Начало Психология Поведенческа психология Патология Д-р Габор Мате: Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли – част 1

Д-р Габор Мате: Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли – част 1

Д-р Габор Мате: Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли – част 1 - изображение

Д-р Габор Мате е канадски лекар, специалист по неврология, психиатрия и психология и един от най-задълбочените изследователи на причините за зависимостта. Посветил е живота си на лечението на зависими в бедните канадски квартали.

Д-р Мате е автор на книги и колумнист, като основният фокус на неговата писателска дейност са обширните му изследвания и познания в областта на пристрастяването към различни наркотични вещества, разстройството с дефицит на вниманието, стреса, хроничните заболявания и родителските отношения. Канадският учен вярва, че съществува неизменна връзка между здравето на ума и здравето на тялото.

В своята лекция "Властта на пристрастяването и пристрастяването към властта" (за TED - световна поредица от конференции) д-р Мате говори за зависимостите в обществото, за техния произход и за механизмите за защита от тях.

Публикуваме първата част от речта на д-р Габор Мате с незначителни съкращения.

Работил съм със силно зависими хора – хора, употребяващи хероин, кокаин, алкохол, амфетамини и всякакви други наркотици, познати на човека. Тези хора страдат...

Ако успехът на един лекар се измерва с това колко дълго живеят пациентите му, то аз съм се провалил, защото моите пациенти умират много млади. Те умират от ХИВ, умират от хепатит С, от инфекции на мозъка, на гръбначния стълб, на сърцето, на кръвоносната система. Те се самоубиват, умират от свръхдоза, от насилствена смърт или при злополуки.

Когато ги погледнеш, си припомняш думите на великия египетски писател, Нагиб Махфуз, който пише: "Нищо не регистрира последиците от тъжния живот така нагледно, както човешкото тяло". Защото тези хора губят всичко. Те губят здравето си, губят красотата си, губят зъбите си, губят имуществото си, губят човешките си взаимоотношения и в крайна сметка често губят живота си. 

И въпреки всичко нищо не може да ги откъсне от зависимостта им, нищо не може да ги принуди да се откажат от пристрастеността си. Зависимостите са могъщи... Въпросът е защо. 

Един от моите пациенти ми каза: "Не се страхувам да умра. Повече се страхувам да живея". Въпросът, който трябва да си зададем, е: защо хората се страхуват от живота? Ако искате да разберете пристрастяването, не търсете лошото в него, потърсете хубавото, доброто в него. С други думи, какво получава човек чрез своята зависимост? Каква липса запълва?

Това, което пристрастяването дава на зависимия, е освобождаване от болката, което ни дава усещане за покой, усещане за спокойствие, чувство за контрол – разбира се, много, много временно. Но въпросът е: защо всички тези неща липсват в живота на зависимите, какво се е случило?

Наркотиците - като хероин, морфин, кодеин, кокаин, а също и алкохолът - всички те са болкоуспокояващи. По един или друг начин всички те облекчават болката. Ето затова, когато се опитваме да разберем пристрастяването, истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли.

Скоро прочетох автобиографията на Кийт Ричардс, китаристът на "Ролинг Стоунс", и както вероятно знаете, всички се чудят как Ричардс е все още жив, защото той бе силно зависим към хероина в продължение на много години. В автобиографията си той пише, че пристрастеността е свързана с търсенето на забвение, с търсенето на забрава, пристрастеността е "изкривяването, през което преминаваме, само за да не бъдем самите себе си за няколко часа."

Разбирам много добре това, защото познавам дискомфорта да бъдеш със самия себе си, да си в собствената си кожа, познавам желанието да избягаш от собствения си ум.

Великият шотландски психиатър R.D. Laing (Роналд Дейвид Лейнг) казва, че трите неща, от които се страхуват хората, са: смъртта, другите хора и собствените си мисли.

Дълго време аз самият се опитвах да избягам от собствения си ум, страхувах се да остана насаме с него. Как успявах да го направя ли? Е, никога не съм употребявал наркотици, но си осигурявах бягство чрез работата си и като се впусках в различни занимания. Разсейвах се и чрез пазаруване, в моя случай на компакт дискове с класическа музика. Аз бях истински наркоман, една седмица похарчих 8 хиляди долара за дискове, не защото исках, а защото не можех да се контролирам. 

Като лекар съм помогнал в раждането на много бебета (в началото на лекарската си практика д-р Мате е акушер-гинеколог), веднъж оставих една жена, която раждаше в болницата, за да си купя поредния диск с класическа музика. Можех да се върна навреме, но веднъж като влезеш в магазина, не можеш просто да си тръгнеш, защото има едни такива зли дилъри на класическа музика, които са до всеки рафт и ти подвикват: "Хей приятел, слуша ли последния цикъл симфонии на Моцарт? Не си?".

И така, аз пропуснах раждането на това бебе, а след като се прибрах вкъщи, излъгах съпругата си – точно както би направил всеки зависим, аз излъгах. Игнорирах собствените си деца заради манията си към работата и към музиката. Така че аз знам какво е да бягаш от себе си.

Моето определение за пристрастяване е: всяко поведение, което ви носи временно облекчение, временно удоволствие, но в дългосрочен план причинява вреди, носи негативни последици, но въпреки тях не можете да се откажете от него.  

И от тази гледна точка можете да разберете, че има много, много зависимости. Да, има зависимост към наркотиците, но има и зависимост към консуматорството, зависимост към секса, интернет, пазаруването, храната.

Будистите имат поверие за Гладните духове – същества с огромни празни кореми, слаби и изкривени вратове и малки усти, които нямат засищане, които просто не могат да запълнят празнотата в себе си. Всички ние в това общество сме гладни духове, всички ние носим в себе си тази празнота и толкова много от нас се опитват да запълнят тази пустота с външни средства - пристрастяването е свързано именно с опитите да запълним тази пустота отвън.

Ако искате да разберете защо хората страдат, трябва да погледнете не тяхното генетично наследство, трябва да погледнете живота им. Що се отнася до моите пациенти, моите силно зависими пациенти, е повече от ясно защо страдат. Защото през целия си живот те са били малтретирани, нещо повече, те са започнали живота си като малтретирани деца. Всички жени, с които съм работил през последните 12 години, стотици, са били сексуално малтретирани като деца. Мъжете също са били травмирани, били са сексуално насилвани, пренебрегвани, физически малтретирани, изоставяни, емоционално наранявани отново и отново. Ето затова ги боли…

Към втора част >>>

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: drgabormate.com, TEDxRio
Снимка: drgabormate.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЛайфстайлНовиниЗдравни съветиХранене при...ТестовеАлтернативна медицинаСнимкиАнкетиЛеченияНормативни актовеЗдравни проблемиОрганизации