Какво можем да научим от родителите по света

Винаги има какво да научим от начина, по който родителите от други държави отглеждат децата си. Било то, за да осъзнаем какви грешки допускаме, или пък просто, за да внесем промяна в начина, по който вече възпитаваме своите собствени.

Ще ви запознаем с 5 различни типа родителство, характерни за няколко страни по света.

Родителите в Германия

В Германия например се насърчава свободата и независимостта. Там е честа практика в детските градини да се прибират всички играчки за дълъг период от време, седмици или месеци, за да могат малките да се учат да се забавляват сами, да разчитат на себе си и на собственото си въображение.

Родителите в Япония

До голяма степен те се доближават до германските майки и бащи. Децата имат много повече свобода и биват приучавани да се справят сами от най-крехка възраст. Например учениците от началната степен на образование могат да ходят сами на училище с влак или автобус. Една от причините за повечето права е, че в Япония ръстът на престъпност е нисък. Възрастните с желание биха придружили детето до училището, но не от притеснение за неговата сигурност, а за да прекарат повече време заедно и за да го научат как да поздравява вежливо. Японците харесват шумното и емоционално поздравяване, когато се срещат. В противен случай се счита, че човекът е с лоши обноски.

Японските семейства държат на здравословното хранене, като оризът е в основата. Те го включват дори в храната, която изпращат в училищната кутия. Семейните събирания са много важни, но когато това се случи, жените и децата се отделят и приготвят храната, а мъжете се наслаждават на своите питиета.

Какво бихме могли да научим от японските родители?

Те се радват на повече безгрижност и не се тревожат толкова много за децата си. Много са стриктни, когато става дума за образование, но ги учат да намират баланса между училищните задължения и насладата от живота.

Родителите в Италия

Думите, с които можем да опишем тази страна, са вкусна храна, ароматно италианско вино, невероятна архитектура и пищни пейзажи. Италианските родители поставят акцента повече върху удоволствията в живота, отколкото върху работата и образованието. Те грабят с пълни шепи от живота и не се задоволяват само с удобството на работно време от 9 часа сутрин до 17 часа вечер. Възрастните учат децата да се адаптират към тяхното ежедневие и не поставят детето в центъра. Живеят по-спокойно, оценяват дребните радости и имат силни семейни връзки помежду си. Имат афинитет към вкусната храна и изкуството. Италианските деца знаят, че са ценени, но и че щастието на техните родители е не по-малко важно от тяхното собствено.

Храната заема изключително важна роля в живота на италианците. Семейните обеди или вечери са уважавани и това е времето, когато възрастни и деца се сближават още повече. Възрастните не биха жертвали късните семейни сбирки, за да спазят ранния час за лягане на детето. И тъй като там на почит са вкусната храна и хубавото вино, последното присъства винаги на трапезата по време на обяд или вечеря. Дори малките деца имат разрешение да опитат от него. Децата в Италия имат право да употребяват алкохол в заведение, когато станат на 16 години. Въпреки това алкохолът не е голямо изкушение за тях. Италианците умеят да се наслаждават на живота и да бъдат умерени.

Какво бихме могли да научим от италианските родители?

Те се радват на живота и на факта, че имат деца. Знаят как да живеят за мига, вместо да прелитат от ангажимент на ангажимент. Те обичат да се хранят заедно с всички останали членове на семейството и държат на тази традиция.

Родителите в Швеция

Най-типично за шведските семейства е, че обожават природата и времето, прекарано на открито. Тяхното мото е friluftsliv, което в превод от шведски означава „живот близо до природата“. Всъщност това не е само родителски подход, а начин на живот в Швеция. Без значение от сезона и температурата. Прекарват много време навън, което дава възможност на децата да играят свободно, без надзор и стриктна програма. Учебните часове също са по-малко.

В допълнение, шведите имат слабост към екстремни приключения. Именно защото обичат природата и прекарват много време сред нея, им се предоставят много възможности за екстремно катерене, изследване на непознати терени и пешеходен туризъм. Шведските деца отрано се научават да се ориентират добре в непознати райони, а връзката с природата ги учи да излизат от зоната си на комфорт.

Майчинството и бащинството в Швеция също са дълги. Те стигат до 480 дни общо, които двамата родители могат да си поделят, ако решат. Вероятно това е причината, поради която да видиш баща с бебе или малко дете е ежедневна гледка. Бащите участват в грижите и възпитанието на децата наравно с майките.

Любопитен факт: шведите не вярват и не държат да научават пола на бебето преди раждането. Момчетата и момичетата се възпитават еднакво. Важно е да се отбележи, че Швеция е първата държава, която забранява шамарите и всяка друга форма на физическо насилие върху деца още през 1979 г..

Какво бихме могли да научим от шведските родители?

Шведите съумяват да намерят време, което да прекарат на открито със семейството си. А бащите играят не по-малка роля в отглеждането на отрочетата и това не се счита за странно, нетипично или повод за възхищение от обществото. То е нещо нормално.

Родителите в Индия

Индия е една от страните с най-разнородни култури. Децата се отглеждат строго, като това включва и леки форми на физическо насилие. Те биват наказвани физически всеки път, когато проявят неуважение към по-възрастен от тях.

Индийските семейства имат богати традиции и обожават да празнуват рождени дни, годишнини и други поводи. Семейството е на пиедестал, а децата от ранна възраст се възпитават в уважение и почитане на по-възрастните. Основната тежест при възпитанието и отглеждането пада върху майките, докато бащите са отговорни за прехраната. Индийските деца са зависими от своите родители и разчитат на тях, когато взимат важни решения като избор на университет или професия, както и за сключването на брак и напускането на родния дом. Академичното образование е високо ценено и се набляга основно на него, не толкова на допълнителни занимания като изкуство, музика или спорт. Вероятно причината за този акцент се крие във факта, че Индия все още се счита за развиваща се страна с огромно население. Това означава, че конкуренцията между хората за получаване на дадена работа е жестока и шансовете се увеличават многократно, ако имаш добро образование.

Интересен факт, свързан с родителството в Индия е, че няма строг режим за деня, както в много други страни. Там децата се носят по течението и следват всеобщия ритъм. Няма твърде много планирани задължения, които да се свършат в определено време. Правят това, което успеят.

Какво бихме могли да научим от индийските родители?

Те не задоволяват на мига всяка нужда на своите деца. Не ги учат, че всяко желание има отклик. Много рядко си позволяват да ги глезят. Вместо това ги учат, че всеки получава това, което заслужава и за което се е борил. В индийското общество нищо не се приема за даденост.