Ефект на Зейгарник – какво представлява и как влияе на паметта

Има ли някой, който не се е чувствал обсебен от натрапчивите мисли за нещо недовършено? Може би мисъл за частично приключен проект, върху който си работил цяла нощ или за сюжетната линия на книга, която си прочел до половината. Има научно обяснение за непрестанните мисли покрай задача, която не си приключил или по време, на която си бил прекъснат. Психолозите го наричат ефект на Зейгарник – или човешката склонност да запомняме по-добре недовършените вместо завършените си задачи.

Ефект на Зейгарник

Когато започнеш да правиш нещо и не го довършиш, съзнанието ти не спира да мисли за това, дори и вече да си преминал на следващата задача. Подобни мисли те карат да се връщаш назад пак и пак, докато най-сетне не приключиш. Затова не можеш да спреш да мислиш за интересната книга, която четеш или за видеоиграта, която си започнал вчера. Недовършената работа продължава да оказва сериозно влияние върху теб, въпреки опитите ти да преминеш към следващите си ангажименти.

Сапунените сериали също използват ефекта на Зейгарник, за да привлекат зрители. Епизодът може и да свърши, но не и историята. Зрителите стават нетърпеливи да видят развръзката и не пропускат да изгледат следващата серия.

Същият ефект има своето място и в училище. Преди изпит си спомняш почти всичко, което си учил, но не и след него. След това съзнанието ти сякаш се изпразва, тъй като вече нямаш непосредствена нужда от тази информация.

Кой открива ефекта?

Първият човек, който го наблюдава и описва, е руският психолог Блума Зейгарник (Bluma Zeigarnik). Докато е стояла в един от най-посещаваните ресторанти във Виена, тя забелязва, че сервитьорите запомнят много по-добре неплатените поръчки. След като се платят, те са изпитвали затруднения да запомнят подробности около тях.

Експериментите на Зейгарник

В един от експериментите участниците трябва да изпълнят прости задачи като например да нанижат мъниста на връв, да редят пъзел или да решат математическа задача. Половината от хората са били прекъснати по средата на изпълнението.

След един час Зейгарник ги кара да опишат това, върху което работят. Тя забелязва, че онези, които са били прекъснати, помнят много по-добре какво са правили, отколкото онези, които са били оставени да довършат.

През 1960 година Джон Бадли (John Baddeley) задълбочава нейните изследвания. Той дава на участниците в експеримент определен брой анаграми, които трябва да разрешат за фиксирано време. Ако не успеят да се справят, след като им изтече времето, им е бил даван верният отговор.

Когато по-късно са били попитани дали си спомнят думите от анаграмите, те са си спомняли онези, за които не им е стигнало времето. Това заключение потвърждава твърдението на Зейгарник, че човек помни по-добре задачите, които не е успял да завърши.

Принцип на ефекта на Зейгарник

Краткосрочната памет има свои ограничения по отношение на капацитет и продължителност. Обикновено можеш само да запаметиш голям обем информация. За целта обаче трябва да си я повтаряш от време на време. Необходимо е да положиш известни ментални усилия. Ето защо, колкото повече се стараеш да я запаметиш в краткосрочната памет, толкова повече трябва да работиш, за да се задържи дълго.

Сервитьорите например трябва да запомнят много подробности, свързани с поръчките и масите, които обслужват. Информацията варира от това, което клиентите са поръчали, през питиетата, масата, на която се седнали и дали са платили.

За да се справи с толкова много информация, човек често разчита на няколко ментални упражнения, които му помагат да запомня по-лесно. Ефектът на Зейгарник е едно от тях. Съхраняваш я в краткосрочната памет като обаче постоянно си я припомняш и се връщаш към нея. Като се връщаш в мислите си към незавършените задачи, ти ги помниш, докато намериш време да ги приключиш.

Ефектът на Зейгарник не се отнася само до краткосрочната памет. Може да се наблюдава и при поставени цели, които не си успял да реализираш.

Ефектът разкрива до голяма степен как точно функционира паметта. Веднъж постъпила, информацията се съхранява в сензорната памет за много кратко време. Когато й обърнеш внимание, тя преминава в краткосрочната памет. Много от спомените там бързо се забравят, но с често припомняне, част от информацията е възможно да премине в дългосрочната памет.

Зейгарник смята, че невъзможността да приключиш дадена задача създава известно когнитивно напрежение. То от своя страна води до по-сериозни ментални усилия, за да успееш да я приоритизираш постоянно. В момента, в който тя е завършена, съзнанието спира да полага тези усилия.

Как да се възползваш от ефекта на Зейгарник?

Напълно е възможно да намериш практическо приложение на този ефект в ежедневието си. И то в своя полза. Интуицията може би ти подсказва, че ако искаш да постигнеш целта си, трябва да предприемеш определени стъпки. Според ефекта на Зейгарник всъщност да бъдеш прекъснат по време на дейност е ефективна стратегия за подобряване уменията за запомняне.

Как да прилагаш ефекта на Зейгарник по време на изпити

• Ако учиш за изпит, по-добре накъсай интервалите на учене, вместо да опитваш да обхванеш целия материал в нощта преди изпита. Учейки на порции, увеличаваш шансовете си да го запомниш.
• Ако имаш проблем със запомнянето на нещо важно, краткотрайните прекъсвания може да са ти от полза. Вместо да повтаряш информацията по няколко пъти, по-добре я прегледай няколко пъти, след което направи пауза. Докато се фокусираш върху други неща, ще усетиш, че подсъзнателно се връщаш към онова, което до преди малко си учил.

Преодолей прокрастинацията

Много често ние отлагаме задачите си до последния момент и всъщност ги приключваме по възможно най-припряния начин, за да спазим сроковете. За съжаление, подобен подход не само увеличава стреса, но и води до по-слабо представяне.

Ефектът на Зейгарник е добро средство за справяне с прокрастинацията. Важното е да направиш първата крачка, без значение колко малка е тя. Ако си започнал, дори и след това да спреш, мозъкът ти постоянно ще ти напомня за недовършеното, докато най-накрая не се върнеш към него и не го приключиш. Може да не успееш да свършиш всичко наведнъж, но тази малка крачка ще те приближи към крайната ти цел.

По този начин не само ще намериш мотивация да продължиш и да довършиш започнатото, но и ще се почувстваш пълноценен, след като си видял крайния резултат.

По-голям интерес и изостряне на вниманието

Специалистите по маркетинг и реклама използват ефекта на Зейгарник, за да подтикнат потребителите към покупка на даден продукт. Така например продуцентите на филми създават трейлъри, с които да привлекат вниманието на зрителите.

При сериалите се наблюдава същото. Епизодите често свършват точно тогава, когато е най-интересно. За да видят развоя на събитията, зрителите трябва да изгледат и следващата серия.

Негативни последствия от ефекта на Зейгарник

Разбира се и тук има някои негативни моменти, които не можем да пропуснем. Когато не успееш да приключиш една задача, мислите за нея могат да станат толкова натрапчиви, че да ти причинят твърде голям стрес. Може да изпиташ силна тревожност, а това да доведе дори до разстройство на съня.

Все пак положителните ефекти са много повече. Приключвайки задачите си, ще повишиш самооценката си и ще си вдъхнеш повече самоувереност.

Ефектът на Зейгарник започва като едно обикновено наблюдение над работата на сервитьорите. Впоследствие се превръща в задълбочен анализ върху начина, по който функционира паметта на човека. Заключението от този анализ е, че чрез умишлени почивки между етапите на работа, можеш да запомниш съществени детайли, които да ти помогнат да постигнеш крайната си цел.