Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Домашните любимци и доказаният ефект над детската психика

Домашните любимци и доказаният ефект над детската психика

Домашните любимци и доказаният ефект над детската психика - изображение

Изследвания за връзката между животните и хората носят данни, чиито изводи са изключително интересни. Оказва се, че животните помагат на децата да активират механизми, които се използват от психотерапевтите, дори без намеса на професионалист. Все пак животни се използват, за да се осъществи контакт с труднодостъпни пациенти, хора преживели травма и такива с увреждания, засягащи психическото им състояние.

"Хората винаги са обичали своите домашни любимци, но ние откриваме конкретни начини да се възползваме от предимствата на животните в психотерапията", каза д-р Самуел Б. Рос, изпълнителен директор на детския отдел на "Green Chimneys" в Брюстър - Ню Йорк, където се използват животни за лечение на емоционално наранени деца.
За подрастващите близки отношения с домашни любимци се оказват полезни за познавателните и обучителни процеси. В изследванията с деца в предучилищна възраст психолозите от Държавния Университет в Орегон установяват – тези от тях, които се грижат за кученце, подобряват социалните си умения в обучителната група.

"Повече сътрудничество и споделяне"

"Това прави децата по-активни и споделящи", каза д-р Сю Дошехер (психолог, участващ в гореспоменатото проучване). "Да има домашен любимец подобрява умението на детето за бъдеща родителска роля, защото трябва да се адаптира към ситуацията с някой, за когото да се грижи, да почувства позицията на домашния любимец. Това променя начина, по който се чувства спрямо другите деца“. Децата, на които редовно се дава възможност да се грижат за кученце в предучилищна възраст, както и тези с домашни любимци у дома, са били по-социално компетентни. Те са били по-популярни и се чувстват по-добре със себе си, по-способни да разберат чувствата на другите деца.

Точно как един домашен любимец влияе върху емоционалното развитие на детето зависи отчасти от качеството на семейния и домашен живот. Изследване на 309 петокласници установява, че за деца, които поддържат близки взаимоотношения с родителите си, домашните любимци укрепват самоуважението - колкото по-близки са децата с родителите, толкова по-силен е ефектът.

Буфер срещу самотата

За децата, които страдат от емоционално пренебрежение, домашните любимци поемат друга важна роля: доверие и буфер срещу самотата. „В известен смисъл домашните любимци станаха заместващи майки“, каза д-р Йоланде Майкълс (психолог във Венеция - Калифорния). Д-р Майкълс твърди, че при пренебрегваните деца, терапията с домашни любимци като приятели, на които те могат да се доверят, помага много на малчуганите да се успокоят, когато са разстроени.
Способността на домашните любимци, да достигат по-ефективно и бързо до подрастващите и да ги карат да се чувстват по-добре, ги прави все по-често средство за терапия. В едно проучване на деца с тежки емоционални проблеми, контролната група получава стандартна групова терапия. Другата група има възможност да играе с куче по време на терапевтичните сесии. Децата, получили терапия с домашен любимец се подобряват в ключовите области на измерване, като успяват да контролират импулсите си и да контактуват. Докато провелите стандартна терапия постепенно задълбочават емоционалните си терзания. Изследването е направено от Барбара Ууд (клиничен социален работник в университета Капитал в Колумб, щата Охайо).

Може би най-амбициозната програма, използваща домашни любимци с травмирани деца, е в Green Chimneys, където 100 деца на възраст от 6 до 18 години живеят заедно с животните. Това се използва като част от новаторска програма за лечение на децата.

Селскостопански животни и дива природа

Децата, включени в проучването на Green Chimneys, са пренебрегвани или са претърпели тежки физически или емоционални травми. Другите им характеристики включват хронични емоционални проблеми, крайна хиперактивност и родители със зависимости. Животните, за които децата се грижат и са в контакт, включват не само кучета и котки, но и селскостопански, както и ястреби, и соколи. В част от програмата пътуват с някои от селскостопанските животни до кварталите в града. Там се грижат за любимците си, докато други деца – повечето, от които никога не са виждали селскостопански животни, ги разглеждат и опознават. Проучваните деца също така действат като водачи за повече от 30 000 ученици от града, които идват при Green Chimneys за ден, за да разгледат фермата. Това е забележителна цифра за период от една година.
"Не можеш да останеш тъжен, когато гушкаш заек или яздиш кон" – каза доктор Рос. "Без значение колко зле се чувствате, животните ви приемат. Ежедневният контакт с тях и отговорността за грижите предлагат на децата чувство за ценност", каза той. "За много деца, чието съществуване е белязано от неглижиране и травматизиране, грижата за едно животно може да прекъсне цикъла на злоупотреба, повтарящ се през поколенията, "обяснява докторът". Те могат да се научат да бъдат грижещи се, дори и да не са се грижили добре за тях в детството.

Грижа за животно в беда

Последваща програма в центъра има за цел децата да се сблъскат с наранени диви животни, тяхното възстановяване и освобождаване, когато са способни сами да се грижат за себе си. "Това е изключително мощно изживяване за тези деца, които също са ранени в определен смисъл", разказва д-р Рос. "Ако можете да се грижите за наранено животинче и да видите, че то може да оцелее, дори ако му липсва крак, тогава имате чувството, че можете да оцелеете сами, въпреки всичко. Това е малко зловещо, но вярно.“

Подобни предимства при използването на домашен любимец по време на терапията са открити при работа с възрастни, които са особено трудни за ангажиране, като тези с неврологични увреждания или такива в третата възраст. В проучване от 1989 г. в Психиатричната болница "Брокли" - Онтарио на лечебните терапевтични сесии с избрани пациенти се включва куче. Когато сравняват записи от сесии, с присъстващото куче, с обикновените, включващи други пациенти, се установява, че животното подобрява връзката между пациента и терапевта. Психиатърът, извършил изследването – д-р Гари Гербер, казва, че пациентите развиват по-силно доверие към терапевта, защото са видели колко приятелски е настроен към кучето.

По статията работи: Станисалва Тонева

Източник: nytimes.com

Снимка: petfinder.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиЛюбопитноЗдравни съветиЛайфстайлПсихологияНовиниРецептиСоциални грижиИнтервютаАнкетиСпортХранене при...Алтернативна медицинаИсторияОбразованиеОрганизацииЗаведенияНормативни актовеСпециалистиКлинични пътекиМедицински изследванияЛеченияБотаника