Методът „Издишай, вгледай се и започни“ за справяне със страха от изоставяне при малките деца

Тревожността при раздяла с родителя е често срещана при малките деца, което обаче не я прави по-малко притеснителна за родителите. Експертите уверяват, че е напълно нормално в тази възраст детето да е силно привързано най-вече към майка си и тази негова привързаност да е съпроводена от тревожност, че тя може да го изостави. Някои малчугани са толкова близки с майка си, че не биха останали с друг член на семейството, ако тя не е в същата стая.

Същият е случаят с 15-месечния Зак, който започва да плаче при всеки опит на майка му да излезе от стаята за кратко и да го остави да играе с баща си.

Въпреки че тревожността да не бъдат изоставени е нормална част от развитието на малките деца, родителите често се чувстват потиснати, защото обществото им оказва силен натиск и очаква от тях да бъдат перфектни. Когато чуват от близки и познати, че малчуганът би трябвало да може да играе само с баща си или би трябвало да понася по-леко отделянето, възрастните изпитват съмнения дали се справят с отглеждането му. Те започват да си задават въпроса дали детето се развива правилно и, ако е така, дали те самите не грешат някъде.

Как можете да облекчите тревожността при раздяла

Педиатърът Алисън Ескаланте смята, че съвременното общество е устроена така, че да налага норми и правила, което вреди повече, отколкото помага на родителите. Тя нарича това явление ShouldStorm (буря от безкрайното „Трябва“) . Ескаланте предлага на всяка майка и/ или баща да приложи метода Sigh, See, and Start (Издишай, вгледай се, започни) в опитите си да игнорира критериите за правилно и неправилно, наложени от хората. Ето какви са стъпките.

Стъпка 1 – Издишай

Нека отново се върнем към случая с малкия Зак. Ако родителите му поемат дълбоко въздух, може би ще им бъде по-лесно да приемат мисълта, че поведението на невръстния им син е напълно нормално за възрастта му. Всъщност то е обичайно при деца, които все още не ходят на детска ясла или градина, тъй като не са свикнали да се разделят с родителите си. Накратко, Зак е добре и се развива добре, просто се нуждае от упражнения, за да разбере, че мама не го изоставя.

>>> Когато решиш, че си най-лошата майка, припомни си това

Стъпка 2 – Вгледай се

Добре би било родителите на момченцето да се вгледат в себе си и в това, което се случва с тях. Експертите по психично здраве разкриват, че членовете на едно семейство регулират един друг емоциите си. Ако и майката, и бащата са разтревожени от държанието на тяхното отроче, всички ще са с повишени нива на стрес. За да променят това, възрастните е нужно да разгледат причините, поради които не успяват да разрешат ситуацията.

Често се случва родителите да не могат да изтърпят плача на детето си. Може би и в семейството на Зак е така. Единият не издържа и започва да го утешава (или настоява майката да го прави) или пък и двамата вярват, че плачът ще му навреди. Много от съветите за добро родителство внушават, че плачещото дете е травмирано дете.

Друг вариант е бащата на момченцето да се чувства отхвърлен, защото то не желае да си играе или да остане насаме с него. Опитът на Алисън Ескаланте показва, че отблъснатият родител изпитва силна тревожност, докато общува с детето си, или започва да го избягва.

Не на последно място, майката на Зак може да е силно изтощена от липсата на време за себе си. Грижите за дете с прилепчиво поведение често предизвикват противоречиви чувства. Тя може да го обича и в същото време то да я подлудява. Връзката между двамата е нестабилна и променлива, което създава в детето усещане, че възрастният иска да го остави. То обаче знае, че ако плаче неутешимо, ще получи още внимание, което затваря порочния кръг, а грижещият се за него родител отново е лишен от лично време.

Стъпка 3 – Започни

Истината е, че Зак се нуждае от упражняване. Той ще бъде по-спокоен, когато осъзнае, че въпреки липсата на майка му, той не е в опасност. В определен момент дори ще разбере, че може да се забавлява и без нея.

Тук е моментът родителите на момчето да започнат да го учат да преживява по-леко раздялата. Оказва се, че те вече го правят. Дълго време майка му е полагала усилия да се отдалечава неусетно крачка по крачка от него, без обаче да напуска стаята. Ако преди това Зак е отказвал категорично да остане с баща си за секунда, то днес той играе с него, докато майка му е в другия край на стаята. Тя не осъзнава колко много са постигнали, защото все още не успява да излезе от помещението, без детето да се разплаче.

Постепенно физическо отдалечаване от детето

Следващата стъпка на жената е да застане на прага на стаята, докато детето и баща му играят заедно. Малко по-късно би могла да престъпи прага и да започне да говори или да си пее, така че Зак да знае, че е някъде наблизо, въпреки че не я вижда. В същото време бащата може да започне да го разсейва, като се старае да остане спокоен и уверен, дори ако момчето е видимо разстроено. Ако родителите вярват, че Зак може да се справи, и Зак ще повярва.

Накрая майката може да опита да се откъсне за 5 минути от детето, без то да я вижда или чува. Ако започне да плаче, би могла да си спомни историята на своя приятелка, която е била подложена на подобен стрес, тъй като дъщеря й също не е искала да остава с баща си. Жената изпитва огромно облекчение, когато разбира, че всъщност момиченцето спира да плаче две минути след раздялата с нея.

Алисън Ескаланте завършва с оптимистично послание към всички майки и бащи, които се сблъскват с подобен проблем: „Детето с прилепчиво поведение може да преодолее своята тревожност при раздяла. Родителят също.“