Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво е да имаш синдром на Аспергер

Какво е да имаш синдром на Аспергер

Какво е да имаш синдром на Аспергер - изображение

Според Световния класификатор на болестите синдромът на Аспергер представлява нарушение в аутистичния спектър, характеризиращо се с проблеми в социалните взаимоотношения.

Диагнозата се поставя на хора, които са в спектъра на аутистичните разстройства (по-точно в рамките на високофункционалния аутизъм) и живеят с нарушени социални контакти, ограничени, повтарящи се модели на поведение, интереси и дейности. При този синдром няма значително забавяне при езиковото развитие, но често се наблюдава изоставане в усвояването на моторни умения (най-често тромавост и проблеми с фината моторика, които понякога са едва забележими).

Учените са изчислили, че две на всеки 10 000 деца имат това разстройство. При момчетата съществува три до четири пъти по-висока вероятност да развият синдрома, като се счита, че тази зависимост е повлияна от високата вероятност родителите на момичетата да не потърсят лекарска помощ за диагностициране на специфичното състояние.

Симптомите се изразяват в: 

- невербална комуникация извън нормата;

- липса на развитие при партньорски взаимоотношения;

- „странни” отношения с околните;

- липса на спонтанни опити за споделяне на интереси, удоволствия или постижения с околните;

- неспособност за адекватна реакция на емоционални или социални стимули;

- негласно, но видимо, предпочитание към специфични практики и ритуали;

- повтарящи се (стереотипни) движения на пръстите и цялото тяло;

- необичайно интензивна тревога;

- интерес от занимания само с определени части от цели предмети;

- повтарящо се поведение, включително самонараняващо такова.

Текущите изследвания сочат, че синдромът е причинен от мозъчни аномалии. Предполага се, че функционалните различия, появили се в специфичните райони на мозъка, са плод на необичайна миграция на ембрионални клетки по време на пренаталното развитие на бебето в утробата на майката. Това променя нервните вериги, които контролират мисълта и поведението.

Учените са убедени, че трябва да съществува и генетична причина за синдрома на Аспергер, поради наличието на тенденция той да се появява в определени семейства. Последните проучвания показват, че има обща група от гени, чиито вариации правят индивида по-уязвим към развитие на синдрома с различна тежест на симптоматиката. 

Третиране на състоянието

Положителното повлияване се извършва с работа над три основни симптома – лоши комуникационни умения, обсесивни или стереотипни действия и физическа нестабилност. Комопенсаторните процеси зависят както от симтоматиката, така и от интензивността на реханилитационната работа.
Така стигаме до въпроса Какво означава да имаш синдром на Аспергер?". Как влияе на личните взаимодействия със света? Какви са предизвикателствата, които поставя състоянието пред индивида?

Принципно хората с Аспергер имат проблеми със социалното взаимодействие, комуникацията, както и с регулирането на двигателните умения и сензорните системи. Нерядко се случва да развият склонност към натрапчиви компулсивни състояния, които се проявяват по различни начини. Съществуват много видове Аспергер и ние ще разгледаме едва няколко от характеристиките в поведението на носителите му, които са типични.

Социални умения

Голяма част от хората с Аспергер изглеждатнервни” и „объркани” и обикновените клюкари са готови да ги нарекат „ексцентрични”. Всичко това е плод на инстинктивното интерпретиране на лицево изображение, което е характерно за обикновените хора, но невинаги за лица с определени особености.
Хората с Аспергер невинаги се справят с „разкодирането” на лицевите послания, налага им се спорадично да се сблъскват с неписани социални правила, които ги препъват. Подобно на компютри трябва да измислят логически решения за социалните ситуации, като изградят набор от инструкции за всяко изключение от правилото (а те са много).

За тях е изключително трудно да се научат да използват и интерпретират езика на тялото. Могат да изпитат доста затруднения при очен контакт и разпознаване на изражение на лицето. Това води до доста обърквания, тъй като не могат да разберат и дори да съзнаят, че околните използват това съвсем естествено. Много от тях намират за изключително трудно да погледнат другиго в очите или дори да го направят, усещането им е неприятно, дори неестествено.

