Децата също страдат от стрес

Детството би трябвало да е приятно, безгрижно и забавно, тогава защо говорим за стрес при децата? Нали уж се стараем да им даваме всичко, да са максимално обгрижени, не им съобщаваме притеснителни подробности от живота на възрастните, следователно не би трябвало да има такива проблеми.

Изследванията на детската психика казват, че стресът при децата съществува. Високата заетост, чувствителност и неяснотата причиняват на децата проблем с адаптацията, също както напрежението притиска нас самите.

Можем ли да познаем симптомите му?

Често симптомите на стрес при децата се считат за болестни състояния, моментен страх или раздразнение. Могат да се изразят в придобиване на нови странни навици: въртене на косата, смучене на палеца, повторяемо движение на тялото. Те целят да освободят нервната система от натрупващото се безпокойство.

При по-големите деца се проявява с по-често лъжене, побойничество, желание за усамотяване, драстична промяна в поведението и успехите в учебния процес. Констатирани са случаи, в които се наблюдават психосоматични симптоми на стрес, изразени в главоболие и прилошаване. Всеки период се характеризира със специфични прояви, индивидуални за всяко дете.

Възрастният, прекарващ много време с децата, може да забележи генералните промени в тяхното поведение и да отчете наличието на стрес. Чрез наблюдение може да се констатира наличието на проблем, но е необходимо да се открият и премахнат влиянията на причинителя.

Стрес при бебетата

Бебчетата са много чувствителни, трябва да сме сигурни, че нещо нередно се случва, когато прекратят опитите за контактуване с родителите. Най-честата причина е, когато бебето е оставено без внимание и грижа за дълго. След като е плакало, усещало е липса на защита, последствията са силна несигурност и проблеми с изграждането на доверителни отношения, тревожност.

Липсата на майката за голям период, грубото отношение между родителите, агресия към самото бебе са високо стресогенни. Същия ефект имат грубото приучаване към гърне, хранене с лъжица и миене. При наличие на хронично високи стресови нива мъничетата отказват да се хранят нормално, спят лошо, заместват нощния сън с дневен. Ужасени са от отделянето от майката и изпадат в паника, когато са оставени на другиго.

Стрес в детската градина

След третата година малчуганът започва да се адаптира към обществото. Ако преди това е общувал само с най-близки на семейството, е логично да изпита някакъв стрес при започване на посещения в детска градина. Други възможни рискови фактори са смяна на начина на живот и местоживеенето, семейни конфликти, конкуренция с брат или сестра за родителското внимание, прекалено взиране в телевизора, конфликти в градината, страхове с външен причинител (кучета, инжекции, гръмотевици).

Симптомите се изразяват в нервничене, агресия в детската градина, връщане към навици от по-ранна детска възраст (желание за возене в бебешка количка, смукане на палец, люлеене в легълцето). За съжаление, децата на тази възраст все още не могат да изразят добре генералните си притеснения и това налага внимателен анализ.

Стрес в училищна възраст

След седмата година човешката психика е готова да се учи, изграждайки амбиция и представа за собствената си работоспособност. Причините за стрес в тази възраст могат да се коренят отново върху семейни проблеми, развод и смърт на близки хора. Но също така може да имат пряка връзка с проблемна адаптация в училище, притеснения свързани с учебния процес, вътрешни конфликти относно работната дейност, която трябва да се приучат да извършават децата.

Констатирайки симптомите на стрес, всеки родител и специалист може своевременно да предприеме мерки, за да помогне на децата. Малчуганите имат също толкова сложна и объркана психика като нас, но все още не могат да се справят с проблемите сами и се нуждаят от помощ.