Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата 7 начина, по които тревожността при децата се проявява като нещо друго

7 начина, по които тревожността при децата се проявява като нещо друго

7 начина, по които тревожността при децата се проявява като нещо друго - изображение

Поведението на тревожното дете понякога наподобява нещо като айсберг – под всичкото безпокойство се намират множество слоеве от емоции и преживявания. Терапевтите често илюстрират идеята по следния начин:

Айсберг на тревожността
Въпреки че изображението позволява на родителите да видят нагледно сложната структура на състоянието на малчугана, съществува погрешното твърдение, че майките и бащите могат да забележат върха на айсберга или да наблюдават държанието на детето и да заключат "Да, това със сигурност е безпокойство".

Реалността обаче е малко по-различна: тревожното поведение при малчуганите не е еднообразно – напротив, то може да приема редица форми.

Детето ви може да задава едни и същи въпроси отново и отново, за да се успокои, така че без значение колко пъти отговаряте, запитването не спира да се повтаря. Възможно е синът или дъщеря ви да e перфектният ученик в класната стая, но когато се прибере вкъщи започва веднага да се заяжда и кара със своите братя или сестри. Също така детето ви може да има проблеми с концентрацията, задържането на вниманието в училище или дори заспиването на време вечер. Напълно е вероятно малчуганът да показва явна агресия или да тормози съучениците си. Причината за всички изброени до момента поведения може да бъде тревожността.

Айсбергът на тревожността

Нека разгледаме подробно горепосочените примери, за да разберете защо безпокойството се проявява по толкова различни начини.

1. Проблеми със съня

Тревожността може да доведе до разстройства на съня и хроничното безсъние от своя страна може да причини тревожност. При децата трудностите при заспиването вечер представляват един от основните признаци за безпокойство. В голяма част от случаите непрекъснатият низ от тревожни мисли кара малчуганите да лежат будни в леглото си в продължение на часове, вместо да получат необходимото количество сън, за да си отпочинат успешно. При други деца безсънието е вследствие на интензивно безпокойство, породено от страха, че ще пропуснат да чуят алармата си рано сутрин и ще се успят или че ще бъдат прекалено изморени, ако не заспят веднага.

2. Гняв

Безпокойството се появява, когато са налични надценяване на възприеманата заплаха (например тест по математика или парти) и подценяване на наличните умения за справяне със ситуацията (например "Не мога да се справя с това!"). Когато децата са хронично и прекалено разтревожени, защото не смятат, че могат да преодолеят трудностите, те започват да изпитват безпомощност. Безпомощността от своя страна води до раздразнение, което може да премине в гняв.

Тревожността и гневът са емоции, които се активират в областта на мозъка, отговорна за преценяване на опасностите. Когато мозъкът регистрира заплаха, амигдалата активира така наречения "бягай или се бий" отговор, вследствие на което се освобождават хормони, позволяващи на човек да действа по-бързо и по-успешно. Тази реакция, закодирана в гените ни, има за цел да ни защитава от възникналите опасности. Поради факта че гневът и тревожността се активират в една и съща мозъчна област и водят до сходни физиологични реакции (учестено дишане, ускорен пулс, разширени зеници и т.н.), е напълно възможно детето да реагира бурно или агресивно като начин за защита спрямо предполагаема заплаха (тест или социално събиране).

3. Неподчинение

Няма нищо по-обезсърчаващо за едно тревожно дете от това да се чувства сякаш не притежава никакъв контрол над живота си. За да възвърне чувството си на сигурност и комфорт, то търси метод за вземане на властта обратно, обикновено по неочаквани или странни начини. Например един малчуган, изпитващ силен стрес от мисълта да легне в леглото и да заспи, може да покаже силна емоционална реакция спрямо нещо незначително – като получаването на синята (грешната) вместо на червената (любимата) чаша. Тъй като децата на тази възраст все още не знаят как да обяснят раздразнението и безпокойството си на другите, родителите интерпретират неподчинението на малчуганите като липса на дисциплина вместо като опит да си възвърнат контрола над ситуация, която ги кара да се чувстват тревожни и безпомощни.

4. Внезапни избухвания

Внезапните избухвания се проявяват, когото на пръв поглед спокойни и уравновесени хора изведнъж станат жертва на емоционален изблик без някаква особена причина за това. Истината е обаче, че те са потискали своята болка и тревожност толкова дълго време, че привидно маловажен коментар или събитие ги кара да изгубят контрол над действията и чувствата си. След като този тип личности са прекарали дни или седмици, опитвайки се да изглеждат нормално на повърхността, те изведнъж вече не успяват да крият своето безпокойство и показват диспропорционална реакция към нещо, което не е толкова важно.

5. Липса на фокус

Децата, които страдат от тревожност, често са толкова фокусирани върху своите собствени мисли и страхове, че не отдават достатъчно внимание на случващото се около тях. Този тип поведение е изключително притеснителен, тъй като от малчуганите се очаква да са съсредоточени и бдителни в продължение на часове в училище.

6. Отбягване

Хората са склонни да отбягват нещата, които ги карат да се чувстват стресирани, или са неприятни. Поведенията, целящи подобно отбягване, приемат две форми – активна и пасивна. Например един човек, който иска да избегне заразяването с микроби, ще мие ръцете си често през деня (активна форма). Ако същият този човек не иска да срещне даден колега, той ще пропусне работна среща или фирмения обяд (пасивна форма).

Децата, които се опитват да избегнат определена личност, място или задача, всъщност много често само засилват тревожността си. Ако малчуганите направят опит да избегнат писането на домашната работа, защото това действие ги кара да изпитват безпокойство, те ще направят всичко възможно да избегнат тези свои задължения. В края на краищата обаче ще се наложи да свършат много повече задачи, защото ще трябва да наваксат за пропуснатото.

7. Негативна нагласа

От неврологична гледна точка хората, които страдат от силно безпокойство, са склонни да изпитват негативни мисли с много по-голям интензитет отколкото позитивни такива. Поради това негативните мисловни модели се формират много по-бързо и лесно от позитивните, превръщайки тревожната личност в черногледия член на групата. При децата тази тенденция към поддържане на негативна нагласа е изключително притеснително, тъй като те все още не притежават необходимите умения, за да се справят с неприятните и упорити идеи.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

4.5, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиПсихологияЛюбопитноЛайфстайлНовиниАлт. медицинаСпортЛеченияТестовеБотаникаСнимкиСоциални грижиИсторияИнтервютаРецептиАнкетиХранене при...ОрганизацииОбразованиеЗаведенияНормативни актовеСпециалистиИзследванияКлинични пътеки