Хуманистичната психология на Карл Роджърс

Хуманистичната психология на Карл Роджърс е толкова широко подкрепяна, че хората от неговото време я провъзгласяват за "тихата революция". Той влива фундаменталния си оптимизъм в психотерапията, за да ни покаже как всички ние заслужаваме да станем човека, за когото мечтаем. Говори за автентичните отношения и нашата нужда да "разцъфтяваме" до пълния си потенциал като човешки същества.

Има много теории за личността в психологията. Заслужава да се отбележи, че всички те имат общи централни концепции – точки, в които идеите и фокусът им се пресичат. И ако направим малък преглед на цялото разнообразие от интересни теории, то Карл Роджърс ще изпъкне. Неговата теория и позитивната му визия довеждат до необходимата промяна в психотерапията.

Пасивната детерминистична визия, която придава особено значение на психоанализата и поведенческия подход, отсъства напълно от психологията на хуманиста. Вместо това той говори за човешката свобода и подчертава нашата способност да се движим напред и да градим по-добър свят. Насърчава ни да поемем отговорност за себе си и да се отворим за опита. Вярва, че можем да го направим с ненасочена терапия, която ни помага да придобием по-голямо знание за себе си.

Хуманистичната психология на Карл Роджърс има много важна, конкретна цел – да улесни помощта. След Втората световна война самият той предлага да осигури психологическа помощ на всички войници, които остават осакатени или травматизирани по време на войната. По онова време единственото лечение, което младежите получават, е това, което лекарите им оказват. Никой в Съединените щати до момента не излиза отвъд физическите наранявания, за да анализира и третира тези от емоционално естество.

Не след дълго Япония го кани да преподава техниките и начина си за оказване на помощ на психолозите в страната. Почти без да го осъзнава, Роджърс създава нов вид психотерапия, която смайва целия свят. Ето защо е номиниран за Нобелова награда за мир.

Хуманистичната психология на Карл Роджърс

Животът на Роджърс отразява един от най-известните аспекти от теорията му. Става дума за самоактуализацията и постоянното усилие да реализираме себе си, да откриваме все повече и повече от това, което ни определя, докато преследваме целите си. Колкото и странно да изглежда, самият той започва с много различна кариера от психологията, занимавайки се със селскостопанска наука.

По-късно Роджърс проявява интерес към изучаването на източни и западни религии, завършва история и теология. След което е привлечен от психопедагогикатата и сложния процес, който ни превръща в това, което сме. Започва да изучава теориите на един от личните си герои, Джон Дюи. Това, което научава от Дюи, е, че образованието не бива да се случва само на интелектуално ниво, а трябва да бъдем отворени и за опита.

И така, повлиян от екзистенциализма, Роджърс започва да публикува книги и изследвания, докато не получава работа като професор по клинична психология. Не му отнема много време да се превърне в крайъгълен камък на хуманистичната психология, благодарение на клиент-центрираната си терапия. Рождърс изоставя идеята за "пациента" като пасивен обект и вместо това ни показва, че хората могат да станат експерти в своя собствен растеж и начин на живот.

Думата "клиент" се появява за пръв път в хуманистичната му психология поради много ясна причина. Това е така, защото думата поставя човека на равни начала с неговия терапевт (за разлика от психоанализата). Той желае да покаже абсолютната си вяра, че хората могат да се променят позитивно, да изградят психологическа сила, да свалят защитните механизми и да дадат представа за основния импулс, който могат да използват, за да се самоосъществят.

>>> Хуманистична терапия – същност, техники и ползи

Ключови моменти в хуманистичната психология на Карл Роджърс

Има един въпрос, който най-вероятно сте си задавали в определен момент: "Защо ми се случва това?". Първото нещо, което хуманистичната психология на Карл Роджърс прави, е да даде истинска емпатия. След което да се опита да се свърже с клиента и да се заинтересува от ситуацията, в която той се намира. Това е точка, в която едно човешко същество се свързва с другото, с една обща цел. Въпросът опира до това да изследваме истинското си "Аз", за да можем да вземаме по-удовлетворяващи решения.

Ето и някои от най-важните моменти от хуманистичната психология на Карл Роджърс:

• Повечето от целите, които си поставя човек, са изпълними. Постигането на благополучие и развиването на способностите също е осъществимо. Роджърс обаче твърди, че повечето от нас гледат на това като на недостижим идеал или пълна фантазия. Но бъдещето е повече от просто цел. То е постоянен процес, в който трябва да положим усилия тук и сега.
• За да развием напълно функционална личност, трябва да сме отворени за преживявания. Не можем просто да приемем положителните си емоции, нужно е да се изправим и пред негативните си такива, вместо да бягаме от тях.
• Трябва да дадем на живота си смисъл. Ние всички сме отговорни за себе си. Ето защо е толкова важно да имаме активно, възприемчиво и творческо отношение, така че да можем да намерим задоволителен смисъл в нашата реалност.
• Ключов акцент в хуманистичната психология на Карл Роджърс е самочувствието. Това безценно притежание е толкова често в опасност да изгасне вътре в нас. Така че трябва да се научим как да се доверим на собствените си стандарти и да бъдем достатъчно смели, за да вземаме големи решения и да се безпокоим по-малко какво ще кажат или мислят другите.
• Моментите на криза са моменти, в които можем да търсим, да чувстваме и да предприемаме стъпки към нова възможност. Това определено е съществена идея що се отнася до личния ни растеж.

По-добро разбиране на хуманистичната психология на Карл Роджърс

Накрая, има един аспект, върху който определено си заслужава да помислим, ако искаме да получим по-добро разбиране на хуманистичната психология на Карл Роджърс. Това е аспектът, който винаги го е отличавал от другите терапевти и го прави един от най-влиятелните психолози – той винаги избира да се фокусира върху човека, а не върху проблема.

Карл Роджърс приема клиентите си такива, каквито са. Той не ги преценява, не налага никакви стратегии върху тях и никога не ги конфронтира. Целта на терапията му е да слуша, да улеснява разпознаването на емоциите им и да им помага да определят собствената си личност. Именно затова толкова много от стратегиите му не присъстват в ръководствата с инструкции, защото той няма ясна методология. Въпреки последното, психологическият му фокус все още е една от най-добрите стратегии за справяне с проблемите на травмата или привързаността.