Живейте сега, обичайте истински и се научете да давате

Знаете ли, че скъпоценният ни окситоцин, известен като хормона на любовта и щастието, улеснява комуникацията и увеличава желанието ни да сме свързани с любимите си хора – да ги докосваме и прегръщаме например? Производството и освобождаването на окситоцин стимулира емпатията, щедростта и позитивната ни нагласа.

Нивото на окситоцин обаче зависи и от нашите вътрешни чувства и отзвука, който оставят у нас определени събития в околния свят.

За щастие имаме богат избор от възможности, които могат да стимулират производството на окситоцин в кръвта и мозъка. Вижте четири от тях:

Приемете и обикнете себе си

Понякога чувството на неудовлетворение ни помага да станем по-добра версия на самите себе си, но хроничното неудовлетворение е постоянен източник на токсични емоции. Да преследвате някакъв стандарт на съвършенство, който в действителност не съществува, може да бъде изключително изтощаващо и в крайна сметка да стане причина да изгубите вяра в себе си и собствените си способности.

Приемете се такива, каквито сте, отбелязвайте постиженията и напредъка си, не позволявайте на неуспехите да ви обезсърчат или да повлияят на самооценката ви. Спрете да живеете според очакванията на другите, учете се от грешките си, но се освобождавайте от горчивия спомен за тях и продължавайте напред.

Присъствайте!

Да присъстваш означава 100 процента от твоето внимание да е фокусирано върху настоящия момент. Да присъстваш е подарък - за теб и за човека до теб. Присъствието означава, че вашите очи, сетива, уши и тяло са изцяло съсредоточени в този миг. Присъствието означава, че вашите мисли, страхове и очаквания не влияят на чувствата, които изпитвате в конкретния момент и не са пречка да виждате действителността такава, каквато е – сега.

Когато общувате със сърцето и ума си, не само ще осъзнавате и усещате в пълнота това, което се случва, но също така ще забележите неща, които иначе бихте пропуснали. Присъствието е удовлетворяващо, защото помага на всяко малко събитие в живота - като косенето на тревата или приготвянето на вечеря, да стане смислено и приятно.

Присъствието ни учи как да забавим удовлетворението, да се освободим от страховете, да намалим очакванията, да бъдем тук и сега и да преживяваме момента, а не да бъдем негови свидетели.

Свободата, смирението и устойчивостта, които идват с практикуването на присъствие, неизбежно водят до личностно израстване и ни помагат да приемем живота, а не постоянно да се бунтуваме срещу него или да се стремим да го контролираме.

Подарявайте!

В един свят, който ни учи да спестяваме, да трупаме и да вземаме, даването отдавна се е превърнало в отживелица. Ние искаме да правим изгодни сделки, настояваме за отстъпки, следим за промоции, държим да отслабнем, без да правим нищо, за да постигнем желаното тегло, очакваме предложения, услуги, внимание… Ние просто искаме да ПОЛУЧИМ. В съвременното общество дарът е рядко срещано явление, обикновено проявяващо се в празнични дни като Коледа, годишнини и подобни.

Иронията тук е, че колкото повече даряваш, толкова повече получаваш. Да дадеш, тоест да направиш някого щастлив, е постъпка, която носи радост и на двете страни – и на приемащия, и на даващия. Но самият акт на даряване създава чувство и за известно превъзходство, защото щом даваш, означава, че имаш – така съвсем несъзнателно подсилваш собственото си убеждение, че изобилието в живота ти е повече от недостига – и ето това е още един повод за радост. Тези съвсем простички чувства на радост и изобилие са зрънцето, от което покълват толкова важните предпоставки за нашето щастие - благодарност, спокойствие, сила.

Обичайте! Но обичайте наистина!

Всички филми за силата на "истинската" любов ни учат, че привличането, разбирателството и връзката между двама души трябва да се случват естествено и дори против нашата воля. Но за съжаление, това не е така – ако гледаме на любовта по този начин – като на спонтанно чувство, вечно и неизчерпаемо, със сигурност ще я изгубим. Когато изчезне усещането за магия и невероятна тръпка, чувството, от което до момента само сме вземали, просто ще загине, притиснато от баналностите на ежедневието.

От друга страна, ако го погледнем в различна, малко по-холивудска перспектива, ние бихме могли да живеем с вярата, че любовта няма срок на годност, че любовта може да бъде удължена, преобразувана и увековечена. Любовта не се състои само в това да следваш желанията си и да се наслаждаваш на пътуването. Любовта е трудно изкуство, което трябва да бъде научено. Любов е да си открит и да оставаш във връзка с другия, дори когато най-силно искаш да се затвориш и да бъдеш оставен на мира. Любов е да можеш да прощаваш и отстъпваш, дори когато цялото ти его крещи: „Ти си правият! Бори се!”. Любов е да откриваш и да се възхищаваш на личността на любимия си – всеки ден… Любов е да искаш да знаеш, да слушаш, да разбираш, да виждаш и никога да не спираш да търсиш нещата, които да обичаш.

Любов е да караш партньора си да се чувства обичан, ценен и важен, независимо от това колко си уморен, колко си разочарован или бесен на света около себе си – любов се създава всеки ден. И това не важи само за романтичните връзки, а за всички взаимоотношения в живота, на които държим и които искаме да растат и процъфтяват, а не да умират.