Защо някои родители позволяват на децата си да ги заплашват и унижават

Има семейства, в които децата са тези, които тормозят психически своите родители, не проявяват уважение към тях и дори ги заплашват. Причината най-често се крие в ниското самочувствие на възрастните, смята американският психотерапевт Шон Гроувър.

Един от неговите клиенти е майка, силно обезпокоена от предизвикателното и агресивно поведение на дъщеря си. Тя разказва: „Дъщеря ми е неконтролируема. Обижда ме, унижава ме и ме псува. Не зная какво да правя.“

По-късно жената посещава кабинета на Гроувър заедно с момичето. Експертът става пряк свидетел на грубото му държание и на презрението, което изпитва към майка си. Някои от репликите, които го чува да изрича, са:

• „Ти си идиотка!“
• „Мразя те“
• „Млъкни, не ме прекъсвай!“

Майката няма възможност да каже каквото и да било. Накрая се разплаква и се обръща към дъщеря си: „Съжалявам, че те разочаровах. Ще се старая повече.“

Самият Шон Гроувър признава, че подобни сесии го напрягат и би искал да са рядкост, но в същото време знае, че децата, които се държат по този начин с родителите си, са наистина много.

Специалистът е автор на книга за малчугани, които тормозят своите родители. Поводът да я напише е казус от родния му град Манхатън, който тогава той смята за изключение. За съжаление, книгата набира широка популярност и вече е преведена на четири езика. Проблемът се оказва много по-мащабен, отколкото психотерапевтът е предполагал.

Защо някои родители позволяват на децата да ги тормозят психически?

Преди няколко десетилетия подобно отношение дете-родител щеше да е немислимо. Как допуснахме язвителният тон и психическият тормоз над майки и бащи да се превърне в често срещано явление?

Според Гроувър основните причини са три:

1. Когато са били деца, те също са били тормозени от своите родители.

2. Израснали са без родители или те не са се грижели добре за тях.

3. Техните майки и бащи са били нарцисисти.

Три типа личности при децата, които унижават и нагрубяват родителите си:

1. Непокорният агресор.
2. Тревожният агресор.
3. Манипулативният агресор.

Грешките, които родителите допускат:

• предават се;
• наказват;
• преговарят с детето.

3 типа родители, които са жертви на тормоз от своите деца:

• виновният родител.
• тревожният родител.
• родителят, който решава всички проблеми.

Защо ниското самочувствие на родителя е толкова опасно?

Много често отношенията на родителите с детето са отражение на отношенията им с околните. Тези от тях, които позволяват на отрочето си да се държи грубо и унизително, го позволяват и на съпруг/а, приятели, колеги, началник и дори непознат. В повечето случаи проблемът се корени в ниското им самочувствие.

Когато човек има ниска самооценка, неизбежно страдат и връзките му с другите хора. Грешките, които той най-често допуска при общуването са:

• не умее да поставя граници;
• избягва конфликти;
• при сблъсък с някого предпочита да се оттегли или изпитва страх;
• бързо се съгласява и приема условията на агресора;
• склонен е да се извинява дори когато няма вина.

Дългогодишният професионален опит на Шон Гроувър показва, че, когато започне да работи върху изграждането на по-високо самочувствие, човек усеща положителна промяна и в комуникацията с околните. Според него майките и бащите, жертви на арогантно и агресивно поведение от страна на своите деца, страдат от ниско самочувствие много преди да станат родители. Най-вероятно още от детските си години.

>>> Тихо страдание: Когато деца малтретират родителите си – емоционално и физически

Повишаване на самооценката с цел коригиране поведението на детето

За да бъдат отношенията с детето балансирани и пълноценни, първото, което възрастният трябва да направи, е да разреши собствените си проблеми. Когато спре да се критикува, ще спре да търпи критиките от другите. Когато спре да се извинява, ще пребори страха си от конфликти и ще започне да упражнява контрол върху детето и поведението му.

Шон Гроувър препоръчва на родителите да потърсят професионална помощ. Терапевтът би могъл да им посочи първопричината за ниското самочувствие, което „трови“ отношенията им не само с детето, но и с всички останали хора.

Първи стъпки в борбата със заплашителното поведение на детето

1. Не мълчете. Освободете се от срама, който ви контролира. Споделете със семейството и приятелите за проблемните отношения с вашето дете.

2. Потърсете подкрепа. Можете да се свържете с терапевт или да се присъедините към група за подкрепа. Много е важно да сте на едно мнение с партньора, защото така ще имате съюзник в нелеката борба.

3. Започнете да поставяте граници. След като съберете смелост да споделите проблема и намерите подкрепа, е време да сложите край на агресивното поведение у дома, като останете твърди и не допускате да бъдете унижавани и тормозени. Психотерапевтът Шон Гроувър предупреждава, че процесът ще отнеме време, но накрая ще бъдете изненадани от лекотата, с която общувате с околните.