Дисфункционалният семеен модел и как той засяга децата

от 11 дек 2018г.

За да добием представа какво е дисфункционално семейство, трябва да сме наясно какво е функционираща семейна система. Ще я опишем, като използваме определението на психолога Джон Брадшоу, според когото функциониращата семейна система е почвата, която осигурява:

- емоционалните потребности на всички членове;

- баланс между автономия и зависимост;

- подготовка за социални взаимодействия и сексуална култура;

- израстване и възможности развитие на всеки член (не само на децата);

- среда, в която човек изгражда самочувствието си.

Сред характеристиките на функционалното семейство са високата степен на съзнание за себе си и другите, ясно съзнание за лична отговорност, желание и възможност да разкрием какво чувстваме и искаме.

Правилата в едно функционално семейство са и ясни, несъгласията се споделят, конфликтите са открити и се разрешават, докато при дисфункционалните семейства проблемите се отричат – там цари или пълно съгласие (за да няма противопоставяне) или отчужденост.

В книгата си „Параноя на страстта” Робин Норууд пише, че всички нездрави семейства са неспособни да обсъждат своите основни проблеми, както и да достигат до корените им. Според Норууд доколко дисфункционално е едно семейство се определя от степента на потайност, бягството от обсъждане на проблемите.

Дисфункционално е семейството, в което всеки изпълнява определената си семейна роля и общуването се свежда само до изразяването на тази роля. Членовете на това семейство не се чувстват свободни да разкриват своите чувства, желания, преживявания, потребности.

Норууд посочва още, че смяната на условията трябва да води до промени и приспособяване на отделните членове, за да се запази здравината на семейството. Например майчинската грижа към дете на 1 година е крайно неподходяща за 13-годишното и майката трябва да се приспособи към новата реалност.

Как може дисфункционалният модел да засегне децата

В резултат на израстване в дисфункционално семейство, децата могат да развият някои поведенчески проблеми:

Непокорство

Непокорните деца се противопоставят на всякакъв вид власт, независимо дали става въпрос за родители, учители, полиция.

Дълбоко чувство за вина

Нездравословната семейна среда, в която скандалите и конфликтите са ежедневие, може да е причина детето да се почувства виновно за проблемите между родителите си, което да доведе до дълбоко чувство за вина. В резултат на това те често стават жертва в други отношения.

Липса на истинско детство

Някои деца могат да поемат изцяло родителска роля, да пораснат твърде бързо и да изгубят детството си.

Срамежливост

Децата могат да станат срамежливи и тихи. Те се научават да крият и потискат емоциите си, неуверени са и с ниско самочувствие.

Манипулация

Децата се научават да се възползват от другите и стават манипулативни. Те използват слабостите на другите, за да получат това, което искат.
Необратимо ли е всичко това?

Без съмнение семейството определя бъдещето на децата. Но въпреки че първите 6 години са от решаващо значение, не бива да пренебрегваме факта, че всяко дете само решава и избира какъв възрастен да бъде, независимо от това, че е било част от дисфункционално семейство.

Прочетете още: Какво е дисфункционално семейство

Редактор: Ина Фенерова
Източник: steptohealth.com

Още по темата: