Д-р Ървин Ялом: Най-добрите истини са кървавите истини, изтръгнати с месото от собствения жизнен опит

"Хората, страдащи от неизлечимо заболяване, са принудени да приемат факта, че животът им свършва… Някои се предават – изпадат във вцепенение или се отдават на отчаянието. Но има и такива, и те не са никак малко, при които наближаващата среща със смъртта действа като катализатор. При тях започват промени, които могат да бъдат определени само като личностно израстване, съзряване и помъдряване.

Тези хора пренареждат приоритетите си, престават да придават важност на тривиалното и започват да посвещават времето си на истински значимото за тях – хората, които обичат, сменящите се сезони, поезията и музиката, които преди това са пренебрегвали. Един от пациентите, с които работих, ми беше казал: "Ракът лекува неврозите". Но е толкова жалко, че трябва да наближи краят - когато телата са съсипани от раковите метастази, за да се научи човек как да живее", споделя американският психиатър д-р Ървин Ялом в обширно интервю по повод излизането на книгата "Да се взреш в Слънцето", чиято основна идея е, че колкото по-пълноценно живее човек, толкова по-малко се страхува от смъртта. 

Авторът признава, че работата му с неизлечимо болни пациенти до голяма степен е оказала влияние върху терапевтичните му методи:

"Бях убеден, че ако успея да поднеса темата за смъртта на моите пациенти така, че да осъзнаят собствената си преходност, може би щях да ги подтикна да погледнат на живота си по друг начин. Не е необходимо човек да умира, за да разбере красотата на живота и да осъзнае кои са важните неща. Това е причината темата за смъртта да е толкова централна - както в терапевтичната ми практика, така и във всичките ми творби. Опитвам се да накарам хората да проумеят колко важна е смъртта в оценката за живота", обяснява д-р Ялом.

В същото интервю той подчертава още нещо, върху което си заслужава да помислим:

"Заглавието на книгата ("Да се взреш в Слънцето") насочва към максимата на Ларошфуко, че "Слънцето и смъртта не могат да се гледат в лицето". Не можеш да се взираш в слънцето. Не можеш да се взираш и в смъртта. Това е твърде плашещо. Чрез тази книга исках да направя темата за смъртта по-приемлива. Уверен съм, че именно страхът от смъртта е в основата на много неразрешени проблеми и само ако приемем факта, че времето ни е ограничено, ще можем да живеем по-истински и с много повече ентусиазъм. Защото в светлината на смъртта редица тревоги изглеждат маловажни: страхът да не бъдем отхвърлени, притеснението как ни възприемат другите, стремежът ни към материални успехи – всичко това вече е без значение. В светлината на смъртта хората са принудени да преразгледат своите приоритети и да се освободят от всичко излишно", убеден е д-р Ялом.

Вижте още от неговите прозрения:

Американският психиатър д-р Ървин Ялом е почетен професор в Станфордския университет и психоаналитик. Смятан е за един от основоположниците на груповата психотерапия. Удостоен е с наградата "Оскар Пфистер" и с Международната награда "Зигмунд Фройд" за изключителен принос в психотерапията.

Оригиналният метод на Ървин Ялом, комбиниращ фундаменталните екзистенциални проблеми с психотерапията и най-успешните му клинични експерименти, са в основата на неговите книги, които са преведени на 20 езика и продадени в повече 4 милиона екземпляра. Сред тях са "Палач на любовта", "Мама и смисълът на живота",  "Когато Ницше плака", "Проблемът на Спиноза" , "Изцелението на Шопенхауер" и последната издадена - "Да се взреш в Слънцето". 

Д-р Ървин Ялом и съпругата му Мерилин

На 80 години Ървин Ялом продължава да дава консултации и да пише в калифорнийския си дом в Пало Алто. Има четири деца, съпругата му се казва Мерилин и има успешна кариера на университетски преподавател и писател. Заедно са повече от 60 години. За семейството си световноизвестният психотерапевт е казвал неведнъж, че то е центърът на живота му.