Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Защо за мозъка ви е полезно да танцувате

Защо за мозъка ви е полезно да танцувате

Защо за мозъка ви е полезно да танцувате - изображение

Танцът подобрява функционирането на мозъка на различни нива. Няколко проучвания се занимават с въпроса как разнородните аеробни практики позволяват на танцьорите да правят най-добрите си постижения, чрез смесване на когнитивните процеси с мускулната памет и вътрешното усещане за тялото в пространството, задържани в малкия мозък. Те стигат до изводите, че чрез редовно аеробно обучение, което включва някакъв вид танц поне веднъж седмично, всеки може да се увеличи максимално мозъчната си функция.

Какви проблеми може да реши

Чувствате ли се замаяни понякога, когато се изправите? Дали страхът от падане ви пречи да изследвате света с повече удоволствие? Ако сте предразположени към замаяност, то може би ще се зарадвате, че ново проучване установява - танците могат да помогнат за подобряване на баланса ви и да намалят замайването ви по напълно естествен начин.

Изследователите от Имперския Колеж в Лондон съобщават за специфични разлики в мозъчната структура на балетните танцьори, които могат да им помогнат да избегнат замаяност, когато изпълняват пируети. Не е нужно да тренирате и станете професионален балетист, за да се възползвате от някакъв вид танци и тяхното положително влияние.

В изследване, занимаващо се с нервното развитие на танцьорите, се стига до резултати, които показват, че годините обучение могат да позволят на танцьорите да потискат сигнали от органите на баланс във вътрешното ухо, което е пряко свързано с малкия мозък. Констатациите, публикувани в списанието „Cerebral Cortex“, могат да помогнат за подобряване на лечението при пациенти с хронично замайване. Около един на всеки четирима души изпитва тази замаяност в някой период на в живота си, но има хора, при които то се задържа и превръща в сериозна пречка.

Проблемът на това замайване е, че може да ограничи изключително много живота на човек, възпирайки го от напълно естествени движения и нужни за благополучието му преживявания. Страхът от падане и нарушенит баланс нанасят вреда, но могат да се преодолеят изключително ефективно, ако през целият си живот отделяте време, за да подобрите функцията на мозъка си, чрез аеробна дейност и някакъв вид танц, които едновременно с това могат да са забани.

Учените от Имперския колеж в Лондон наемат 29 балетни танцьорки и за сравнение 20 дами, занимаващи се с гребане, чиито възрастови и физически данни съответстват на тези на танцьорите. Мотивите на изследователите са ясни - най-ритмичното аеробно упражнение е движение с два педала или гребане, а това, което най-силно развива баланса (основан на дейността на малкия мозък) е танц.
Доброволците от проучването са поставени на стол в тъмна стая и са завъртени. Помолени са да отбележат колко време са се чувствали сякаш все още се въртят, след като са спрели. Изследователите измерват очните рефлекси, предизвикани от объркването на вестибуларните органи. По-късно изследват мозъчната структура на участниците с магнитен резонанс.
Обикновено чувството на замайване произтича от вестибуларните органи във вътрешното ухо. Камерите, пълни с течност, усещат въртенето на главата чрез малки косъмчета, които локализират движението на течността. След като човек се завърти бързо, течността продължава да се движи, което може да ви накара да се почувствате, все едно още се въртите. А очните рефлекси отчитат объркването на ума.

Танци и психика

При танцьорите рефлексите на очите и възприемането им за въртене са продължили по-кратко, отколкото в гребците. Вестибуларната стимулация предизвиква вестибуларно-очен рефлекс и възприятие за задвижване, чиято продължителност на реакция обикновено са еднакви. Новите изследвания от Лондон предлагат вълнуващи нови връзки към вестибуларно-очния рефлекс и върховите резултати в състезанията.

