Психотерапевтът Джулия Хейл: Ако не поставиш граници, чуждата болка ще те смаже

Работата на психотерапевта носи много удовлетворение и усещане за значимост. Хората, които страдат или са преживели травма, както и онези, които обмислят да сложат край на живота си, се обръщат към него с надежда. Те му доверяват най-съкровените си тайни. Най-голямата награда за психотерапевта е да види, че животът на пациента поема в желаната посока.

Клиничният социален работник Джулия Чайлдс Хейл подчертава, че не всичко завършва добре, ако експертът реши да излезе от ограниченията на своята компетентност. По време на обучението си тя и нейните колеги често чуват това от своите преподаватели. „Никой обаче не ни предупреждава за усещането да носиш на плещите си емоционалния багаж на всеки човек, който консултираш“, допълва Хейл. Колкото по-млад и неопитен си, толкова по-голям е рискът от бърнаут и емоционално изтощение.

Част от практиката й преминава в център за хора, преживели домашно насилие или сексуално нападение. Експертът признава, че именно там тя поставя основите на своята кариера и успява да натрупа ценен опит. По време на престоя си жената се убеждава в силата на човешкия дух и стремежа на всеки от нас не просто да оцелява, но и да се развива, и в същото време разбира колко капани залага съдебната система на всяка жертва. Докато общува и работи с хора с нестабилна и травмирана психика, тя усеща най-силно колко голямо е бремето, което носи.

Да разпознаваш чуждите емоции е дар

„Когато бях дете, лесно разчитах емоциите на околните. Можех например да усетя кога учителят е напрегнат или пък мой съученик има проблеми вкъщи. У дома бях изложена непрекъснато на въздействието на неподправените емоции в семейството ми. Днес потръпвам от мисълта колко натоварващо е било всичко за моята детска душа, но и не мога да отрека, че повишената чувствителност неведнъж ми е помагала в живота“, разказва още Хейл.

По време на стажа й в центъра за хора, жертви на насилие, тя работи на горещата линия. Преживяването е интимно и я изправя пред много трудности. Случвало се е да има не повече от минута, за да даде съвет на човек, който в този момент се намира в опасна ситуация. Понякога едва успява да продиктува адреса на най-близкото защитено жилище или център. Спомня си учестения ритъм на сърцето и влажните длани, докато опитва да помогне на поредния пострадал да се спаси.

В края на смяната Джулия често се чуди как ли се справят колегите й, дали успяват да се върнат към нормалния си ритъм на живот или също като нея се чувстват изморени от непрестанната борба със синдрома „бий се или бягай“, докато разрешава кризите на другите.

Дилемата на лечителя

Карл Юнг нарича всички хора, чиято работа е свързана с това да помагат на околните, „ранените лечители“. Според психиатъра техният избор на професия не е случаен и е следствие от предишни травмиращи събития.

Той смята, че когато човек се справи със собствената си болка, той е способен на по-дълбока емпатия. Джулия Хейл се припознава напълно в тази интерпретация на Юнг. Тя губи родител, докато е още дете, а един от най-близките й роднини страда от зависимост.

Социалният работник разказва: „По време на терапията успях да анализирам в дълбочина случилото се с мен и това промени изцяло живота ми. Бях толкова изумена от промяната в мен, че бързо реших с какво искам да се занимавам. Исках, също като моя терапевт, да лекувам, но трябваше да се науча и как да пазя себе си от чуждата болка.“

Поглъщане на енергията на другите

Както терапевтът, така и пациентът изпитват определени чувства един към друг. Възможно е специалистът да напомня на пациента за човек, който той харесва или пък не, от което пък зависи резултатът от работата им.

Чувствата на пациента към терапевта

Едно от задълженията на Джулия Хейл е да помага на пациентите да назовават чувствата си и да опишат какво значение има за тях взаимодействието им с нея. Често се случва точно в този момент те да осъзнаят колко негативно им се е отразило нечие отхвърляне или от какво точно имат нужда, когато изграждат връзка с някого.

Чувствата на терапевта към пациента

Разбира се, терапевтът също е човек и изпитва чувства, включително към пациентите си. Най-голямата му отговорност е да се научи да управлява тези свои чувства, защото ако не заглуши предразсъдъците си и ако неусетно се идентифицира с пациента, експертът рискува да загуби своята обективност.

