Депресия при осиновителите – същност, признаци и лечение

Хората, които осиновяват деца, понякога също развиват депресия, особено ако забележат, че представата им за отглеждане на дете се разминава с реалността.

Осиновителите преминават през много препятствия, докато сбъднат мечтата си, и често погрешно вярват, че вече са загърбили трудностите. Когато осъзнаят, че не е така и посрещането на нуждите на детето е не по-малко сложно от процедурата по неговото осиновяване, част от тях отключват депресия, твърди клиничният психолог Ейми Дарамус.

За разлика от следродилната депресия, която е добре позната, информация за психичното разстройство сред родителите на осиновени деца, е твърде оскъдна. Освен това то все още не е признато като официална диагноза. Между двете има някои сходства, но според експерта следродилната депресия не отразява точно нуждите и проблемите, с които се сблъскват осиновителите.

>>> Как да съобщите на детето си, че е осиновено

Признаци на депресия след осиновяване

За младите родители е нормално да изпитват умора и да са измъчвани от съмнения дали се справят с новата си роля. Има обаче някои симптоми, които подсказват за възможна депресия и те са:

• изтощение;
• безсъние;
• липса на апетит;
• чувство за несигурност и неадекватност;
• неспособност да изпълнява ежедневните си задължения;
• крайна самокритичност;
• вина и срам;
• вцепененост или апатия;
• желание да се изолира и да избяга от реалността.

Причини за депресията при осиновителите

Ето кои са най-често срещаните причини според психолога д-р Дарамус.

Нови отговорности

В някои случаи осиновителите изпитват затруднения в изпълнението на новите си задължения и са неприятно изненадани от всички отговорности след осиновяването.

Конфликт на идентичността

Възможно е майката и бащата да страдат от вътрешни противоречия, свързани с ролята на родители. Надеждите и очакванията за връзката им с детето невинаги се оправдават и също могат да се отразят на психичното им здраве.

Липса на подкрепа от близки и приятели

Понякога родителите изпитват съмнения дали роднините и приятелите биха одобрили решението да се грижат за дете, което не е тяхно. Липсата на подкрепа повишава нивото на стрес и внася напрежение в отношенията.

Нужди на детето

Осиновителите носят отговорност да посрещнат всички нужди на детето – физически, емоционални и психични.

Проблеми с привързването

Хората, решили да осиновят дете, невинаги успяват да се сближат с него или им е нужно повече време, отколкото са предполагали. Д-р Дарамус подчертава, че е възможно малчуганът също да изпитва затруднения и да се чувства несигурен. За да се предпази, той може да се държи хладно с родителите си и да не се интересува от тях.

Нереалистични очаквания

Понякога възрастните имат нереалистични очаквания, свързани с преходния период и адаптацията на детето. Ако не съвпаднат с действителността, те изпитват силно разочарование.

Мрежа от приятели

Добре би било осиновителите да имат кръг от познати, с които да се чувстват спокойни и да споделят тревогите и проблемите си.

Диагностициране на депресия при осиновителите

Клиничният психолог уточнява, че този вид депресия все още не е обявена официално като психично разстройство, поради което често се определя като депресия.

Ако смятате, че вие или ваш близък страда от нея, е най-добре да се консултирате със специалист, който ще ви предложи лечение или ще ви насочи към свой колега. Според д-р Дарамус диагнозата би могъл да постави терапевт, клиничен психолог или психиатър. Преди да го направи, той ще проведе с вас подробно интервю, което ще включва аспекти като:

• симптоми;
• семейна обремененост;
• съпътстващи заболявания (те биха му помогнали да изключи други причини за състоянието ви, каквато е ниското ниво на тироид-стимулиращия хормон);
• отражение на състоянието върху ежедневието и взаимоотношенията ви.

Лечение на депресията след осиновяване на дете

Д-р Дарамус изтъква няколко от най-ефективните средства за справяне с депресията.

Медикаменти

Психиатърът е този, който взема решение дали се нуждаете от медикаментозно лечение или не.

Терапия

Когнитивно-поведенческа терапия

Нейният фокус пада върху схващания за вас самите, за околните и проблемите, с които се сблъсквате.

Далектично-поведенческа терапия

Тя помага да развиете своята осъзнатост, да регулирате силните си емоции и да подобрите комуникационните си умения, ако имате нужда.

Семейни консултации

Чрез тях ще откриете причините за конфликтите в семейството и ще разберете как бихте могли да ги разрешите.

Междуличностна психотерапия

Тя продължава между 12 и 16 седмици, като основната й цел е да облекчи симптомите. Терапевтът се стреми да е максимално прям и активен по време на лечението. Методът се базира на принципа, че стресът произтича от четири „проблематични области“:

• скръб – признаване на загубите, които осиновителят преживява след осиновяването (свързани с чувството му за идентичност, с личните му взаимоотношения и т.н.);
• смяна на ролите – родителството отнема част от независимостта и със сигурност води до промени в приятелския кръг на майката и бащата;
• междуличностни конфликти – те често възникват след разминаване между очаквания и реалност или заради липса на интимност между партньорите;
• междуличностни дефицити – проблеми в отношенията извън семейството.

Психообучение

То представлява вид образователна терапия, която обединява елементи на когнитивно-поведенческата и груповата терапии. Целта му е да запознае индивида със състоянието, в което се намира, и да покаже, че преживяванията му са съвсем нормални. Често членовете на семейството също са поканени, за да се запознаят с проблемите на своя близък и да му окажат нужната подкрепа.

Важна част от междуличностната терапия са натрупването на увереност и развитието на комуникационни умения, без които изграждането на пълноценни връзки не би било възможно.

Групи за подкрепа

Обмяната на опит с хора, които изпитват същите чувства, може да бъде много полезна. Ако не знаете дали вашите реакции са „нормални“ и „здравословни“, бихте могли да се присъедините към група за взаимопомощ и да комуникирате с други осиновители. Така ще разберете, че вашите емоции са добре познати и на тях.

Депресията след осиновяване крие голям риск за психичното здраве. Потърсете помощ от специалист и общувайте със себеподобни, за да се предпазите от сериозни психични нарушения.

Начини за справяне с депресията след осиновяване

Според експертите трите стъпки по-долу биха ви помогнали да облекчите симптомите на депресия.

Вашите емоции са напълно нормални

Вероятно се чувствате виновни, че не изпитвате щастие от осиновяването или пък се срамувате, че не се справяте така, както сте очаквали. Помнете, че всеки осиновител е завладян от смесени чувства след тази голяма промяна в живота си.

Приемете, че не сте съвършени

По време на осиновителния процес може би сте изградили очаквания за това какъв родител трябва да бъдете, какво трябва да бъде детето или пък връзката помежду ви. Ще ви бъде много трудно да отговорите на тези очаквания, затова се приемете такива, каквито сте.

Потърсете подкрепа

Не се колебайте да потърсите помощ от приятели и роднини. Споделете с тях какво ви тревожи. Да бъдеш родител не е леко начинание и със сигурност ще имате нужда от подкрепа.