Д-р Бари Сеиймбаг, от Катедрата по медицина в "Империал", заявява: "Замаяността, която е чувството, че се движим, когато всъщност не го правим, все още е често срещан проблем. Виждам много пациенти, страдащи от нея. Балетните танцьори изглежда са способни да се научат да не се замайват, така че се чудехме дали можем да използваме същите принципи, за да помогнем на нашите пациенти.“

Сканирането на мозъците разкрива различия между групите в две части на мозъка: областта на церебелума, където се обработват сензорните данни от вестибуларните органи и в мозъчната кора, която е отговорна за възприемането на замаяност.
"Не е полезно за балетните танцьори да се чувстват замаяни или да губят равновесие. Техните мозъци се адаптират в продължение на години обучение, за да потискат подобен развой. Поради това сигналът, отиващ в областите на мозъка, отговорни за възприятие на замаяност в мозъчната кора е намален, ако можем да се насочим към същата област и да я наблюдаваме при пациенти с хронично замайване, можем да започнем да разбираме как да ги третираме по-добре. "

Визуализирането на движенията може да подобри мускулната памет

Изследване от 2013 година установява, че танцьорите могат да подобрят способността си да правят сложни ходове, като преминават бавно през тях и кодират движението с реплика чрез "маркиране". Ученият Едуард Уорбъртън (бивш професионален балетист) и колегите му се интересуват от проучването на "мисълта зад танца". Изводите, публикувани в „Psychological Science“ (списание на Асоциацията за психологически науки), показват, че маркирането (с дума или жест) може да облекчи конфликта между когнитивните и физическите аспекти на танцовата практика — позволявайки на танцьорите да запомнят и повторят стъпките по-плавно.
Балетните танцьори създават впечатление, че е лесно да се плъзгаш като тях по сцената, но ученето на стъпките е физически и умствено изтощително. Изследването предполага, че танцовото обозначаване — свободното упражняване на рутина, може да подобри качеството на изпълнение на танците, чрез намаляване на психическото напрежение, необходимо за усъвършенстване на движенията.

Танците изискват не само физическо, а и когнитивно усилие. Обучението и репетициите на танцово изпълнение налагат нужда от концентрация върху много аспекти на желаното изпълнение. Маркирането по същество включва преминаване през танцова програма и съсредоточаване върху рутината, вместо върху перфектните движения.
За да проучат как маркировката влияе на представянето, изследователите молят група талантливи хора, учещи танци, да разучат две хореографии: казано им е да практикуват едната със скорост на изпълнение, а другата чрез маркиране. При много от различните техники и стъпки изпълнителните са оценени по-високо в задачата, която изпълняват с маркировка — движенията им по маркираната рутина изглеждат по-безпроблемни, а поредиците движения са по-плавни.

Влиянието на движението над психиката

Синхронизирането на мозъка и церебелума създава свръхфлуидност

Изследователите стигат до извода, че практикуването с търсене на скорост за изпълнение не позволява на танцьорите да запомнят и консолидират стъпките като последователност, като по този начин се претоварват, за да го изпълнят. А методът с маркиране може да се използва, за да се постигне максимална ефективност в различни области на живота и академичния растеж.

"Чрез намаляване на изискванията за сложно контролиране на тялото, маркирането може да намали многопластовото когнитивно натоварване, използвано при ученето на хореография"."То може да бъде използвано стратегически от учителите и хореографите, за да подобри паметта и интеграцията на множество аспекти на танца точно в онези моменти, когато танцьорите работят за овладяване на най-изискващия материал", казват специалистите.

Не е ясно дали тези подобрения ще бъдат наблюдавани при други видове танци, но е възможно областта на изследване да обхване и други дейности, може би дори придобиване на езикови умения. Той казва - "системите за по-малък мащаб на движението с ниски енергийни разходи като говор и жестомимичен език  могат също да натрупват когнитивни ползи и това би могло да се случи при изучаване на нов многослоен речник или работа по акцентите на чужд език".

Оказва се, че танцът и произхождащите от него малки движения могат да са от полза за две основни неща в живота на обикновения човек. Първо за подобряване на физическото усещане за тялото и преодоляването на страховете. А в последствие и за повдигането на умственото му ниво, помагайки да учи и помни по-качествено.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com 
Снимки: now-here-this.timeout.com; news-medical.net; rahatgelecek.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноИсторияЗдравни съветиНовиниСпортОбразованиеПсихологияАлт. медицинаФизиологияХранене при...БотаникаЛечения