Теория на Уокър за цикъла на насилието и актуална ли е все още днес

Терапевтите твърдят, че насилието и тормозът винаги следват точно определен цикъл от действия. Десетилетия наред те цитират цикъла на психолога Ленър Уокър от 70-те години на миналия век, според която той включва следните четири етапа:

• натрупване на напрежение;
• първи случай на насилие;
• сдобряване;
• успокояване.

Критиците обаче отбелязват няколко ограничения на посочения от Уокър модел. Ако вие самите сте били или сте жертва на тормоз, е напълно възможно да откриете, че той наистина не отговаря на истината. Нека разгледаме подробно всеки от компонентите и потърсим отговор на въпроса защо днес този цикъл на насилие може би не е актуален.

Елементи на цикъла на насилие

Основните елементи на цикъла на насилие позволяват лесното разпознаване на неговите прояви във взаимоотношенията между хората. Те показват също така защо жертвите често не успяват да се откъснат от насилника си.

Натрупване на напрежението

Родителите насилници обикновено избухват в отговор на външни дразнители. Причина за тяхната агресия може да бъде семеен проблем, затруднения в работата, заболяване или тежка умора. Неудовлетворението и стресът се натрупват с времето и ги карат да се чувстват безпомощни и гневни. В някои случаи е възможно да страдат и от параноя.

Ако имате връзка с човек, който избухва, когато е напрегнат, е много вероятно да опитате да го успокоите, за да избегнете гневните му изблици. Страхът да не го предизвикате по някакъв начин, ви кара да бъдете изключително предпазливи, когато сте около него, и да полагате неимоверни усилия да засвидетелствате моралната си и емоционална подкрепа.

>>> Различните форми на домашен тормоз

Първа проява на агресия

Настъпва момент, когато насилникът не може да задържи натрупалото се в него напрежение и избухва, опитвайки да си върне контрола над ситуацията.

Тормозът има различни прояви:

• обиди;
• заплахи за физическо нараняване или повреждане на имущество;
• опити да се контролира поведението на жертвата;
• сексуално или физическо насилие;
• емоционална манипулация.

Не е изключено агресорът да ви обвинява, че го подлудявате и това е причината да се държи агресивно, или пък да ви внушава, че „проблемите във връзката“ се дължат на вас.

Запомнете обаче, че насилниците сами избират да упражняват тормоз над околните. Тяхното напрежение може да обясни, но не и да оправдае действията им.

Сдобряване

След акта на насилие, напрежението спада. Най-често виновникът започва да се държи мило, изненадва приятно партньора и не спира да твърди, че го обича, за да го накара да забрави случилото се. Това е така наречената фаза на медения месец.

Коренната промяна в поведението може да доведе до освобождаване на повече допамин (хормон на радостта и удовлетворението) и окситоцин (хормон на любовта), което сближава партньорите и може да заблуди жертвата на тормоз, че всичко е както преди и връзката им излекувана.

Успокояване

За да внесат отново хармония в отношенията, макар и временно, и двете страни са принудени да потърсят обяснение на ситуацията и да оправдаят агресията.

Насилникът може да предприеме някоя от следните стъпки:

• да се извинява и в същото време да обвинява другите;
• да се оправдава с външни фактори, които са го накарали да се държи неприемливо и грубо;
• да омаловажава или отрича случилото се;
• да ви обвинява, че сте го провокирали.

Според специалистите в такива ситуации за агресора е характерно да изпитва угризения, да уверява, че това няма да се повтори и да откликва на всяка нужда на партньора. В повечето случаи увереността на жертвата, че се е случило нещо недопустимо, започва да се пропуква. Възможно е дори да повярва, че проблем всъщност не е имало и занапред всичко ще е нормално.

Цикличност

Истината е, че цикълът ще се повтори някога отново. Интервалите от време между два епизода на насилие могат да бъдат с различна дължина, като обикновено всеки следващ е по-кратък от предишния. Експерти предупреждават, че е възможно периодите на затишие да изчезнат напълно в определен момент.

Защо теорията на Уокър за цикъла на насилие може да не е полезна в наши дни

Въпреки че наистина следва определена последователност, агресивното поведение невинаги се проявява по един и същи начин, дори когато става въпрос за отношенията с един и същи човек.

Ако се разчита единствено на елементите, описани от Уокър, има опасност да бъдат пропуснати други, не по-малко важни предупредителни знаци.

Недостатъци на теорията на Уокър за цикъла на насилие

Като всяка теория, и тази има своите недостатъци, твърдят учени.

