено и опасно за здравето и душевния баланс.
Част от симптомите, за които хората знаят, че съвпадат с множественото личностово разстройство (по-популярно като "раздвоение на личността") може би са причината за подобно притеснение, но нека видим какво представлява множественото личностно разстройство.


Учените го дефинират като тежко състояние, при което две или повече личности (или състояния на личността) поемат контрол над индивида. Като загубите на спомени са толкова съществени, че не могат да се оправдаят със забравяне.
Всъщност състоянието не е навлизане на втора (или поредна) личност в ума на съществуващата, а разцепване на идентичността. Обикновено личността, чиято идентичност се е разцепила, е била депресирана, пасивна и зависима, след което настъпва фрагментацията.
Симптомите на множествено личностно разстройство се състоят в:
- Наличие на две или повече идентичности в тялото, като всяка има траен модел на поведение, мислене и самоосъзнаване;
- Видими промени в поведението, усещането за идентичност, съзнанието, паметта, възприятието, двигателната функция;
- Големи пропуски в личната история, включително хора, места и събития, както за далечното, така и за близкото минало, които не са съвместими с обикновеното забравяне.
- Поява (поради наличието на предните симптоми) на клинично значим стрес или увреждане в социални, професионални и други важни области на функциониране.


Всеки, борещ се с висока тревожност и деперсонализация ще има усещане за нереалност, отделяне от тялото, неразпознаване на собствения си глас и малки пропуски в паметта. Като част от хората се чудят дали това не е първата стъпка към „раздвоение на личността“.
Дори подобен страх да ви изглежда напълно легитимен и логичен това е нещо, което няма да се случи. Не такъв е начинът, по който се заражда личностното разстройство. Това е като да се притесняваме, че страдайки от симптоми на грип ще прихванем ХИВ. Условията са несвързани и не водят едно към друго. Опитът на специалистите говори, че ако има вероятност двете състояния да са паралелни, то тя е нищожна, а вариантът да се появи първо деперсонализацията е още по-слабо вероятен.

Една от причините да се появи страхът от „раздвояване на личността“ при наличие на тревожност, панически атаки и деперсонализация е, че страдащите поддържат тенденция всяка мисъл да води до възможно най-лошия извод.
Например:
Чувствам глад.
- Странно ли е, че чувствам глад?
- Какво всъщност е усещането за глад?
- Отделено ли е от самия глад?
- Дали мисълта за глада съществува без него, съвсем сама?
- Чакай, аз нали чувам тази мисъл!?
- Ако чувам мисълта, това е глас в главата ми!
- Щом има глас в главата ми, това значи ли, че имам раздвоение на личността, както имам деперсонализация?“
Това може да продължи доста дълго. Познато ли ви звучи?

Не е лъжа, че тези мисли могат да са доста плашещи, но притеснението не променя факта, че условията са коренно различни. Хората, страдащи от деперсонализация, имат непрестанни тревожни усещания за откъсване и нереалност, а хората с „раздвоение на личността“ развиват истински нетипични за тях (и характерни за втората личност) поведенчески модели. Специалистите виждат ясно разликата в тези две неща и колкото и да е плашещо няма как деперсонализацията да подпомогне „откъсването на нова личност от цялото“.
Друго, което е добре да знаят хората е, че множествено личностно разстройство се появява като постоянен отговор на тежка травма от детството. Което значи, че страдащите почти винаги го имат от ранна възраст. Докато деперсонализацията може да прояви първи симптоми във всяка възраст, от нещо безобидно или единична паническа атака. Тя представлява една огромна крачка в територията на тревожността, но по отношение на начина на израз има ясни разлики, които ги отличават.
Най-важното, което трябва да знаете, ако страдате от деперсонализация е, че тя няма да причини „раздвоение на личността“/множествено личностно разстройство.

Повече за деперсонализацията може да научите ТУК.


По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com; dpmanual.com
Снимка: Jeison Spaniol

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЛеченияПсихологияЗдравни съветиНовиниЛайфстайлАлтернативна медицинаСпортТестовеБотаника