Ежедневни поведенчески модели, издаващи нарушение в психичното здраве

Повечето от нас имат представа в какво състояние е физическото им здраве. Но когато става дума за психичното здраве, може да се окаже, че е трудно да преценим. Може да допуснем, че тази несигурност е плод на липсата на информация за ранните признаци на психологически конфликт.

Но много психологически конфликти имат очевидни и ежедневни признаци — просто често не сме обучени или мотивирани да обръщаме внимание на емоциите и психичното си състояние.

И така, какво трябва да търси човек, за да разбере колко добро е психичното му здраве? Като цяло е нужно да погледнем към необяснимите промени в основите на живота си.

Ежедневните признаци на влошено психично здраве

1. Сънят ви е влошен

Абсолютно нормално е да имате няколко нощи или дори седмици нарушен сън, когато животът е внезапно стресиращ или вълнуващ. А идеята, че осем часа сън са необходими ежедневно, е мит наложен от телевизионните предавания. Няма нужда да се притесняваме, че не успяваме да съберем точно толкова, но ако животът си върви, нивата на стрес вече са спаднали, а сънят е все така кратък, в продължение на повече от тридесет дни, то това е индикатор, че трябва да потърсим обяснение за случващото се.

Но не само безсънието може да е проблем, а и нарушенията на съня, водещи до постоянна отпадналост, невъзможност за нормално сутрешно събуждане, неспокоен сън с прекъсвания. Всичко това е притеснително.

Депресията и тревожността са много чести причини за проблеми със съня. Дори и да сме спокойни през деня, събуждането с "разтуптяно сърце" може да е признак на тревожност. Депресията и безсънието могат да бъдат толкова взаимосвързани, че е трудно да се каже кое е причинител на другото. Нейните епизоди могат да причинят безсъние, но и недостатъчно нощна почивка може да влоши емоционалния фон изключително силно. Продължителни и дълбоки проблеми със съня може да са сигнал за биполярно разстройство и посттравматично стресово разстройство.

2. Храната не е просто средство да заситите глада

Промяна в начина на консумация, когато рязко и неосъзнато режимът се промени, водейки до недохранване или преяждане, е знак, че сме стресирани или емоционално напрегнати.

Променили ли сме драстично маниера си? Ако се окаже, че режимът ни на хранене е страшно стриктен, водещ до постоянни мисли за кулинарни изкушения и социалния ни живот е сведен до минимум, може би яденето се е превърнало в начин да си създадем усещане за контрол, когато липсва такова за останалата част от живота ни.

Внимателно трябва да обмислим над консуматорските си навици, защото често под стрес хората се движат по ръба на хранителното разстройство.

2. Не се грижите за себе си

Със сигурност не е здравословно да разчитаме само на външния си вид, за да правим впечатление, изплашени, че това, което всъщност сме, не е достатъчно. Но пренебрегването на личната хигиена и външен вид са причина за безпокойство.

Грижата за себе си е нещо, в което естествено инвестираме, ако се чувстваме добре, но може да бъде едно от първите неща, които ще престанем да правим, ако се борим с емоционален проблем. Това отново трябва да се пречупи през собствената ни призма. Ако винаги сме били някой, който се движи с дънки, рошава коса и нагризани нокти, не знаем нито едно упражнение, и никога не сме имали желание да изглеждате като от списание, то не е проблем, че и сега не го правим.

Но щом сме свикнали да се упражняваме 3 пъти седмично във фитнеса, а днес седим у дома и видимо не полагаме усилия за външния си вид, то вероятно трябва да се замислим какъв е проблемът.

3. Взаимоотношенията ви са все по-странни

Взаимоотношенията може да са най-доброто огледало за отразяване на проблемите ни. Ако имаме много спорове с приятели, семейство и партньори, не успяваме да поддържаме връзка или истинско приятелство, то това не е нещо естествено, което просто „да преживеем“. Не бива да пренебрегваме и работните отношения като показател за психическото благополучие.

Всичко това говори, че може би сме прекалено реактивни към слаби стимули и трябва да потърсим причината за състоянието си.

4. Финансови проблеми

Ако имаме отрицателни базови убеждения за себе си, като например да вярваме, че сме безполезни или лоши, това може да се прояви като унищожаване на възможността потенциалът ни да се разгърне и да доведе до чести финансови проблеми. Такива могат да се появят също при емоционални конфликти, тъй като последните отнемат време и енергия.

Депресията и дълговете психолозите сравняват с яйцето и кокошката. Борбата с финансовите затруднения нерядко причинява депресия, което на свой ред предизвиква житейски борби (включително и финансови проблеми).

5. Либидото

Колко секс е нормално да правим?

За радост отговорът е индивидуален. Но многото стрес или тревожност понижават самочувствието. Това може да унищожи интереса ни към секса и да не разберем защо. Също така трябва да внимаваме при дълбоки емоционални изригвания след сексуален контакт. Разумно е да обмислим причините.
В другия край на спектъра — ако внезапно сме увеличили броя на сексуалните си партньори, често имаме небезопасни контакти, то може да се окаже, че се приближаваме към сексуална зависимост, избягвайки сблъсъка с емоциите си.

7. Просто сте уморени… целодневно

Уморени сме през цялото време, въпреки че сме си легнали навреме и сме спали достатъчно. Пробвали сме всичко - от по-здравословно хранене, приемане на добавки, до спорт и смяна на режима, но не можем да си възвърнем енергията, отпадаме физически в най-неподходящи моменти или просто се чувстваме като че ли всичко е в мъгла, може съзнанието ни да е изтощено от проблемите, с които се налага да се справя, без да забележим.

8. Дните ви са безцелни

Разбира се, всички се променяме и растем, а заедно с нас целите и желанията ни в живота. Но ако се борим с психични проблеми, най-често смисълът убягва, раздразнението расте и се появява нужда от помощ за определяне дори на личните ценности и това кои сме.

9. Умът не ви дава мира

Непрекъснато се притесняваме за нещата, които не можем да контролираме — безпокоим се, което е признак на повишени стресови нива. Добре е да проследим дали това, което мислим и казваме, е в синхрон. Ако мислите са крайни и негативни, а последващите думи са мили и хубавички, то липсва съгласуваност и може да се търси причина в психичното състояние.

Ако отрицателните мисли ни плашат, не бива да се паникьосваме. Това, което мислим, определя действията ни, но много мрачни мисли си остават само такива. Може да представляват потиснати части от нас, желаещи внимание — например ядосаното, пренебрегвано дете, което сме били в ранна възраст.

10. Тревога

Ако усетим, че психическите борби в нас са по-тежки и сложни от обикновено, не бива да се сравняваме с околните. Истината е, че можем да изкараме грип със същите симптоми като този, от който сме се заразили, защото физическите симптоми и състояния са сходни. Но дори психичното ни състояние да е породено от сходни причинители с тези при друг, няма как да добием абсолютно същите отражения и симптоматика.

Важно е, ако забележим един или няколко от изброените проблеми, да потърсим помощ от специалист, за да не оставяме време нестабилността да набере инерция и да се разраства като лавина в психиката ни.