Методът на Улвеус за справяне с училищната агресия: Ясни правила за поведение и наказания за насилниците в училище

Заплахите и тормозът в училище могат да направят децата много нещастни и да им причинят редица здравословни проблеми. Лейди Гага, Шон Мендес, Еминем и Кейт Мидълтън са само някои от известните личности, осмелили се да разкажат за годините, когато са били заплашвани от съученици, и за болката, която носят в себе си. Всеки, който е бил жертва на тормоз като дете, добре познава чувството на срам. За съжаление, има и много други негативни последици, които оказват влияние върху живота в продължение на десетилетия и често са причина за физически и психични заболявания.

Затова много от експертите днес възприемат заплахите не като неизбежен елемент от порастването, а като нарушаване правата на детето.

„Доскоро повечето хора смятаха, че подигравките и насилието в училище са част от ежедневието на всеки ученик, а имаше такива, за които те дори каляваха характера. Нужно бе много време, докато тази погрешна представа се промени и започнем да осъзнаваме, че всъщност тормозът в училище може да бъде наистина опасен“, пояснява Луиз Арсено, професор по психология на развитието към King's College във Великобритания.

Все повече специалисти по психично здраве, осъзнали значимостта на проблема, разработват нови методи за справяне с тормоза и последиците от него, с цел да се подобри качеството на училищната среда.

Болна психика, болно тяло

Заплахите в училището със сигурност нанасят сериозни поражения на психичното здраве на малчугана в краткосрочен план, като най-видимите признаци са повишена тревожност, депресия и параноидно мислене. Възможно е, ако насилникът бъде спрян, симптомите да отшумят, но често това не се случва и жертвата продължава да страда.

Момиче, системно заплашвано в ученическа възраст, е 27 пъти по-застрашено от паник атаки като порасне

Наскоро проведено изследване, публикувано в списание Harvard Review of Psychiatry, изчислява, че жена, която е била заплашвана като дете, е 27 пъти по-застрашена да получава паник атаки в бъдеще. При мъжете системният тормоз в детска възраст може да увеличи със 17 пъти риска от мисли и опити за самоубийство.

Заплахите в училище имат отражение и върху социалния живот на човека. Много от жертвите се затрудняват да създават приятелства, когато навлязат в зряла възраст, и по-рядко стигат до съжителство с дългогодишен интимен партньор. Една от възможните причини е недоверието към околните. Арсено допълва: „Децата, които са били тормозени системно, обикновено се страхуват да общуват и да се сближават с другите на по-късен етап от живота си.“

Не бива да подценяваме и академичните и икономически щети, които физическото и вербално насилие нанасят на пострадалия. Не е изненадващо, че напрежението в училище води до по-лошо представяне, което от своя страна често намалява шансовете за намирането на подходяща работа. Затова част от хората, жертви на тормоз, са безработни или изпитват финансови затруднения.

Заплахите в училище – причина за по-чести възпалителни процеси на 45 години

Изследването на Луиз Арсено разкрива, че стресът е причина за много здравословни проблеми, които се отключват десетилетия след негативните преживявания в училище. Тя анализира данни от продължило 50 години надлъжно изследване и открива, че системният тормоз между 7- и 11-годишна възраст се свързва с по-чести възпаления около 45-тата година на човека. Рискът остава толкова висок дори след като резултатите са коригирани с фактори като хранене, физическа активност и тютюнопушене.

Мрежи за безопасност

Заключенията от множеството изследвания върху насилието в училище и последиците от него показват, че усилията за неговото елиминиране ще помогнат на жертвите не само да се чувстват по-добре, но и ще донесат дългосрочни здравни ползи за цялото общество.

Бездействието на учителите поощрява насилниците

Преди години никой не обръщаше толкова сериозно внимание на проблемите в училище, нито пък се провеждаха кампании за борба с училищния тормоз. Учителите наказваха онези деца, чието поведение смятаха за неприемливо, но само ако забележеха нещо нередно. Ученикът беше този, който носеше отговорност и трябваше да докладва, ако има проблем. В резултат много от случаите биваха потулвани или пренебрегвани. Бездействието на преподавателите беше не по-малко опасно, тъй като поощряваше насилниците, които се чувстваха безнаказани.

Има някои форми на насилие и заплашване, които се толерират поради други съображения – социални предразсъдъци например. Надлъжно проучване разкрива, че голяма част от децата на майки лесбийки са обект на тормоз в училище. С агресия и подигравки се сблъскват и младежите, членове на LGBTQ общността.

Методът на Дан Улвеус за ограничаване на тормоза в училище и негативните последици, свързани с него

Програмата за превенция Olweus Bullying Prevention Program е една от най-популярните по света. Тя е разработена от шведско-норвежкия психолог Дан Улвеус, който е в основата на повечето ранни научни изследвания, свързани с насилието върху деца. Основната идея в нея е, че много често случаите на заплахи и тормоз всъщност са резултат от културата на обществото, което толерира подобно поведение. Ето защо целта на програмата е да промени цялата училищна екосистема така, че да не допуска прояви на насилие от ученици над ученици. 

