Заекващото дете в училище – обект на заплахи и подигравки

Всяко дете изпитва известен страх, когато тръгва на училище, защото там започва да се развива като самостоятелна и независима личност. Ако то заеква, ученическите години могат да му помогнат да се справи с речевото разстройство или пък точно обратното – да го накарат да се срамува и изолира от останалите.

Какво представлява заекването?

При заекване човек не може да говори гладко. Той обикновено повтаря думи или звуци, блокира на конкретен звук, или и двете. Всеки опит да заговори го напряга и е свързан с полагането на наистина огромни усилия.

Заекването се отключва най-често в предучилищна възраст, около третата година. Причините все още не са ясни, но според повечето учени то се дължи на недотам добре развито умение за извършване на бързи и координирани движения, които са необходими и за говоренето. Обикновено разстройството на речта се предава в семейството, но от кои гени зависи то, остава загадка.

Подигравки и заплахи

Заекващите деца се сблъскват с предизвикателства, които техните връстници не познават. Те трудно общуват с другите и често са самотни. Според проучванията повече от половината редовно са обект на подигравки.

Също така техните съученици ги определят като посредствени и трудно забележими, тъй като не говорят много, от страх, че може да станат за присмех.

Възможно е учителите дори да не разберат, че в класа има дете с речево нарушение, още по-малко, че то изпитва силна тревожност заради здравословния си проблем. Много от децата предпочитат да мълчат или да стоят най-отзад в класната стая, с единствената цел да не привличат внимание.

Учените предупреждават, че заекващите ученици са много чувствителни към оценката от учители и връстници. Често биха отговорили с „Не знам“, за да си спестят подигравки в случай, че започнат да заекват.

С течение на времето някои от тях се научават да избягват умело трудните думи, както и възможностите да говорят. Те предпочитат жестове и кратки изречения или дават думата на някое друго дете, което да бъде техен говорител. Лесни за изпълнение задачи като четене на глас, презентация или задаване на въпрос могат да се окажат истинско изпитание за ученик, който заеква, и да бъдат източник на тревожност и объркване.

Ето защо често тийнейджърите и възрастните хора, които страдат от речевото нарушение, изпитват силна социална тревожност, свързана с говорене пред публика.

Негативен ефект от заекването върху процеса на учене

Обикновено речевият проблем се отключва в предучилищна и училищна възраст. Това означава, че детето не може да води нормалния за всеки ученик живот - активност в час, участие в мероприятия, социални контакти.

Още по-трудно за тях е, ако станат жертва на тормоз от страна на съученици. Експерти разкриват, че заплахите в ученическа възраст водят до тревожност, която се проявява години по-късно, без значение дали става въпрос за здраво дете или дете с нарушение.

>>> Логопедът Шаофан Лей: Хората, които заекват, са дискриминирани и подценявани

Как да накараме заекващото дете да се чувства по-добре?

Когато заекващото дете тръгне на училище, е много важно то да се чувства спокойно и в безопасност в класната стая. За целта е нужно съдействието на родителите, учителите, директора и детския логопед, който работи с него.

Сигурна предпоставка за психическото му равновесие е да усеща, че околните го разбират и искат да му помогнат.

Някои заекващи малчугани се чувстват по-добре, ако съучениците им знаят за тяхното речево разстройство. Други обаче изпитват неудобство и се срамуват още повече.

Съвети за учители, които работят със заекващи деца

Златното правило е да се разговаря с детето и да се потърси неговото мнение за това от каква помощ има нужда. Много от учениците, които страдат от речевото нарушение, всъщност няма да срещнат затруднения с адаптацията и приобщаването, но за други би било полезно да обсъдят възможните варианти.

Добре би било преподавателят да попита детето дали би искало да говори пред останалите в час. Разбира се, не бива да се преминава в крайности и то да се изолира от класа. Учителят може да му предложи няколко алтернативи за участие и проверка на знанията, а малчуганът да избере онази, която му носи най-малко дискомфорт. Например, може да се следва определена последователност, така че той да знае кога идва неговият ред да отговори на въпрос.

Не на последно място е лечението. Подкрепата на родителите и учителите играе съществена роля, особено в комбинация с посещения при опитен логопед. Ако бъдат изпълнени тези условия, заекващият ученик има всички шансове да разгърне потенциала си в училище.