Как да се справим с болката от загубата на домашен любимец

Загубата на човек, когото обичаме, може да отключи в нас опустошителни чувства. Същото важи и за смъртта на котка, куче или друг вид домашен любимец. Преживяването, придружено с негативни емоции, е до болка познато на Рена Голдман, журналист на свободна практика, тъй като губи четири любими животни, които отглежда още от бебета.

Смъртта на нейната котка Мерилин обаче се откроява най-много. Животинчето е диагностицирано с рак през март 2017 г. и изживява последните си месеци под наблюдението на ветеринарен онколог.

„Често наричах Мерилин приключенско коте. Научих, че има общност на приключенски котки и техните човешки спътници. Това е общност, от която с Мерилин се радвахме да бъдем част.“, споделя Голдман.

По спомени на журналистката домашният й любимец обичал да се впуска в пътувания и приключения. Това е и причината последните месеци от живота на котката да са изпълнени с разходки из Южна Калифорния.

„Когато дойде време да се сбогувам, просто не можех да я върна във ветеринарния кабинет. Затова наех ветеринар, който да дойде на последна разходка с нас. Мерилин премина мирно в ръцете ми, докато наблюдаваше Лос Анджелис.“, споделя Голдман.

Въпреки че ветеринарните лекари я уверяват, че това е правилното решение, това не го прави по-малко болезнено за Рена.

Защо загубата на домашен любимец е толкова болезнена?

„Конкретните причини, поради които е толкова болезнено за конкретен човек, са уникални за самия него.“, казва Надя Гайперт, брачен и семеен терапевт в Лос Анджелис. Гайперт създава собствена кутия с инструменти за справяне със загубата на домашен любимец, за да помогне на клиентите си.

„Има неща, които чувстваме към тази котка, това куче, тази птица, които са напълно индивидуални за всеки човек.“, коментира терапевта. „Вашите отношения са напълно уникални, а домашният ви любимец има свои уникални качества.“, допълва тя.

Рена Голдман споделя, че всеки път, когато обича и губи домашен любимец, се чувства като все едно затваря глава от живота си. Мерилин заема важна част от живота й, тъй като й помага да се справи със загубата на заека от нейното детство – Флави. Котката също така е с нея през колежанските години и в началото на редакторската й кариера.

„Установих, че скърбя не само за Мерилин, но и за края на един етап от живота ми.“, казва Голдман.

Гайперт обяснява, че теорията на привързаността също играе роля в начина, по който обработваме скръбта. Чувството на привързаност се развива в ранна детска възраст и до голяма степен се основава на взаимодействието с основните лица, полагащи грижи. Това, което научаваме по време на ранното развитие, формира нашия мироглед и оформя начина, по който се свързваме и общуваме с другите.

„Ако прекарваме достатъчно време с някого или нещо и връзката бъде прекъсната, все едно някой ти е премахнал крайниците.“, казва Гайперт. „В някакъв момент мозъкът ни обработва нещата така, сякаш те всъщност са част от нас. Например, ако сте тенисист, в един момент мозъкът ви спира да прави разлика между ракетата и ръката.“

Чувство за вина

Когато животните са по-възрастни или много болни, ние като полагащи грижи обикновено сме изправени пред трудното решение кога да се сбогуваме с тях. Това може да доведе до чувства за вина. Може да си помислите „Взех ли правилното решение?“ или „Ако имаха повече време?“

Ако подобно чувство възникне, вероятно ще е полезно да промените мисленето си, за да гледате на евтаназията при такива обстоятелства като акт на състрадание.

Не забравяйте, че ако ветеринарният лекар ви препоръча да се сбогувате, вашият любимец най-вероятно изпитва много болка и няма да оздравее.

Колко дълго трае мъката след загуба на домашен любимец?

Тъй като всички ние чувстваме и обработваме скръбта по свой собствен начин, няма ясен отговор колко дълго ще продължат тези чувства. Вероятно ще забележите по-интензивни чувства веднага след загубата, но те обикновено утихват с течение на времето.

„Ще отнеме толкова време, колкото е нужно.“, казва Гайперт. „Това не е линеен процес и това е добре. Скръбта може да дойде и да си отиде на вълни.“

През това време може да намерите свой собствен начин за траур и приемане на смъртта на домашния любимец. Ето няколко съвета:

Приемете всички чувства

Преживели сте загуба и е добре да си позволите да приемете всички чувства, свързани с нея.

„Плачете винаги, когато ви се плаче.“, казва Гайперт. Въпреки това тя препоръчва винаги да преценявате кога и къде е подходящо да показвате чувствата си.

„Сълзите отделят хормони на стреса.“, допълва терапевтът.

Практикувайте самосъстрадание

Бъдете добри към себе си. Опитайте да се включите в някои дейности за самосъстрадание, докато преминавате през процеса на скръб. Можете да направите това, като отделите допълнително място за вашите редовни дейности за самосъстрадание или опитате нещо ново, което смятате, че може да ви накара да се почувствате по-добре.

Ето някои дейности за самосъстрадание, които може да опитате вкъщи:

• топла вана;
• йога;
• медитация;
• водене на дневник;
• отделяне на време за любимото хоби.

Споделете чувствата си

„Споделянето на чувствата е невероятно полезно при загуба на домашен любимец, поради което е хубаво човек да се включи в група за подкрепа.“, казва Гайперт.

Тя препоръчва да намерите начин да говорите за това какво и как се чувствате. Можете да проведете разговор с други хора, които са загубили домашен любимец, терапевт или приятели и роднини.

Създайте собствен траурен ритуал

Общества и култури през цялата човешка история са участвали в траурни ритуали, за да се справят с емоционалната болка. Един такъв процес също може да ви помогне да се справите със загубата на любимото животинче. Може да опитате нещо познато, като например да изградите паметник или да създадете свой собствен ритуал.

Гайперт споделя, че след смъртта на котката си е написала писмо до нея. Подобни упражнения препоръчва и на клиентите си.

„Напишете благодарствена картичка на починалия си домашен любимец.“, казва Гайперт. „Напишете всичко, което ще ви липсва и за което сте благодарни. Споделете нещата, за които съжалявате. Напишете всичко, което искате да кажете.“

Сами решете кога да се разделите с вещите на домашния си любимец

Някои хора желаят бързо да се отърват от нещата на домашния си любимец след неговата смърт, докато други го правят постепенно.

Ако ви е трудно да се разделите с предметите веднага, направете го с темпо, което да ви накара да се чувствата по-добре.

Не забравяйте, че няма правилен или грешен начин. Това е вашият процес на възстановяване.

Намерете начин да увековечите паметта на вашия домашен любимец

Един добър начин да почетете любовта, която изпитвате към вашия домашен любимец, е да го увековечите. Ако обичате да творите, опитайте да пишете или да направите фотоколаж.

Ако обаче не сте творческа натура, има онлайн услуги, които предлагат изработването на подобно изкуство.

Следващи стъпки

Никога не е лесно да загубите домашен любимец, но е възможно да намерите мир след смъртта и радост в спомените, които живеят в сърцето ви.

„Ако сте загубили своя домашен любимец и сте с разбито сърце, знайте, че това е знак, че сте психически здрави.“, казва Гайперт. „Способни сте да обичате дълбоко, а това е нещо добро.“

Тя препоръчва да се свържете с терапевт, ако се чувствате неспособни да се справите с болката, породена от загубата. Можете също да опитате онлайн терапия или онлайн група за подкрепа, ако това е по-подходящо за вас.