Ефективното взаимодействие между психотерапевт и пациент е резултат от крехък баланс между безусловното състрадание и отказа да приеме за свое чуждото страдание.

Джулия Хейл споделя: „Когато допусна прекрачване на границите и поема болката на човека отсреща, започвам да вярвам, че аз съм тази, която трябва да го излекува. Това обаче лишава пациента от възможността да се справи сам и да се поучи от опита си. Аз съм просто гид, който му показва пътя и му предоставя различни инструменти за справяне, така че сам да намери смисъла в преживяното. Аз не съм спасител.“

Чуждата болка – причина за физически симптоми при психотерапевта

Според Хейл в областта на психотерапията се усеща остър недостиг на специалисти. 4% от психолозите са с афроамерикански произход, 6% - с латиноамерикански и 4% - с азиатски. Тя работи най-вече с хора, преживели травма, които спадат към някоя от малцинствените групи, и споделя, че пациентите се чувстват много по-спокойни, когато се консултират с някой като тях.

„Има случаи, когато оставам безмълвна, докато слушам разказите на пациентите си. Човек може да причини безмерна болка на друг човек. Друг път съм гневна, защото все повече хора носят последиците от преживяна травма. Под въздействието именно на гнева усещам колко ми тежи цялата тази вселенска мъка. Тя заплашва да ме смаже“, не крие социалният работник.

Джулия Хейл казва, че тялото първо й подсказва, че не може да носи подобно бреме. Тя изпитва болка във врата и раменете, което според нея е знак, че товарът е твърде голям за един човек. След това идва емоционалното изтощение – предупреждение, че започва да се идентифицира с болката на своя пациент.

„Освобождаване от всичко, което не е мое“

Основната цел на Хейл е да се освободи от емоционалния заряд на пациента, да се фокусира върху грижата за себе си и да се пази от емоционално изтощение. Тя признава, че все по-често постига тази цел и все по-рядко се налага тялото да я предупреждава, че е преминала границите. Успехът й се дължи на пробите и грешките, както и на съветите на нейните ментори.

Всеки неин ден започва с напомняне защо упражнява точно тази професия. Трудностите, през които сама е преминала, са я научили да вярва, че надежда винаги има. Джулия определя надеждата като полярна звезда, която я напътства по време на консултациите. Желязно правило в живота й е да не пренася работата си вкъщи. Тя никога не насрочва извънредни срещи, освен когато ситуацията не застрашава непосредствено пациента, не проверява имейлите си и не поглежда служебния си телефон през почивните дни. Нейните лични граници са добър пример за пациентите й, които разбират, че да имаш граници в общуването с другите е нещо нормално.

След работа Джулия Хейл се прибира и веднага взема душ, за да отмие с водата не само нечистотиите, но и болката. Тя продължава да посещава терапевт, за да е сигурна в собственото си изцерение, без което не би могла да помага на другите. Никога не пропуска хранене, без значение колко е натоварена.

Как можете да се предпазите от чуждото страдание

Травмата на пациента се отразява на всички, които общуват с него, не само на терапевта. Има хора, които живеят в дисфункционално семейство и са в постоянна близост със засегнатите. Други работят в среда, в която много от служителите страдат от бърнаут. Джулия Хейл ви съветва да се погрижите за психичното си здраве, ако се припознавате в някоя от ситуациите по-горе.

Терапия

Добро начало е изборът на терапевт. Единствената сериозна пречка да го направите е липсата на достатъчно средства.

Вечерен ритуал

Изберете занимание, което да асоциирате с края на работния ден. Както стана ясно, за Джулия това е вземането на душ. За вас може би по-подходяща е йогата, медитацията или дори измиването на ръцете.

Избирайте от кого и от какво да сте заобиколени

Понякога чуждите емоции са прекалено силни и трябва да очертаете здравословни граници. Ако се чувствате гузни, че се дистанцирате от околните и от техните преживявания, помнете каква е целта на границите. Отвъд линията остават хора и неща, които не са ви необходими. От вашата страна остават хора и неща, които правят живота ви по-хубав.