Десет неща, които всеки трябва да знае за бебетата

Забелязали ли сте как всички се стресират около бебета? Съвсем малко хора реагират на бебчетата адекватно, без излишно преекспониране на емоциите или пренебрежение. Може би това се случва, защото хората не са достатъчно запознати с развитието им, преди да имат новородено в собствения си дом. За да обогатим знанията ви за растящото бъдеще на човечеството, на вниманието ви представяме 10 неща, които всеки трябва да знае за бебетата.

Бебетата са миниатюрни човешки същества (социални бозайници) със социални нужди

Социалните бозайници се появяват преди повече от 30 милиона години с т. нар.“интензивно родителство“. Това отглеждане в семейна, защитена и социална среда цели да доведе до оптимално развитие на детето. Интензивните родителски грижи, свързани с отглеждането на новите членове на семейството, включват години кърмене, за да се развият мозъка и телесните системи; почти постоянно докосване и физическо присъствие; усилия, за да се отговори на потребностите на бебето; действат под формата на свободна игра с много възрастни участници и успокояващи преживявания за бебето, така че то да се развие в най-благоприятна среда. Всяка от тези дейности има значителен ефект върху физическото здраве, също както за емоционалната стабилност и социалното развитие.

Човешките деца не се раждат напълно подготвени за света

Хората се раждат по-рано в сравнение с останалите животни по отношение на подготовка за предизвикателствата на оцеляването – 9 месеца по-рано що се отнася до мобилността и 18 месеца по отношение на развитието на костите и капацитета на хранене. Напълно развитите деца разполагат с едва 25% от обема на мозъка на възрастните индивиди и по-голямата част от него расте през първите пет години. Така човешката група, която отглежда детето, е по-ефективен начин то да се развие възможно най-интензивно. Ранното развитие на новороденото продължава от три до пет години, като хората добавят към списъка с очаквани грижи една положителна социална подкрепа, както към майката, така и към бащата на бебето, от социума (всъщност развитието на човешкия мозък трае до третото десетилетие от живота, което предполага, че социалната подкрепа и наставничеството продължават поне толкова дълго).

Ако възрастните допуснат грешки при „наваксването”, в бебешкото развитие, това може да доведе до дългосрочни проблеми

Всяка от упоменатите по-горе практики и грижи има дългосрочен ефект не само върху физическото здраве, но и върху социалното и психическо благополучие на личността. Например – тревожните бебета редовно и интензивно (когато не им дават това, от което се нуждаят), подкопават собствените си саморегулиращи се системи.

Бебетата процъфтяват в среда, изпълнена с любов

В миналото са наблюдавани случаи, в които бебетата са отказвали храна и са умирали, поради липса на човешки контакт. А това е можело да бъде избегнато с мъничко внимание. За съжаление „мъничко внимание“ спасява само живота им и те няма да достигнат пълния си потенциал, който биха имали при любящо обгрижване.

Юри Бронфенбренер (водещо име в научните среди и специалист по психология на развитието), набляга на факта, че множеството системи на подкрепа насърчават оптималното развитие. Той също така казва, че бебетата се справят най-добре, когато поне един човек е много привързан към тях. 

Други специалисти отбелязват, че децата растат най-добре с трима обичливи отглеждащи възрастни. Всъщност бебетата очакват повече любяща грижа от майката и бащата, отколкото от евентуалното трето лице. Те са готови да се развиват пълноценно в общност от близки, отзивчиви и грижещи се хора, които приемат майката (симбиотичния възрастен, даряващ най-много близост).

Дясното полукълбо на мозъка се развива по-бързо през първите три години на детското развитие

Дясното полукълбо се развива в отговор на лица, които са свързани с чувствата и социалните преживявания при взаимно гледане в очите. Това полукълбо управлява няколко системи за саморегулация. Ако бебетата са поставени перманентно пред телевизионен екран, пренебрегвани или изолирани, те изпускат критични за развитието си преживявания.

Бебчетата очакват да играят и да се движат

Те искат да ги носят на ръце или да са в досег до тялото на полагащия грижи възрастен. Контактът на кожата оказва успокояващо влияние, а близостта за тях изключва изолация или дистанция. Те държат да са сърцето на социалния живот в общността.

Готови са да играят от изключително ранна възраст. Играта е основен метод за учене на самоконтрол и социални умения. Помощта, приятелството, взаимната реакция и закачливостта изграждат социална интелигентност. Бебетата и лицата, грижещи се за тях, споделят интерсубективни състояния, които изграждат капацитета на детето за междуличностни контакти.

Бебетата имат вградени системи за предупреждение

Ако не получават това, от което се нуждаят, те ни уведомяват. Всички култури са приели, че е разумно да предвиждат жестовете и гримасите на бебето, преди то да заплаче. През първите месеци след раждането децата не могат лесно да спрат да плачат, след като веднъж са започнали. Най-добрият съвет при грижите за тях е да следите внимателно тяхното поведение, а не да се чака алармиращата система да проработи.

Мъничетата складират своите преживявания в трезори на процедурната памет, които са недостъпни, но ще се отразят видимо на по-късните им нагласи

Бебетата може да са стресирани, ако пренебрегването на списъка с техните нужди се превърне в тенденция. Те няма да забравят истински случилото се. Това ще подкопае доверието им към другите хора, здравето и социалното им благосъстояние и ще доведе до егоцентричен морал, който може да причини много вреди в бъдещето им развитие. Това трябва да се помни от всеки възрастен, контактуващ с невръстни деца.

Културата не тушира животинските нужди

Бебетата не могат да игнорират нуждите си на бозайници. Въпреки това, някои възрастни се опитват да пренебрегнат потребностите на развитието им, сякаш нямат значение. Ежедневните нарушения на добрия контакт включват изолация на бебето (например, когато спи и се разплаче, но не му се обръща внимание). Когато това, както и още много други нарушения в благотворното отношение, се появяват редовно в критични периоди от време, това пречо изключително много на оптималното бебешко развитие. Те се кодират в тялото на бебето, тъй като се подкопава оптималното развитие на системите (имунитет, невротрансмитери, ендокринни системи).

Изненадващо, някои психолози, които се занимават с ранно дестко развитие, смятат, че е добре подобни нарушения да се случват, за да може детето да се впише (да добие нужния опит) в културата. Според част от специалистите рационализирането на „културата над биологията” отразява липсата на разбиране не само на човешката природа, но и на оптималното развитие.

Постоянното нарушаване на логичното еволюционно възпитание, подкопава човешкото развитие

При нетипичен подход на възпитание, много често имаме налице резултат, определян от специалистите като "човешко същество с голям потенциал за създаване на проблеми“. По цял свят се наблюдава епидемия от социална изолация, тревожност и депресия, високи нива на самоубийствени прояви и прием на наркотични вещества, които са следсвтие от подобни тенденции. Хора, отгледани в неблагоприятна среда, могат да се справят успешно с тестове за интелигентност или да се специализират в дадена област, но да също така са способни да проявяват изключителна жестокост и нарцисизъм, защото имат усещането, че светът се върти около тях.

Какво могат да сторят възрастните

- Ако сте родител и сте наясно какво е нужно на децата, информирайте и другите;
- проявявайте чувствителност към бебешките емоции и нужди;
- подкрепяйте родителите, за да могат да са максимално адекватни на бебешкото състояние.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: talkofthetown.ie