Обработване на информация в мозъка – механизми, етапи и примери

Теорията за обработването на информация в мозъка е когнитивна теория, която изучава мисловните процеси, свързани с получаването, съхранението и възстановяването на придобитите знания. Тя разглежда в дълбочина как потокът от данни преминава от един етап в друг.

Според специалистите, изучавайки различните начини за обработка на информация и примерите за тяхното приложение в реалния живот, бихме могли да разберем повече за механизмите на работа на нашия мозък, както и защо някои задачи изискват от нас повече усилия, отколкото други.

Теорията за обработването на информация в мозъка гласи, че човешкият ум наподобява компютърен процесор. Всяко събитие представлява съвкупност от отделни единици информация, които се обработват, преминавайки през фазите на закодиране (запаметяване), съхранение и възстановяване.

>>> „Дворец на съзнанието“ – методът на Шерлок Холмс, който подобрява паметта

Теория за обработването на информация в мозъка

За основоположник на теорията се смята когнитивният психолог и компютърен експерт Джордж Милър. Той се прочува с научния труд
The Magical Number Seven, Plus or Minus Two (Магическото число седем, плюс минус две), в който твърди, че човешката краткосрочна памет има ограничен капацитет да съхранява 7 единици информация, плюс минус две.

Впоследствие теорията е доразвита от други психолози, сред които Улрих Найсер. Той смята, че информацията се запаметява в сензорния регистър, преди да премине през различните етапи на обработка.

Теории за начините на обработване на информацията в мозъка

Последователно обработване на информацията

Теорията гласи, че информацията се обработва в реда, в който постъпва в мозъка. Всяка нова единица знания попада в краткосрочната памет до получаване на следващата единица, след което се прехвърля в дългосрочната или се унищожава (ако е ненужна вече).

Паралелно обработване на информацията

Според тази теория човешкият мозък може да обработва няколко единици информация едновременно. Нейните поддръжници отхвърлят хипотезата, че краткосрочната ни памет има ограничен капацитет.

Йерархично обработване на информацията

В основата на йерархичния модел е заложено схващането, че когнитивните процеси са с различна степен на сложност. Трудните задачи изискват изпълнението на по-сложни мисловни операции, отколкото лесните. Тази теория е базирана на твърдението на Джордж Милър, че краткосрочната памет е с ограничен капацитет и обяснява някои когнитивни феномени като учене, решаване на проблеми и вземане на решения.

4 етапа на обработване на информацията

Когнитивните процеси протичат в четири различни етапа, всеки от който има своя отделна функция.

Получаване на информацията

В тази фаза ние събираме информацията от заобикалящата ни среда и й придаваме значение. За да постъпи тя в краткосрочната ни памет, е нужно да разгледаме външните стимули, от които ще я получим.

Съхраняване на информацията

Етапът включва временното съхранение на информацията в краткосрочната памет, както и нейното обработване и прехвърляне в дългосрочната.

Възстановяване на информацията

По време на тази фаза ние търсим вече съхранена в краткосрочната или дългосрочната памет информация, за да я използваме при изпълнението на текуща задача.

Трансформация на получената информация

Последният етап включва преминаването на получените знания в друга, по-полезна форма като например тяхната организация по смисъл или прилагането на умения за разрешаване на проблеми.

Примери за обработване на информацията в мозъка

Теорията за обработване на информацията в мозъка е ефективен инструмент за изучаване на когнитивните процеси по получаване, съхраняване и използване на получените знания. Тя е безценен ресурс за усъвършенстване на образователните практики и разработване на иновативни техники за разрешаване на проблеми.

Шофиране

Докато шофираме, трябва непрекъснато да следим какво се случва около нас и да използваме информацията, за да реагираме бързо и адекватно в опасни ситуации. За целта е нужно да обработваме различни единици информация едновременно.

Учене на нов език

Когато учим нов език, непознатите думи постъпват първо в краткосрочната памет. Едва след като започнем да ги използваме, те преминават в дългосрочната памет. Процесът включва серийно и паралелно обработване на новопостъпилата информация, тъй като запаметяваме нови думи и в същото време използваме вече научените.

Разрешаване на проблеми

Разрешаването на проблеми често налага йерархично обработване на информацията, тъй като единиците информация са с различно ниво на сложност и съответно изискват различни умения. Например, когато решаваме трудна математическа задача, ние я разделяме на по-малки части, за да я разберем и да стигнем по-лесно до решението.

Защо теорията за обработване на информацията в мозъка е толкова важна за нас

Тя е полезен инструмент за изучаване на когнитивните процеси и механизмите, по които хората получават, съхраняват и използват натрупаните знания.

Усъвършенстване на обучителните практики

Теорията може да помогне за запълване пропуските в съществуващите обучителни практики, както и за създаването на по-ефективни техники за разрешаване на проблеми.

Тя дава възможност на учените да разберат повече за сложни феномени като учене, вземане на решения и припомняне на стара информация.

>>> Мисловните карти на Бюзан – инструмент за бързо запаметяване

Недостатъци на теорията за обработване на информацията в мозъка

Като всяка друга теория, и тази има своите ограничения:

• Изключва емоциите и креативността, характерни за човека – Теорията разчита основно на компютърно базиран модел, който демонстрира начина на работа на човешкия мозък.
• Твърде опростена – Според някои експерти четирите етапа са твърде малко и не включват всички процеси по получаване и запаметяване на информацията.

Приложения на теорията

Тя може да послужи при изследване методите за учене на учениците и да помогне за оптималното структуриране на учебния материал, така че да бъде разбран.

С помощта на теорията могат да се подобрят техниките за разрешаване на проблеми и да се даде отговор на въпроса защо някои задачи изискват от нас повече усилия, отколкото други.

Как да подобрим уменията си за обработване на информацията

Можем да усъвършенстваме уменията си, като полагаме постоянни усилия и се упражняваме. Ето няколко съвета, които биха ни помогнали да обработваме и запаметяваме по-лесно новата информация:

• прилагане на техники за запаметяване (мнемоника или смислово групиране на различни единици информация);
• водене на записки по време на учене или четене с цел да се акцентира върху важните понятия;
• „разбиване“ на сложните задачи на по-прости, което да улесни тяхното изпълнение;
• използване на средства за визуализация като таблици, диаграми и илюстрации за онагледяване на сложна и детайлна информация;
• фокусиране върху текущата задача, като се изключат разсейващите фактори, за да се подобри концентрацията.