Защо зависимите вземат лоши решения

Основното предизвикателство, пред което ни изправя пристрастяванетото, е да се разбере как и защо зависимите са толкова нечувствителни към бъдещите последици от употребата на наркотици. Когато се сблъскат с избор, който носи незабавно удоволствие, дори и при риск от бъдещи негативни резултати, зависимите изглеждат безразлични към последствията от своите действия.

Още по-голямо предизвикателство е разбирането защо този избор се прави многократно въпреки негативните последици. Разбирането на това какво мотивира тези решения е важна част от превенцията и лечението на пристрастяването.

Един от начините да се постигне по-голямо разбиране на този проблем е да се разгледат процесите, включени в двойствения модел за вземане на решения (Kahneman, 2011). Рамката на двойственото решение предполага, че изборът отразява взаимодействието на две отделни системи за вземане на решения, които са в конфликт помежду си: насочена към целта (делиберативна система) и автоматична (система, базирана на навика). Тези две системи също се наричат контролирана (Система 2) и импулсивна (Система 1), или съзнателна (базирана на планиране) и несъзнавана (базирана на навика).

Компромисът между скоростта и точността е универсален аспект на индивидуалното вземане на решения. Съвещателната система е съзнателна (аналитична) и сравнително бавна. Импулсивната система е сравнително лесна и спонтанна. Изборът, който благоприятства непосредственото възнаграждение, е свързан с навика или импулсивната система. За разлика от това, изборът в полза на дългосрочните последици се свързва с делиберативната система.

За да се постигне рационално вземане на решения, двете системи трябва да работят добре заедно — само така ще допринесат за постигането на целите на човека. Отразяващата система упражнява контрол върху импулсивната система, за да потисне желанията. Типичната аналогия е тази на кон и ездач: конят има „собствено мнение” и понякога иска да направи нещата по свой собствен начин. Предизвикателството е да се признаят случаите, в които двете системи са във война, като „искам да ходя по-често във фитнеса, но не го правя“.

Този дисбаланс може да се задейства и при многократно потребление на лекарства и повишаване на чувствителността към стимулиращи вещества (Rangel et al., 2008). Например употребата на канабис, особено в ранна юношеска възраст, се свързва с развитието на психоза (Chadwick, et al., 2013). Пристрастеният се затваря в импулсивен начин на вземане на решение; преоценка на непосредствената стойност на свързаните с наркотиците стимули и подценяване на дългосрочните последствия.

При лицата, за които употребата на наркотици се развива в зависимост, тя става принудителна (фокусирането е само в една точка), което показва пристрастие при вземането на решения. Компулсивното поведение е силно зависимо в смисъл, че редовно се задейства от определени ситуации, места или хора, свързани с вида на въпросното поведение. Рецидивите често се предизвикват от фактори, свързани с околната среда (напр. наблюдение на други, които пият алкохол).

Натрапчивото използване на веществото идва за сметка на други награди, като прекарване на време с приятели или семейство. Предполага се, че това желание е толкова силно, че никакви други мотиви не могат реално да се конкурират с него. Затова предизвикателството за зависимите е да изградят живота си около нещо по-смислено от безкрайното самоугаждане.

В обобщение, пристрастяването възниква, когато автоматичната система печели конкуренцията срещу съвещателната система за поведенчески контрол. И двете системи са важни за формирането на решения, а добрият избор изглежда по-вероятно да се появи, когато двете системи работят съвместно.

По този начин възстановяването от зависимостта включва възстановяване на баланса между импулса и самоконтрола. В крайна сметка трябва да има връзка между тези две системи, за да се контролира импулсивната система за лечение на пристрастяващото поведение.

Например лечението на алкохолизма е нещо повече от спиране на употребата на алкохол, необходимо е да се обърне внимание на това с какво алкохолът привлича толкова силно. Той притъпява болката и позволява на човек да мисли, че се справя добре. По същия начин преяждането (с храна с високо съдържание на захар и мазнини) се използва за справяне със страха, съмненията и несигурността.

За да се проведе успешно лечение на зависимост, е необходимо да се сложи край на конфликта между двете системи. Без хармония между тях не можем да бъдем цялостни. Само когато осъзнаваме по-добре нашите несъзнателни желания, ние можем да живеем свободно, а не като жертви.