Самоубийството при децата - какво трябва да знае всеки родител

Няма как смъртта на дете да не разбие сърцето. Подобно събитие не може нито да се приеме лесно, нито лесно да се забрави.

Но когато едно дете почине вследствие на самоубийство, това може да вцепени напълно хората, които се грижат за него – от скръб, от безмерна болка и мъчително недоумение.

За щастие самоубийствата при деца се случват много рядко. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ по-малко от 2 на всеки един милион деца на възраст от 5 до 11, умират вследствие на самоубийство. При юношите (на възраст от 12 до 17) е около 52 на милион. Средно около 33 деца на възраст под 12 се самоубиват всяка година в САЩ.

Детското разбиране за самоубийство и смърт

Имат ли децата дори представа за това какво е самоубийство? Да, имат – от изненадващо ранна възраст. Ето какво показва изследване на Брайън Мисхара (Brian Mishara), в рамките на което са интервюирани 65 деца от начални училища (класове от първи до пети, на възраст между 6 и 12). Основната цел на проучването била да се разбере какво знаят те за смъртта и самоубийство. Само един първокласник е бил запознат с думата "самоубийство", но почти всички са били наясно какво означава да „убиеш себе си” и са чували да се говори по темата по телевизията, от близките си и от съучениците си. Всички деца, които са знаели какво е да убиеш себе си или какво е да се самоубиеш, са били в състояние да опишат един или повече начини да се направи това. 

Интервютата на Mishara показват, че разбирането на децата за смъртта и самоубийството се увеличава с възрастта. Повечето първокласници знаят, че мъртвите хора не могат да се върнат към живота, всички второкласници са наясно, че всеки умира в крайна сметка. От друга страна много от децата в проучването са имали по-мътна представа относно подробностите за смъртта. Например, двама от всеки трима първокласници и един от всеки петима петокласници вярвали, че мъртвите хора могат да виждат и чуват. 

Ново изследване показва сходства в самоубийствата на деца и юноши

Ново проучване на The Research Institute at Nationwide Children’s Hospital, в рамките на което са анализирани национални данни за деца (на възраст от 5 до 11), както и юноши в по-ниската възрастова група (между 12 до 14), починали в резултат на самоубийство в периода между 2003-та и 2012 година, показва, че има някои съществени прилики и разлики между двете възрастови групи.

Приликите

И в двете групи процентът на момчетата е значително по-висок: 85% от децата и 70% от младите юноши, които са починали вследствие на самоубийство, са били момчета. Най-честите начини за самоубийство са обесване и задушаване (81% от децата и 64% от младите юноши). Следващият най-често срещан метод е чрез огнестрелни оръжия (14% от децата, 30% от младите юноши). 

И в двете групи, почти всички от смъртните случаи са се случили в дома (98% от децата, 88% от младите юноши) и в часовете между обяд и полунощ (81% от децата, 77% от младите юноши).
И в двете групи причините за самоубийствата са свързани с проблеми в отношенията: 60% от децата, които са починали в резултат на самоубийство, и 46% от подрастващите, са имали проблеми с приятели или членове на семейството. Училищни проблеми и скоро преживени кризи са сред останалите често срещани причини (между 30-40% от случаите на самоубийство при децата и юношите).

Разликите

Друго изследване The Research Institute at Nationwide Children’s Hospital е установило, че честотата на самоубийствата сред чернокожите деца се е увеличила, а процентът сред белите деца е намалял. Те сравняват детските нива на самоубийства за два 4-годишни периода – първият започва през 1993 г., а вторият - през 2008 г. За чернокожите, степента на самоубийство се увеличава от 1,36 на 2,54 на милион, а при белите деца спада от 1,14 на 0,77 на милион. Не е ясно обаче защо.

Около една трета от децата и юношите, които са починали в резултат на самоубийство, са имали психични проблеми, но двете възрастови групи се различават по вида на заболяванията. Малките деца, починали в резултат на самоубийство, са страдали от проблеми като дефицит на вниманието, почти два пъти по-често отколкото от депресия  или дистимия (Дистимията е форма на хронична депресия, която се проявява с липса на енергия, общ негативизъм, чувство на неудовлетворение и безнадеждност) – 59% с дефицит на вниманието срещу 33% с депресия).

Сред по-големите деца обаче депресията е около два пъти по-честа - 29% с дефицит на вниманието срещу 66% с депресия. 

Когато едно дете почине вследствие на самоубийство, това може да вцепени напълно хората, които се грижат за него – от скръб, от безмерна болка и мъчително недоумение.

Но дали то действително е искало да сложи край на живота си?

