Дисфункционалният семеен модел и как той засяга децата

За да добием представа какво е дисфункционално семейство, трябва да сме наясно какво е функционираща семейна система. Ще я опишем, като използваме определението на психолога Джон Брадшоу, според когото функциониращата семейна система е почвата, която осигурява:

• удовлетворяване на емоционалните потребности на всички членове на семейството;
• баланс между автономия и зависимост;
• подготовка за социални взаимодействия и сексуална култура;
• израстване и възможности за развитие на всеки член на семейството (не само на децата);
• среда, в която човек изгражда самочувствието си.

Сред характеристиките на функционалното семейство са:

• висока степен на съзнание за себе си и другите;
• ясно съзнание за лична отговорност;
• солидарност и съгласуваност;
• гордост от постиженията на останалите членове на семейство, оказване на подкрепа при неуспехи и трудности;
• свободно изразяване на мнение;
• съвместно обсъждане на решения и проблеми;
• желание и възможност да разкрием какво чувстваме и искаме.

Правилата в едно функционално семейство са ясни, несъгласията се споделят, конфликтите са открити и се разрешават, докато при дисфункционалните семейства проблемите се отричат – там цари или пълно съгласие (за да няма противопоставяне), или отчужденост.

В книгата си „Параноя на страстта” Робин Норууд пише, че всички нездрави семейства са неспособни да обсъждат своите основни проблеми, както и да достигат до корените им. Според Норууд дисфункционално е семейството, в което всеки изпълнява семейната си роля и общуването се свежда само до изразяването на тази роля. Членовете на това семейство не се чувстват свободни да разкриват своите чувства, желания, преживявания, потребности.

Норууд посочва още, че за да запазят здрава семейната среда, родителите трябва да умеят да се приспособяват към нови условия (като особености, свързани с възрастта, характера и потребностите на децата). Например майчината грижа към дете на 1 година е крайно неподходяща за 13-годишното и майката трябва да се приспособи към новата реалност.

Как дисфункционалният семеен модел се отразява на децата

В резултат на израстване в дисфункционално семейство, децата могат да развият някои поведенчески проблеми:

Непокорство

Непокорните деца се противопоставят на всякакъв вид власт, независимо дали става въпрос за родители, учители, полиция.

Дълбоко чувство за вина

Нездравословната семейна среда, в която скандалите и конфликтите са ежедневие, може да е причина детето да се почувства виновно за проблемите между родителите си, което да доведе до дълбоко чувство за вина. В резултат на това те често стават жертва в други отношения.

Липса на истинско детство

Някои деца могат да поемат изцяло родителска роля, да пораснат твърде бързо и да изгубят детството си.

Срамежливост

Децата могат да станат срамежливи и тихи. Те се научават да крият и потискат емоциите си, неуверени са и с ниско самочувствие.

Манипулация

Децата се научават да се възползват от другите и стават манипулативни. Те използват слабостите на околните, за да получат това, което искат.

>>> Отпечатъкът, който оставя израстването в нездравословна и дисфункционална семейна среда

Необратимо ли е всичко това?

Без съмнение, семейството определя бъдещето на децата. Но въпреки че първите 6 години са от решаващо значение, не бива да пренебрегваме факта, че всяко дете само решава и избира какъв възрастен да бъде, независимо от това, че е било част от дисфункционално семейство.

Ако сте взели решение да имате дете, отделете време да научите повече за развитието му, както и как да отговаряте на нуждите му във всеки един етап. Може да се запишете за курс или да работите с терапевт, за да усвоите стратегии за здравословно родителство.