Предимства и недостатъци на разчистването в домовете на хора, страдащи от патологично събирателство (хординг)

Сериозното разчистване и подреждане на дома в повечето случаи звучи примамливо. Особено ако се прави по собствено желание. Много от нас биха си помислили, че единственият начин да се справят с бъркотията е да изхвърлят всичко, да направят реорганизация в жилището си и така да поставят символично ново начало на един по-подреден живот.

Замисляли ли сте се обаче защо въобще се стига до появата на този хаос, купчините листи, книги или списания? Защото причина има и ако тя не бъде открита, не след дълго домът ви отново ще е разхвърлян и затрупан с вещи.

Какво представлява патологичното събирателство?

Хордингът, наричан още синдром на Плюшкин, е вид разстройство, при което страдащият трупа вещи в дома си. Настъпва момент, когато тази негова компулсивна нужда застрашава живота и социалните му контакти. Има случаи, когато се сезират съответните органи, и разчистването се случва по принуда и без желанието на собственика на жилището. Обикновено след време то се оказва в същото състояние. Отново и отново. Според учените патологичното събирателство дори се задълбочава след всяко мащабно разчистване и хаосът настъпва още по-бързо.

Трябва да споменем, че ако компулсивното поведение бъде пренебрегвано и остане нелекувано за дълъг период от време, то може да застраши живота на събирача, както и на живеещите около него (включително на домашните любимци). В подобни ситуации се налага наистина сериозно и светкавично разчистване. Макар че то предпазва живущите от много рискове, в повечето случаи причинява силен стрес в събирача и го тласка към още по-бързо и ожесточено последващо затрупване с вещи.

Как се отразява разчистването на дома върху патологичния събирач?

Негативният ефект от мащабното разчистване и подреждане засилва тревожността на човека, който страда от патологично събирателство, или хординг. То го кара да се чувства откъснат и дистанциран, от мястото, което е негов дом. Изпитва компулсивна нужда да пресъздаде познатата среда, дори тя да го застрашава и да му причинява силен стрес и неприятни усещания.

Илейн Биркол, социален работник по въпросите на патологичното събирателство, разказва историята на един от своите клиенти.

„Мой клиент страдаше от патологично събирателство. Наложи се да се премести, докато домът му бъде разчистен и подреден. През цялото време той изпитваше неистово желание да се завърне в жилището си. Когато това се случи, обстановката наистина беше променена –по-приветлива и приятна. За него обаче нещата изглеждаха съвсем различно. Чувстваше се дезориентиран. Аз и колегите ми се опитахме да му обясним кое къде се намира и сложихме самозалепващи листчета на местата, където са прибрани важните за него вещи. Всъщност облепихме всички шкафове и чекмеджета с тях, за да намира лесно онова, което му е нужно.

Най-неприятният момент, свързан с мащабните разчиствания в такива домове, е, че след това събирачът не може да намери нищо и изпитва силен страх, че някой е изхвърлил нещата му по невнимание. Дори да не може да докаже, че даден предмет липсва, нито пък да го назове, той вярва, че е прав.

Страдащият не усещаше мястото като свой дом, макар то да беше обитаемо и много по-приятно. Радваше се на красивия си, почистен под, както и на факта, че не му се налага да размества мебели. Беше изчезнала и задушливата, отблъскваща миризма. Хареса му обозначаването на шкафовете и чекмеджетата. Но не можеше да се справи със силното чувство на загуба и нещо непознато. Човекът беше наясно, че ако не беше разчистено, нямаше да може да се върне в жилището си. Все пак той не можеше да преодолее усещането за претърпяна загуба и да осъзнае колко големи бяха ползите за него.“

Ето защо, в случаите, когато не се налага спешна намеса в жилището на патологичния събирач, би било добре първо да се разговаря с него и да се потърси неговото сътрудничество. Ако самият той участва в процеса, съзнателно и с желание, стресът впоследствие би бил много по-малък.

„Мога да живея и така“ – подход, насочен към страдащия от патологично събирателство

Илейн Биркол обикновено провежда консултации, успоредно с извършваното разчистване на дома. Разговорите между нея и клиента му дават възможност да се погледне отстрани и да осъзнае рисковете, които го заобикалят. Той се научава как да се предпази занапред от рецидивиращи прояви на патологично събирателство. Фокусът при нейния подход е върху самия клиент и се гради на взаимно уважение, което допринася за неговата ефективност.

Целта е патологичният събирач сам да стигне до заключението, че може да живее и така – в подредено жилище, без да усеща чужда намеса или нарушаване на личното пространство. Консултациите са строго индивидуални и съобразени със самия човек и конкретния казус. Вземат се под внимание неговата ценностна система, вярвания, потребности и как би искал да живее живота си. Докато приключат дейностите по разчистване на жилището му, той се научава сам да си поставя цели, да посреща нуждите си, да разбира кое го подтиква към събирателство и по този начин да намалява вероятността от рецидив.

Животът на патологичните събирачи е добре да се проследява от квалифицирани консултанти, които при нужда, да предложат допълнителна помощ или лечение на съпътстващи разстройства.

Прочетете още

• Патологично събирателство на животни: психологично обяснение за стереотипа "жената с котките"