Вербална комуникация

За разлика от хората с „класически аутизъм”, тези със синдром на Аспергер обикновено нямат значително забавяне в развитието на езика. Част от тях дори започват да използват речта по-рано от очакваното, но по нетипичен начин. Подобно на другите социални умения и използването на езика изисква повече учене, но поради ниските нива на гъвкавост и стереотипите понякога предадената им информация остава до известан степен неразбрана. За носителите на Аспергер говорът си остава просто средство за обмен на данни, а не начин хората да станат по-близки. Концепцията за „малка, приятна раздумка” е непонятна за повечето от тях.

Те пропускат социалните знаци, които подсказват какъв език трябва да бъде използван за целите на разговора, като това често води до прекалена разговорливост или мълчаливост, твърде формално/неформално използване на изрази или неподходящ изказ за конкретната ситуация. По ирония на съдбата част от децата с Аспергер изглеждат много напреднали в езиковите си умения, защото започват да използват много по-сложен и „зрял” език доста рано, благодарение на внимателното слушане и четенето на книги.

От друга страна привидно простата концепция за правилно използване на местоименията може да обърква тотално човек с Аспергер. Дете, което се учи да говори, може да използва местоименията толкова неправилно, че дори да говори за себе си в трето лице. Концепцията, че един човек може да бъде назован, като се използват няколко различни думи, а с една дума могат да бъдат наричани различни хора, може да се окаже изключително тежка.

Интереси и мании

От най-ранна възраст повечето хора с "Аспергер" развиват "специфичен интерес, граничещ с мания", в който хвърлят цялата си енергия и време. Най-често интересът е само един и остава за цял живот.
Нерядко попада в областта на науките, математиката, инженерните дейности или механиката, но има много хора, които развиват такъв в изкуството, писането и други творчески занимания.

Като възрастни често са привлечени от този интерес при избора на кариера. Много учени и компютърни програмисти, всъщност са толкова добри специалисти поради непрестанното желание да знаят всичко по темата, която им представлява интерес (и това е следствие от синдрома).

С цел да се справят със света повечето хора, имащи Аспергер, развиват много строг, основан на стриктни правила, начин на живот. Мнозина се страхуват изключително много от промените и предпочитат да поддържат еднообразен, стабилен живот.

Сензорни затруднения

При този синдром нервната система е устроена различно и носителите му „усещат света специфично". Случва се да са свръхчувствителни или нечувствителни към определени стимули. Миризми и звуци, които не притесняват други хора, могат да са изключително натрапчиви за тях, възможно е да не понасят дори някоя текстура от плата на дрехите си. Понякога всички сетива натоварват нервната система и комбинацията от тях просто ги изнервя, „като че умът прегрява”. Шумен стадион или голяма тълпа са способни да причинят интензивен стрес и гневни изблици. Дори някои видове осветление могат да доведат до такива реакции.

Моторни умения

Друго следствие от различното свързване на нервната система е трудно координиране на движенията. Това най-често води до нестабилност и проблеми с дейностите, изискващи координация, усещания, като че са в безтегловност и постоянно неволево съприкосновение с препятствия и предмети. Освен всичко останало дори писането на ръка може да е доста труден процес за тях.

С правилните учители и тренировки много голяма част от живеещите със синдром на Аспергер се научават да компенсират, като благодарение на различните възприятия и начин на мислене са доста добри в това да „мислят извън рамката“.
Изключителната им способност да се съсредоточават, съчетана с интензивното потапяне в конкретни интереси, може да ги направи невероятно ефективни в областта, която са избрали. Много често се оказват с коефициент на интелигентност над средния, а понякога са в категорията, която бихме нарелки гении.

Най-важното, което може да се каже е, че всеки случай на лице със синдрома на Аспергер е индивидуален и трябва да осъзнаваме усилията, които тези хора полагат, за да се впишат в нашия свят. Те не са болни – просто са малко по-различни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: heleo.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноНовиниХранене при...Алт. медицинаПсихологияВидеоЛайфстайлИсторияСоциални грижиИнтервютаСпортОрганизацииСнимки