Разбиране на паниката и паническите атаки

Паниката е най-крайната форма на тревожност. Човек, сблъскващ се с психическото състояние, може да почувства ужас, объркване или да се държи ирационално, често в резултат на възприемана заплаха (например от природно бедствие или самолетна катастрофа). Паниката понякога може да доведе до паник атаки, а страхът от настъпването им, особено на обществени места, до паническо разстройство. При чести пристъпи на паника или внезапни епизоди на силен страх е добре да се проведе консултация с психотерапевт.

Разбиране на паник атаките

Паник атаките обикновено идват внезапно. Макар че могат да бъдат предизвикани от твърде много стрес, те са непредсказуеми, въпреки факта, че тревожността може да е присъствала дълго в живота на страдащия. Обикновено те продължават кратко – от 5 до 30 минути – и е възможно да се проявят само веднъж в живота или няколко пъти на ден. Атаките често имат очевиден спусков механизъм (например плашещо събитие, място, човек или спомен), но също така често настъпват без причина, въпреки че повечето терапевти смятат, че съществува обяснение, което може да бъде установено и адресирано.

Все още не е съвсем ясно на какво точно се дължат паническите атаки, но се твърди, че някои хора имат генетична предразположеност и определени стресови фактори допринасят за отключване на състоянието. Те могат да бъдат причинени още от медицински състояния като пролапс на митралната клапа, хипертиреоидизъм, хипогликемия или отказ от вещества. Употребата на стимуланти като амфетамини, кокаин и кофеин може също да доведе до паническа атака при някои хора.

Често изключително плашеща, паническата атака може да предизвика внезапен, силен страх и дискомфорт, да е физически интензивна и съкрушителна. Паник атаките обикновено включват някои от следните усещания и преживявания:

• треперене;
• задух;
• сърцебиене, болка в гърдите;
• гадене, замаяност, припадък;
• препускащи мисли;
• тунелна визия;
• вкочаненост на крайниците;
• плашещи мисли, свързани със смъртта;
• крайно безпокойство;
• безцелно сноване;
• напрежение в мускулите;
• усещане за загуба на контрол или чувство за реалност;
• усещане за откъсване от тялото.

>>> 10 неловки симптома на паническа атака, за които не говорим

Паник атаките са относително често срещани. Около 30% от хората са се сблъсквали с поне един пристъп на паника в живота си. Поради тежестта на физическите симптоми, мнозина постъпват в болница поради опасението, че получават инфаркт.

Въпреки че паник атаките сякаш идват внезапно, страдащите понякога могат да ги предвидят. Човек, диагностициран с паническо разстройство, може да има както очаквани, така и неочаквани атаки, но за да бъде поставена диагноза е необходимо наличието на неочаквани, повтарящи се панически атаки и постоянен страх от настъпване на нови. Хората с други състояния, свързани с тревожност или посттравматичен стрес (ПТСР), също могат да преживяват редовни панически атаки.

Разбиране на паническото разстройство

Според диагностичния и статистически наръчник повтарящите се пристъпи на паника могат да доведат до диагностициране на паническо разстройство, особено когато човек изпитва безпокойство и тревога между атаките, живее в постоянен или почти постоянен страх от нов пристъп в продължение на поне един месец след настъпване на първия. Този страх често пречи на ежедневното функциониране, тъй като страдащият всячески се стреми да избягва всички ситуации, които могат да доведат до паник атака. Страхът от пристъпите на паника може да накара човек да смени работата си, а това от своя страна често води до упадък в емоционалното и физическото здраве.

Понякога този страх може да предизвика фобии като агорафобия – страх от открити места или тълпи. Ако състоянието не бъде лекувано, може да се стигне до момент, в който човек да спре да напуска дома си изобщо.

Паническото разстройство обикновено се развива в ранна зряла възраст. То засяга около 6 милиона американци или 2-3% от населението на година и е два пъти по-вероятно да се прояви при жените, отколкото при мъжете.

Паническите атаки и диагностицираното паническо разстройство се считат за състояния с висока степен на лечимост. Въпреки това много хора не могат да осъзнаят, че имат реален проблем или избягват да търсят лечение поради срам или страх, че симптомите им ще бъдат определени като самовнушение. Проучванията показват, че лицата, които не търсят медицинска помощ при повтарящите се пристъпи на паника, са по-склонни да:

• злоупотребяват с алкохол или наркотици;
• са финансово зависими от другите;
• страдат от влошено здраве;
• ограничават времето за хобита, спорт или други дейности;
• правят опити за самоубийство.

Паническите атаки обикновено не представляват непосредствена заплаха за физическото благосъстояние, освен ако не е налице друго здравословно състояние. Информацията за състоянието и уверението, че страдащият не „полудява” също може да помогне, поради което това често е първата стъпка, която предприема психотерапевтът в процеса на лечение.

Лечение на паническите атаки и паническото разстройство

Нужно е хората, които имат чести пристъпи на паника, особено тези, които считат, че дейностите им са ограничени, поради страха от паническа атака, да потърсят професионалист в областта на психичното здраве. Съществуват много видове терапии, които са подходящи за справяне с тревожността. Когнитивно-поведенческата терапия, например, може да помогне за разбиране на поведението и начина на мислене, които допринасят за развитието на паническата атака, както и да промени тези модели, за да предотврати или облекчи състоянието.

>>> Когнитивно-поведенческата терапия и нейните успехи в борбата с паник атаките

Терапевтът може също да препоръча експозиционна терапия, при която човек постепенно се излага на усещанията, които придружават паниката, така че да усвои ефективни начини за справяне с тях. Хората, развили агорафобия, се насърчават, като част от лечението, да се изправят пред открити пространства и тълпи, докато не започнат ефективно да се справят със страха си. Групите за подкрепа също могат да бъдат от полза при някои пациенти.

Лекарствата против тревожност или бензодиазепините могат да бъдат полезни за облекчаване на симптомите на паническа атака, но тъй като не могат да излекуват състоянието, повечето терапевти не ги препоръчват като единствената форма на лечение.

Други стратегии, които могат да помогнат за справяне с паническите атаки, включват техники за релаксация и реалистично мислене.

Справяне с паническите атаки

Фокусирането върху дишането и оттеглянето на място, което предоставя лично пространство и усещане за безопасност, може да отслаби паник атаката. Освобождаването на физическото напрежение и отпускането на мускулите също може да бъде от помощ. Пристъпите на паника не са опасни и обикновено отминават сами, но могат да са фатални, ако човек шофира или се занимава с други опасни дейности. Също така от полза е да се мисли реалистично, вместо да се надценява опасността от паническа атака – припадък, умиране, сърдечен удар.

Управлението на стреса е от жизненоважно значение за борбата с пристъпите на паника. Много хора получават паническа атака, когато просто не могат да се справят със стреса, който се е натрупал. Припомнянето, че паник атаката не може да доведе до загуба на контрол, полудяване или смърт, също може да помогне на някои хора да се отпуснат и да се справят по-ефективно с нея.

Бързи съвети при панически атаки