Аби Ридж Андерсън от Католическия университет в Америка и нейните колеги отбелязват след свое проучване, че децата, които са заети с мисли за самоубийство, "не искат толкова много да прекратят биологичното си съществуване, колкото да контролират ситуацията или имат нужда от съпричастност, приемане, утвърждаване в средата, както и незабавна междуличностна реакция на ключовите хора в живота на детето.

"С други думи, те отчаяно искат нещата да бъдат по-добри, но те не могат да измислят по-ефективен начин да се справят с проблемите си или да намалят страданията си, така че самоубийството в крайна сметка се превръща в привлекателна опция”, обяснява още Андерсън.

Според нея децата, които се самоубиват, могат да бъдат разделени на два подтипа: такива, които се чувстват депресирани, без надежда, безполезни и неспособни да се наслаждават на живота, и такива, които са по-агресивни, раздразнителни, разрушителни, импулсивни и търсещи усещания. Вторият подтип се наблюдава по-често сред по-малките деца, отколкото при ранните юноши.

Мрачното разбиране за смъртта, проблемите в отношенията, депресията и желанието за контрол ... заедно те формират обща картина, която предполага, че поне в някои случаи децата изпитват стресиращо взаимодействие – трудно им е да преценят как да постъпят, не искат да предприемат фаталната стъпка, но в същото време не знаят как да се справят с проблема, което ги кара да действат импулсивно и да се наранят, но е възможно те да не очакват, че могат наистина да умрат.

Какво могат да направят родителите, за да предотвратят самоубийството при децата

Важно е да се отбележи, че по-голямата част от децата, които мислят за самоубийство, не посягат на живота си. Също така, повечето деца с дефицит на вниманието или депресия, нямат самоубийствени мисли.

От друга страна, ако децата споменават, че искат да умрат или да навредят на себе си, важно е да обърнете внимание и да реагирате по обмислен начин. Дете, което живее с мисълта да сложи край на живота си, страда и спешно се нуждае от помощ.

Прекарайте приятно време заедно и опознайте приятелите на детето си и какво се случва в училище или в квартала. Ако забележите промени в личността или поведението на детето ви като отчуждение от приятели или загуба на интерес към предишни дейности, ако детето ви изглежда много затруднено или е нещастно от седмици или месеци, и особено ако детето ви е склонно към импулсивност, направете всичко възможно, за да разберете какво се случва в живота му, какво мисли и чувства.

За повечето възрастни е много трудно да започнат разговор за самоубийството с детето си. Ние сме ужасени от идеята, че детето ни дори може да помисли за подобна стъпка. Но не забравяйте, че задаването на въпроси може да спаси живота на детето.

Експертите по самоубийствата единодушно подчертават значението на подобни разговори като важна стъпка към превенцията. Не се заблуждавайте, че това ще "постави идеята" в главите на децата ви, преди всичко то ще разбере, че трябва да потърси помощ. Когато забележите тревожни сигнали, може да зададете следните въпроси на детето си:

• "Има ли нещо, което те е накарало да се чувстваш толкова зле, че ти се искало да се нараниш? "
• "Някога имал ли си желание да си мъртъв?"
• "Искал ли си някога да заспиш и никога повече да не се събудиш?

Може дори да кажете това:

•  "Понякога, когато децата се чувстват много разстроени, мислят, че искат да се самоубият. Случвало ли ти се е някога това?

Ако отговорите на детето ви дават основание за безпокойство или ако просто имате усещането, че нещата не са както трябва, задължително и незабавно потърсете помощ. По-добре е да постъпите прибързано от предпазливост, отколкото да запазите спокойствие и да се утешавате с това, че детето ви не би предприело подобна стъпка.

Данни за България

Според доц. Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация, недостигът на специалисти, които да работят с децата, както и неспособността на българските родители да общуват с децата е причина за все по-нарастващата агресия в училище, както и за отключването на депресии и падането на възрастта за опити за самоубийства. По думите му съвременните български деца са умни и интелигентни, но объркани и без подкрепа.

Техните основни страхове са свързани с това да не изостанат материално от своите връстници. Тук е и основната разлика между българските деца и децата в Западна Европа - българчетата сравняват непрекъснато дрехите си, кварталите, в които живеят, почивките, колите на семейството, като основна причина за това явление са именно родителските сравнения.

Другият страх на българските деца е свързан с невъзможността им да създават трайни и хармонични приятелства, основани на взаимно доверие.

Българските деца тъгуват по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да преодолее тъгата си.

„Нашите деца не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Когато се влюбят, те вярват, че това е за цял живот, докато техните връстници от Западна Европа още от много ранна възраст са научени, че по време на съзряването нито една връзка не е трайна”, коментира още доц. Околийски.

Страховете на децата от късния преход са свързани и с отговорността на самостоятелните решения за разлика от децата и родителите, живели по време на социализма, за решаването на чиито проблеми се е грижила държавата.