8 черти на дъщерите, които са били изоставени от бащите си

Изоставянето винаги оставя траен отпечатък върху живота на човек, особено ако се случи във важен етап от неговото развитие. Обикновено то причинява силна психологическа травма, която се проявява в отношенията с другите и не само. Най-често срещаните й проявления са ранен секс и злоупотреба с храна или наркотични вещества с цел справяне с емоционалната болка.

Историята на Джоан

Джоан е красноречив пример за последиците от отсъствието на бащата в семейството. Тя е насочена към психотерапевта Кейти Джилис, след като три пъти е задържана в полицията заради сбивания в училище. Още по време на първата сесия става ясно, че е изпълнена със силен гняв, причината за който тогава все още е неизвестна.

С течение на времето Джилис разбира, че момичето е изоставено от баща си през първите години от пубертета. „Той просто си тръгна и си намери ново семейство“, казва Джоан, като гневът й бързо преминава в непознато до момента чувство на тъга. Тъй като не знае как да се справи с неприятните емоции, тя често среща затруднения в общуването с околните, конфликтна е, а напоследък стига и до физическа саморазправа със своите връстници.

Експертът по психично здраве споделя: „Постепенно тя се научи да регулира по-ефективно потискащите чувства и да замества проблемното поведение с друго, по-продуктивно. Гневът, тъгата и чувството, че е била изоставена обаче бяха оставили своята следа дълги години след случилото се.“

„Ако не го е било грижа за мен, защо мен да ме е?“, пита момичето един ден. Кейти Джилис не знае как да отговори. Как би могла да я убеди, че заслужава обич и уважение, след като един от най-важните хора в живота й не я е обичал и ценил.

Ако не се справи с негативните си чувства, детето ще се превърне в непълноценен възрастен

За жалост, историята на Джоан е историята на много други хора. Като терапевт, Джилис се среща с пациенти, преживели релационна травма. Голяма част от тях са били изоставени от единия родител. Причините могат да бъдат най-различни: излежаване на присъда, смърт, заминаване. Невинаги родителят, който си тръгва, го прави по свое желание или защото е сгрешил. Без значение как се е стигнало до този момент, изоставянето причинява силна болка, особено ако детето не разполага с нужните инструменти за справяне с емоциите си. А когато не може да се справи с тях, то не може и да продължи напред.

Според Джилис обаче най-тежки и травмиращи са случаите, когато родителят сам избере да напусне семейството. Бащата на Джоан си тръгва твърде рано, още преди да е успял да изгради връзка с нея, но достатъчно късно, за да я накара да се самообвинява за случилото се и да блокира емоционалния й растеж.

Опитът на психотерапевтите показва, че в повечето случаи хората, които в миналото са били изоставени, притежават някои общи черти.

>>> Как проблемите във взаимоотношенията с бащата в детството влияят на връзките ви в зряла възраст

Ниска самооценка

Когато не получава подкрепа от най-близките си хора, детето не успява да изгради положителна и здравословна представа за себе си. Разбирайки, че е изоставено от родителя си по негово желание, то остава с убеждението, че не заслужава да бъде обичано от никого. Нито в този момент, нито след десетилетия.

Прекомерна предпазливост и бдителност

Напускането на майката или бащата, докато детето е в крехка възраст, го принуждава да изгради своя собствена система за емоционална подкрепа, когато изпитва негативни емоции. Обикновено то развива ирационални страхове и силна тревожност. Психотерапевтите споделят, че претърпелите релационна травма живеят със страха, че може да им се случи нещо лошо и непрекъснато са напрегнати. Отсъствието на родителя от живота на детето подкопава чувството му за безопасност и сигурност.

Ранен и/ или безразборен секс

Често младият човек се нуждае отчаяно от любов и утеха, но не знае как да ги получи. Ранните сексуални контакти са своеобразен начин да изгради физическа и емоционална близост, която му е липсвала в семейството след напускането на родителя. При момичетата, които са отгледани без баща, се забелязва тенденция да практикуват секс доста преди техните връстници. Това от своя страна крие риск от нежелана бременност, която също се наблюдава по-често при изоставените от бащите си дъщери.

Страх от изоставяне

Страхът да не остане сам, може да се отрази негативно на взаимоотношенията на човека с околните. Възможно е да се държи обсебващо или да търси постоянно внимание и доказателства, че е обичан. Младите хора, които са изоставени от родител, приемат твърде лично факта, че приятелите им имат други интереси, обектът на техните чувства не изпитва същото или не са поканени на събиране. В зряла възраст страхът от изоставяне се изразява в поддържане на нездравословни връзки дори когато са изчерпани или се трансформира в друг вид страх – страха от близост.

Неспособност да отстоява себе си (асертивност) или агресия

И двата модела на поведение са защитни механизми. Когато повярва, че не заслужава любов и уважение, човек трудно отстоява себе си, без да нарани другия. В някои случаи негативното чувство прераства в агресия, отново с цел да се предпази от емоционална болка и нараняване. Възможно е да не смее да изрази мнение, различно от това на околните, от страх, че може да ги разстрои.

Рисково поведение/ зависимост

Когато детето не усвои техники за преодоляване на негативните чувства, предизвикани от изоставянето, то може да потърси утеха в храната например. Дъщерите, отгледани само от своите майки, са по-застрашени от хранително разстройство, затлъстяване или развитие на зависимост.

Страх „да не загуби всичко“

Ако остане без единия си родител във важен за развитието му етап, човек може да изпитва постоянен страх, че е на път да загуби всичко, че съвсем скоро ще остане без дом, притежания или дори без семейството и любимите си хора. Според психотерапевта Кейти Джилис рискът е най-голям при онези, които са били изоставени като тийнейджъри или около 18-тата си година.

>>> Как отношенията с бащата влияят на здравето на дъщерята

Непрестанни опити да преодолее травмата

Голяма част от децата, които са били изоставени от майката или бащата, се страхуват да имат свои собствени след години, защото не искат и те да преживяват подобна травма. Други пък избират да станат родители твърде рано с мисълта да „докажат“ на самите себе си, че все пак могат да създадат нормално, любящо семейство.