Фокусирана е върху жени, насилвани от мъже

Проучванията на Ленър Уокър са фокусирани върху преживяванията на жени, жертви на насилие от страна на техните партньори мъже. Цикълът, който тя описва, е базиран на техните истории, а когато говори за домашно насилие и тормоз експертът използва терминът „синдром на пребитата жена“.

Факт е, че в голяма част от случаите на домашно насилие, агресията идва от мъжа. В същото време обаче подобен модел пречи да се идентифицират и защитят онези, което не се вписват в него.

Внушава, че жертвата носи вина

Убеждението, че насилието винаги следва определена последователност, може да превърне жертвите във виновници. Обществото и самият агресор са склонни да обвиняват жертвата. Възможно е дори самата жертва да се упреква за случващото се с нея.

„Ясно беше, че щеше да се случи отново.“

„Нямаше да е толкова ревнив и ядосан, ако не бях излязла.“

„Трябваше да си тръгнеш веднага, щом се успокои.“

Жертвата никога не е виновна за насилието, което упражняват над нея, без значение какво прави или не прави. Напълно нормално е човек да иска да повярва в другия, когато го обича и той обещава да се промени. В отделни случаи, пострадалият може да се страхува да го напусне, ако това крие риск от още по-тежка форма на агресия.

Много жертви остават с насилниците си, защото нямат нужните ресурси, за да си тръгнат и да заживеят самостоятелно. Самите насилници използват този факт, за да задържат партньорите до себе си. Запазването на една такава връзка се превръща в стратегия за оцеляване.

Не е актуална

Дефиницията за насилие се е променила през годините и днес включва някои тактики за упражняване на контрол като:

• финансов контрол;
• заплахи за сексуално насилие;
• унижение;
• вербално насилие.

Цикълът на насилие на Уокър не изключва то да се прояви вербално или емоционално, но все пак се фокусира най-вече върху физическото.

Важно е да се отбележи, че всяка форма на агресия има сериозни негативни последици върху човешкото здраве. Можем да вземем за пример склонността на насилника да отрича, че е бил груб с жертвата. Манипулацията е форма на насилие дори когато се наблюдава в спокойните фази – на сдобряване и успокояване.

Заблуждава, че насилието винаги може да се предвиди

Проявите на агресия често настъпват неочаквано. Разбира се, има предупредителни знаци, но няма човек, който би могъл да прогнозира кога те ще се окажат достоверни и кога – не.

В много случаи насилието се настанява неусетно в отношенията и жертвата късно разбира, че е попаднала в цикъл на насилие.

Не бива да забравяме, че в агресор може да се превърне всеки – без значение пол, статус и образование.

Колело на властта и контрола – по-добра съвременна алтернатива на теорията на Уокър?

През 80-те години на 20-ти век експерти от Програмите за превенция на домашното насилие разработиха нов подход, известен като Колело на властта и контрола. То представлява диаграма, която обобщава някои от най-често срещаните модели на агресивно поведение. При неговото създаване се вземат под внимание разказите на хора, жертви на насилие, така както прави Ленър Уокър.

Колело на властта и контрола

То се различава от модела на Уокър по това, че обхваща различни модели на поведение на манипулативните партньори, които упражняват тормоз над своите партньори.

Властта и контролът са в центъра, тъй като насилникът цели именно да упражнява контрол над жертвата.

Между „спиците“ на колелото са изобразени различните тактики, които агресорът прилага, за да постигне въпросните цели и да накара отсрещната страна да се чувства напълно безпомощна.

По окръжността са изобразени различните форми на физическо насилие: телесни увреждания и сексуално насилие. Така всъщност колелото добива напълно завършен вид, защото чрез проявите на физическа агресия насилникът убеждава жертвата, че заплахите, отправяни в ежедневието, не са за подценяване. Той й внушава, че има от какво да се страхува.

За разлика от цикъла на Уокър, колелото на властта показва, че жертвите са подложени на тормоз ежедневно, макар той невинаги да се проявява физически.

Недостатъци на колелото на властта и контрола

Както вече стана ясно, то разкрива различни аспекти на насилието, но има и някои слаби страни.

• Колелото разглежда насилието като елемент от отношенията между мъж и жена.
• Начинът на изразяване подсказва, че жертва винаги е жената, което изключва всички други сценарии – когато насилван е мъжът например или когато насилието е аспект не в интимни, а в друг тип взаимоотношения.
• Не се обръща внимание на мъжете, върху които се упражнява тормоз, както и на хомосексуалните връзки.

Необходимо е да се извърши по-задълбочен анализ на факторите, които водят до насилие в отношенията, без значение тяхното естество. По този начин всички, които са били насилвани, но са пазили мълчание досега, ще съберат смелост да споделят своите преживявания и да потърсят помощ.