Подобно на много други методи за превенция, и програмата описва като първа важна стъпка признаването, че съществува сериозен проблем. Училищата следва да изготвят въпросник, в който децата да разкажат за своите преживявания. Лимбър, която е психолог от университета Clemson в Южна Каролина, е на мнение, че усилията за справяне с тормоза биха били ефективни, ако служителите знаят какво се случва в сградата.

Ясни правила за поведение и санкции

Следващата стъпка е да се начертаят критерии за приемливо поведение, с които всички да бъдат запознати, и да се даде гласност на наказанията/ санкциите в случай, че те правилата бъдат нарушени. Експертът смята, че „наказанието не бива да бъде изненада за провинилото се дете“. Възрастните би трябвало да бъдат положителен ролеви модел, като поощряват добрите постъпки и заявят своята нулева толерантност към насилието под каквато и да е форма.

>>> Ежедневно насилие и тормоз – тъмната страна на училищния живот в Южна Корея

Идентифициране на местата в училище, където се осъществява най-често тормоз

Важна препоръка при реализирането на програмата за справяне с тормоза е да се установят точните места в училището, където най-често се упражнява такъв и да се осигури наблюдение.

Неформални дискусии между учениците

В класната стая също има мерки, които могат да ограничат случаите на насилие. Би било добре на учениците да се даде възможност да провеждат неформални срещи помежду си, по време на които да обсъждат въпроси, свързани с агресията и заплашването, и начините за справяне с тях. Така посланието, че всички ние трябва да се опълчим срещу училищния тормоз, ще се превърне в част от културата на учебната институция.

По време на съвместната си работа с Улвеус Лимбър тества програмата в различни условия в над 200 училища в Пенсилвания. Изчисленията показват, че тя е довела до спад от 2000 случая на насилие сред ученици в рамките на две години. Екипът забелязва също така, че се променя и отношението на служителите и децата спрямо проявите на агресия, а жертвите по-често срещат разбиране.

Не само резултатите от експеримента на Лимбър доказват, че провеждането на редовни кампании срещу агресията в училище има положителен ефект. Нов метаанализ върху общо 69 изследвания разкрива, че те предпазват голяма част от децата от тормоз и в същото време подобряват психичното здраве на всички ученици.

Интересен факт е, че продължителността на програмите не влияе върху тяхната ефективност. „Дори и тези, които траят само няколко седмици, мога да бъдат успешни“, твърди Дейвид Фрагас от Института по психиатрия и психично здраве в Мадрид.

Въпреки доказателствата за тяхната ефективност обаче в много държави все още не се реализират подобни кампании за борба с училищния тормоз.

Споделянето и разговорите – ключ към намаляване на агресията в училище

Заплахите и подигравките не спират в края на учебния ден. Според Лимбър родителите и всички възрастни, ангажирани с възпитанието на децата, би трябвало непрекъснато да следят за признаци на тормоз. Психологът пояснява още: „Всеки от нас трябва да бъде проактивен, когато говори по този въпрос, вместо да чака детето да дойде и да сподели. Можем например да инициираме разговор и сами да задаваме насочващи въпроси, които да ни дадат повече информация. Например, „Как са приятелите ти, нещата между вас вървят ли?“ или пък „Имаш ли някакви проблеми?“.

Активно слушане, когато детето говори

Лимбър подчертава колко важно е да приемаме сериозно и да не подценяваме тревогите на децата си, дори ако ни изглеждат незначителни. Докато говорят и ни разказват случки от ежедневието си, би било добре да владеем емоциите си и просто да слушаме внимателно. Не бива да даваме прибързани съвети за това как е могло да се справи детето ни с проблема, защото така сякаш му казваме, че е станало жертва по своя вина.

Ако разберем, че е подложено на тормоз от съученици, експертите препоръчват да повдигнем въпроса и пред ръководството на училището, което от своя страна би трябвало да предложи мерки, за да осигури неговата безопасност.

Лимбър добавя: „Фокусът винаги трябва да бъде върху конкретното дете и неговите лични преживявания. Не бива да се търси универсален подход към ситуацията.“

Пътят на съзряването често е труден и болезнен. Не само децата, но и възрастните се учат цял живот как да общуват с околните и рано или късно разбират, че социалните взаимодействия понякога носят болка и разочарования. Все пак ние, възрастните, сме тези, които да им покажат, че някои форми на поведение остават неприемливи, без значение какви са обстоятелствата и последиците. Така ще предпазим не само тяхното, но и следващите поколения от немалко здравословни проблеми – както физически, така и психични.