Защо в романтичните отношения по-малко секс се равнява на повече кавги

от 29 ное 2017г.

На повечето хора се случва поне веднъж в живота по време на връзка страхотният секс да повехне. Това разбира се, има някаква причина, но дори тя да е разумна, човек се разстройва, понякога се възмущава, случва се дори да се ядоса. Скоро всеки e готов за предстоящ конфликт. Най-често спорът започва с „просто мисля, че е идиотско, че…“ и завършва със спане на дивана в хола. Тогава лежим сами в тъмното, зяпаме в тавана и се чудим кое точно е причината всичко да се обърка толкова много.

Подобни реакции са доста чести, а гневът не е необичаен техен спътник. Някой смятат, че гневът е следствие от липсата на секс и по-точно недостатъчните количества на химикалите, които може да донесе на мозъка ви – допамин, окситоцин и всички видове ендорфини. Но това не е единственото обяснение.

„За много двойки сексът представлява значително средство за валидиране на интимна връзка физически и в емоционален вид“ — обяснява Аманда Геселман (социален психолог и изследовател в Института Кинсли). „Въпреки че в никакъв случай не доказва перфектна връзка, удовлетворението от интимния живот се свързва пряко с щастието от нашите отношения. Не е изненадващо, че щом сексуалният интерес на партньора започне да спада (заради високи нива на стрес, депресивност, умора, или защото съществува тенденция за това с напредването на връзката) ние тълкуваме този спад като знак, че нещо не е наред.“

Човешкият ум е способен на изключителни неща, много от които превръщат обикновеното опасение в непреодолими планини от безпокойство. Така липсата на секс много бързо може да се интерпретира неправилно. „Хората може да интерпретират спада на желанието за секс като сигнал, че партньорът вече не ги намира за привлекателни, че вече не се радва на интимния контакт с тях или повече не желае да бъдат заедно, дори това да не е вярно“, казва Геселман.

Дори да сме с половинката си от години, търсенето на интимност може да доведе до отказ и това отхвърляне да активира несигурността, която сме носили със себе си от една връзка в друга. Всичко това естествено предизвиква емоции на раздразнение и гняв. Няма начин това да бъде премахнато, защото най-често е извън съзнателното управление на личността. А ако го потискаме просто ще станем пасивно-агресивни към партньора, без дори да го съзнаваме. Ситуацията може да ни върне чак в детските години, когато за първи път сме опитали от емоциите, производни на обвързването с друго същество (а те невинаги са били пример за взаимност и стабилност) и сме градили стила си на привързаност.

Съществуват много и различни стилове на привързаност, като те придружават личността през по-голямата част от живота. Важно е да помним, че ако двойката се състои от партньори с два различни стила на привързаност, то те третират интимността по различен начин. „Има хора с по-тревожна привързаност към партньора, което значи, че са склонни да се нуждаят от малко повече валидиране и се опитват да го получат от половинките си.“ Някои изследвания показват, че точно те са склонни първи да определят секса като барометър на отношенията.

Важно е да знаем какви са мотивите за действията ни и може би е добре следващия път, когато се държим зле с партньора си, да се сетим за допамина, окситоцина или стиловете на привързаност, които поддържаме, преди да се разрази истинският скандал.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: tonic.vice.com
Снимка: prozeny.cz

Още по темата: