Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Думите променят мозъка

Думите променят мозъка

Думите променят мозъка - изображение

Камъните могат да разрушат костите, но думите могат да предизвикат сериозни трансформации в мозъка, твърдят Андрю Нюберг и Марк Робърт Уолдман в книгата си "Words Can Change Your Brain".

Според учените една-единствена дума има силата да повлияе върху експресията на гените, регулиращи физическото и емоционалното състояние на човек.

Положителни думи като "мир" и "любов" например, могат:

- да променят експресията на гените;

- да укрепят връзките в челния лоб на мозъка;

- да подобрят когнитивните му функции;

- да активират областите, свързани с мотивацията;

- да изградят устойчивост.

И обратното, негативните и враждебни думи могат да разрушат определени гени, играещи основна роля в производството на невротрансмитерите, които ни предпазват от стрес.

Според изследователите човешките същества са „програмирани” да се тревожат, всъщност основната задача на най-старите - от еволюционна гледна точка - части от мозъка е да ни предпазват от заплахи за оцеляването ни, което обяснява и защо мислите ни отвеждат все в тази посока.

Дори една-единствена негативна дума може да увеличи активността в амигдалата (областта в мозъка, отговаряща за страха). Това, от своя страна, повишава нивото на стрес, което на свой ред затруднява нормалното функциониране на мозъка ни. Негативните думи предизвикват в нас реакцията „бий се или бягай”, която става причина за освобождаването на разрушителни неврохимикали. Това влияе както на здравето и поведението ни, така и на взаимоотношенията ни.

За да противодействаме, трябва да променим вродените си мисловни модели. В книгата си "Words Can Change Your Brain" д-р Нюберг и д-р Уолдман предлагат 12 стъпки за релаксация и създаване на специална връзка със събеседника ни, които помагат да разберем по-добре гледната му точка и дори да почувстваме емоциите му:

Ето кои са 12-те стъпки към съпричастното общуване:

1. Отпуснете се.

2. Бъдете в настоящия момент.

3. Укротете мислите и се погрижете за вътрешната си тишина.

4. Бъдете позитивни.

5. Припомнете си най-дълбоките си ценности.

6. Припомнете си приятен спомен.

7. Не пропускайте невербалните знаци.

8. Изразявайте признателността и разбирането си.

9. Говорете и се отнасяйте към събеседника си приятелски и топло.

10. Опитайте да говорите бавно.

11. Говорете ясно и кратко.

12. Изслушвайте внимателно събеседника си.

Авторите са убедени, че спазвайки тези 12 стъпки, ние ще се научим да говорим така, че мозъкът на събеседника ни наистина да „чува” всичко, което му казваме, но също и ще попречим на негативизма и мислите си да повлияят отрицателно на разговора.

"Гневните думи изпращат до мозъка предупредителен сигнал за опасност, който временно изключва центровете, свързани с разума и логиката. Положителните и оптимистични думи стимулират активността на фронталния лоб. Тази област включва специфични езикови центрове, които са пряко свързани с моторния кортекс, който е отговорен за движенията на нашите тела. И както показва нашето изследване, колкото повече се концентрирате върху положителните думи, толкова по-силно е влиянието ви върху други области на мозъка. Започват промени в теменния лоб, отговарящ за възприятията ни за нас самите и за хората, с които взаимодействаме. Позитивното отношение, което постепенно изграждате към себе си, помага за виждате и доброто в другите, докато отрицателната самооценка ви прави подозрителни и мнителни към всички. С течение на времето структурата на таламуса също се променя в отговор на нашите съзнателни думи, мисли и чувства и ние вярваме, че тези промени засягат начина, по който човек възприема реалността", твърдят още Андрю Нюберг и Марк Робърт Уолдман.

Ефектът на положителните думи е доказан и с интригуващ експеримент. На доброволци между 35-и 54-годишна възраст била поставена задача в продължение на три месеца всяка сутрин да пишат три неща, които ги правят щастливи, а също и кратко обяснение защо са посочили точно тези три неща. Анализ на резултатите показал, че в края на експеримента участниците се чувствали много по-щастливи, отколкото тъжни, тревожни или депресирани.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychcentral.com
Снимка: aathornton.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЛюбопитноЗдравни съветиИсторияПсихологияХранене при...НовиниФизиологияПатологияОрганизацииАлт. медицинаСнимкиИзследванияКлинични пътекиСпециалистиБотаникаСпорт