Какво представлява невербалният аутизъм

Аутизмът спада към групата на спектърните разстройства, тъй като е установена огромна вариация в типа и тежестта на симптомите. Според учените Тагер-Флусберг, Пол и Лорд – автори на книгата "Наръчник на аутизъм и широкоразпространеното разстройство на развитието" (2005) – около 30% от хората с аутизъм никога не успяват да усвоят или използват повече от няколко думи.

Невербалният аутизъм все още не е проучен обстойно от научната общност, поради което няма достатъчно данни за мисловните процеси на индивидите, които не говорят. Въпреки това целта на редица нови изследвания е да се установи причината, поради която някои хора с поставена диагноза комуникират вербално, а други не.

Какво представлява невербалният аутизъм?

Индивидите, които не говорят или използват само няколко думи, страдат от така наречения невербален аутизъм. Терминът невербален аутизъм няма официален статус и следователно не съществува кореспондираща диагноза. От части това е поради факта, че няма ясно изразена граница между вербалните и невербалните хора с разстройството от аутистичния спектър.

Някои личности например развиват умението да използват определени думи по смислен начин, но не могат да съставят изречения и да водят разговор с другите. Това означава, че този тип хора могат да кажат "парк", за да индикират желанието си да се разходят. В същото време обаче те нямат да могат да отговорят на въпроса "Къде искаш да отидем?".

Част от невербалните индивиди придобиват умението да говорят, но не могат да използват тези знания по смислен начин. Тези личности повтарят чутото от телевизора или от близките им. Вместо обаче да използват наученото, за да комуникират с останалите – да изразят желанията или идеите си – те използват тези запаметени сценарии като метод за успокояване в стресови ситуации.

Значителна част от мъжете и жените с невербален аутизъм не могат да използват ефективно и успешно усвоените езикови знания, но могат да комуникират своите идеи и желания в писмен вид, с помощта на картички с картинки или посредством жестомимичния език.

Липсата на говор означава ли задължително ниска интелигентност?

Схващането, че невербалните деца с аутизъм имат значителни когнитивни нарушения, тъй като резултатите им на тестове за определяне на интелигентността са изключителни ниски (IQ резултати под 70), доскоро се е приемало за валидно от научната общност. Преди няколко години обаче става ясно, че стандартните IQ тестове не са подходящи инструменти за определяне на интелигентността на индивиди от аутистичния спектър, особено когато тези хора комуникират само невербално. Сигурно вече може да се досетите за някои от причините.

• Тестовете за определяне на интелигентността в по-голямата си част разчитат на умението на индивида да разбира вербално поднесена информация и да отговаря успешно. Невербалните деца с аутизъм очевидно срещат трудности да комуникират по този начин, но тази тяхна неспособност може да е или не свързана с общата им интелигентност.
• Повечето IQ тестове също така изискват от хората да притежават умението да разбират и реагират адекватно на общоприети социални норми и очаквания. Допълнително, от индивидите от аутистичния спектър се очаква да отговорят в определен период от време. Тези условия представляват предизвикателство за всеки с диагноза аутизъм, без значение дали става въпрос за вербален или невербален тип.
• Определени сетивни трудности също могат да настъпят за индивидите от аутистичния спектър. Невербалните деца и възрастни не притежават уменията да уведомят изпитващите за проблемите, които изпитват.
• Също така, администриращите тестовете не са тренирани да работят с хора, които не говорят. Ако изпитващите не знаят как да привлекат вниманието и събудят интереса на индивида с аутизъм, вероятността той да покаже висока интелигентност е сравнително малка.

Тогава как се очаква да се измерят когнитивните способности на невербалните деца от аутистичния спектър? Отговорът е да се използват невербални тестове за определяне на интелигентността, комбинирани с наблюдаване на поведението на личностите в обикновени условия.

Защо невербалните хора с аутизъм не могат да се научат да говорят?

Един от най-странните аспекти на невербалния аутизъм е фактът, че все още не е ясно защо някои хора с разстройството на развитието не могат или не искат да говорят. Значителна част от тях избират да комуникират посредством карти с картинки, дигитални методи или да прилагат жестомимичен език.

Някои индивиди с аутизъм също така страдат от детска речева апраксия – неврологично разстройство, което превръща вербалната комуникация в изключително трудно начинание. Голяма част от невербалните хора от аутистичния спектър обаче нямат това придружаващо разстройство. Това, което учените са успели да установят, е, че мъжете и жените с невербален аутизъм разбират много повече, отколкото успяват да изразят.

Възможно ли е човекът с невербален аутизъм да проговори?

Много често терапевтите използват термина превербална фаза вместо невербална. Възможно е децата, при които се наблюдава забавяне на езиково-говорното развитие, да успеят да усвоят умението да комуникират успешно вербално. При други обаче способността да използват говоримия език е минимална и се равнява само на няколко думи.

Важно е да се направи разграничение между това дали едно дете се намира в невербалната (не говори), превербалната (има все още неразвити речеви способности) или некомуникативната (неспособност за вербална и невербална комуникация) фаза.