Диагноза аутизъм: Кога и как да съобщите на детето

Броят на децата, диагностицирани с аутизъм, непрекъснато расте и може би причината се крие в по-добрата информираност на специалисти и родители, както и в положителната промяна в нагласата на обществото, която, макар и малка, все пак дава своето отражение. С поставянето на диагнозата семейството трябва да вземе нелекото решение кога и как да съобщи на детето. Някои възрастни се тревожат, че, изричайки я на глас, ще му сложат етикет или ще променят отношението на другите към него.

Аутизмът представлява нарушение в неврологичното развитие, което затруднява комуникацията, общуването и обработката на информация. Експертите са категорични, че колкото по-рано бъде диагностицирано детето, толкова по-рано ще започне лечение, което означава по-голям шанс за пълноценен живот, не само за него, но и за семейството му.

Разговорите с малчугана за диагнозата също играят важна роля. Кога обаче е най-добре да започнат те? И какво трябва да му кажете?

Колкото по-рано, толкова по-добре

Най-ранната възраст, на която детето може да бъде диагностицирано с аутизъм, е 12-18 месеца. Когато са запознати с проблемите в развитието му, родителите и специалистите по-бързо и ефективно се научават да комуникират с него, а всички знаем, че комуникацията е единственият начин да усвояваме нови умения.

Експертите съветват възрастните в семейството да не опитват да „променят“ малчугана, за да бъде приет от околните, а да го научат сам да приема себе си такъв, какъвто е.

Някои хора може би се страхуват от стигмата и това ги кара да крият диагнозата на детето си, но според повечето аутисти обществото се отнася към тях различно, без значение дали знае за тяхното състояние. Понякога ги определят като „странни“ или „смахнати“. Всъщност вероятността да се отнасят унизително с тях е много по-голяма, ако не са наясно, че страдат от аутизъм.

В много случаи родителите решават да изчакат, докато детето порасне достатъчно, за да разбере какво означава диагнозата му. Отлагането крие сериозен риск, свързан с чувството на срам, което то изпитва заради неприемливото му за околните поведение.

>>> Високопрецизен инструмент открива признаци на аутизъм при 12-месечни бебета

Истината дава сили

Да споделите диагнозата с детето си има няколко предимства.

Изследванията разкриват, че тийнейджърите, които знаят, че страдат от аутизъм, формират по-положителна нагласа към себе си. Ако родителите съберат смелост да разговарят с малчугана, шансът му да живее пълноценно в зряла възраст се увеличава многократно. Споделянето на диагнозата му дава възможност да разбере поведението си, да се защитава и, разбира се, да търси подкрепа от съответните специалисти.

Разкриването на истината поставя ново начало в живота на детето. То ще се срещне с нови хора, ще създаде нов кръг от познанства, обикновено с хора, които също са диагностицирани с аутизъм. Откровеният разговор ще го освободи и ще го улесни в намирането на комфортна среда, което от своя страна би повишило самооценката му.

Как да кажете на детето си, че страда от аутизъм

От това как ще поднесете информацията и дали моментът е подходящ зависи реакцията и отношението на малчугана към неговото състояние. 

1. Разпознайте и приемете собствените си чувства

Първата стъпка е да разберете как се чувствате вие самите. Възможно е все още да осмисляте новината и да не сте се примирили с факта, че вие и детето ми ще трябва да поемете по съвсем нов път. Докато не приемете диагнозата, ще ви бъде трудно да запазите самообладание по време на разговора, а може дори да се разплачете. Уверете се, че сте в хармония със себе си и с диагнозата, преди да повдигнете въпроса.

Ако не сте готови, би било добре да изчакате още малко. Не отлагайте дълго обаче, защото, както стана ясно, ползите от ранното съобщаване на новината са огромни за всички. Не губете много време, особено ако малчуганът вече се пита защо не се държи като своите връстници.

2. Вмъквайте темата за неговата различност в ежедневните разговори

Засягайте темата за аутизма в ежедневните си разговори. Използвайте случки или впечатления от деня, за да поговорите за различността. Ако детето е твърде малко и не говори, бихте могли да дадете за пример негов любим герой от филмче или предаване. Например, докато гледате Улица „Сезам“, можете да му кажете: „Виждаш ли как Джулия понякога се нуждае от тишина, както и ти? Тя също е аутист.“

В разговора с по-голямо дете или тийнейджър можете да засегнете темата за различните в света около нас. Вероятно има съученик или съсед с различна етническа принадлежност или пък приятел от LGBTQIA+ общността. Бихте могли да му обясните, че мозъкът на всеки човек функционира по различен начин и това се нарича невроразнообразие.

3. Изберете подходящ момент

Ако детето е невръстно, по-добре изберете момент, когато е спокойно и бодро – например след сън или по време на рутинни, успокояващи занимания като къпане или четене на книжка.

В случаите, когато става въпрос за тийнейджър, би било по-разумно да проведете разговора в ненатоварени откъм ангажименти дни, например през ваканцията. За него ще е по-лесно да обработи новата информация, ако не е зает с уроци и други дейности.

Някои деца, особено онези, които страдат и от сериозно нарушение в интелектуалното развитие, могат да не разберат напълно какво означава аутист. Това не бива да ви обезсърчава. Разговорите за аутизма би следвало да се превърнат в нещо нормално в семейството.

Потърсете информация

Информирайте се от източници, които използват неутрален език и думи като „различия“ и „предизвикателства“, а не такива, които изпращат негативно послание и залагат на термини като „дефицити“ и „симптоми“.

Доверявайте се на научни статии, написани от професионалисти. Има много информация онлайн, която би помогнала на вас и на детето ви да научите повече за невроразнообразието.

Подрастващите могат сами да се запознаят с различните аспекти на аутизма, като четат ръководства за самопомощ на автори аутисти.

Всеки от нас би искал детето му да се приеме такова каквото е и да бъде щастливо. Процесът по приемане обаче е двупосочен – обществото също трябва да положи усилия и да интегрира различните. Първата крачка правят родителите, които учат малките, че да се открояват от останалите не е причина да се срамуват от себе си.