Защо комплиментите ни карат да се чувстваме зле

Въпреки ширещата се култура за оказване на положителна подкрепа, което включва и поднасяне на комплименти, хората са скептични към онези, които го правят твърде често. Възможно е ласкателите просто да търсят лингвистични начини за по-приятна комуникация, но обикновено ответната реакция е предпазлива.

Лесно е да разберем защо се получава така. Потокът от комплименти може да подсказва както неискреност, така и скрити мотиви. Реакциите в отговор на хвалба също са достатъчно показателни. Марк Твен пише в своята творба „Новият календар на Пудънхед Уилсън“: "Дори дузина директни упрека се понасят по-лесно, отколкото един-единствен морганатичен комплимент.“ В случая под „морганатичен“ се има предвид „изкривен“. И макар по принцип терминът „морганатичен“ да се използва за брак между аристократ и представител от по-нисък ранг, Твен обръща внимание на усещането за социална несправедливост и тревожност, които сякаш тласкат хората към приемането на комплиментите.

Често тези, които получават комплименти се чувстват зле от това. Съществуват няколко добре познати стратегии, чрез които може да се отклони положителната обратна връзка. Вероятно най-неприятната сред тях е да отправим и ние комплимент в отговор. Например: „Хубаво яке!“ и ответната реплика да бъде: „Твоята рокля също!“. Напълно е възможно да реагираме и ето така: „То е толкова старо! Все едно съм го измъкнал от коша за боклук…“

Защо хората страдат толкова много, когато им отправят комплимент?

Едно от обясненията е безизходицата, в която чувстват, че са попаднали. Ако приемат комплимента, то те нарушават нормата за проява на скромност, но ако го отхвърлят или не се съгласят с него, нарушават социалната му функция.

Сигурно до известна степен всичко това е вярно. Но то не обяснява защо човекът, получаващ комплимент, не отговори с простичкото :“Благодаря!“. Всъщност, за да благодариш и да приемеш даден комплимент, се разбира като задлъжняване. Както би го обяснил студент по пазарна икономика: не можеш да получиш нещо, ако в замяна не дадеш друго.

През повечето време хората са наясно с обстоятелствата покрай размяната: разменят едно нещо за друго нещо. Но има редки случаи, когато не са подготвени да дадат каквото и да било от себе си в замяна. Тогава те изпитват вина и се чувстват неловко. Философът Жак Дерида (Jacques Derrida) смята, че получаването на подарък може да накара човек да се почувства като длъжник, попаднал в затворен цикъл на икономически размени, от който не може да се измъкне. Хората не обичат да се чувстват длъжни за нещо или на някого. Те се опитват да се спасят от застигналата ги несправедливост, колкото е възможно по-бързо.

Подаряването като задължение и удоволствие

Според Теодор Адорно (Theodor Adorno), който е ключова фигура във Франкфуртската школа, размяната на подаръци между хората се е превърнала в лишен от смисъл и послание ритуал. Разбира се, има отделни случаи, когато хората подаряват наистина от сърце и изцяло по собствено желание, но тогава значимостта е не в онова, което се подарява, а в удоволствието да избираш подаръка. Подаряването се възприема като задължение, при това широкоразпространено по света. Да, всички знаем, че това не се отнася до подаръците, които са предназначение за нашите любими, приятели или роднини. Обаче ако надникнем извън тези кръгове, ще видим безброй безсмислени размени, като например между колеги, които дори не се познават. А когато избираме и подаряваме на непознат или човек, с когото не сме близки, изборът на подарък със сигурност не носи това очарование и удовлетворение.

За подобни ситуации, когато дори не знаем кой стои зад името на колегата, са измислени готовите картички и комерсиалните подаръци. Дори когато познаваме добре получателя, ние искаме да съкратим максимално усилията, свързани с подаряването.

Комплиментите, също като подаръците, до голяма степен са се превърнали във вид сделка на приемане и получаване. Принудителният избор – да изпълним задължението си и да отвърнем на комплимента с комплимент, или пък да изпитаме вина – произтича от обществото, в което живеем, общество, изградено около удобства и тяхната размяна.

Проблемът е, че ако комплиментите са вид сделка, неизменно ще се чувстваме задължени. Ако искаме да променим представите си за тях, ще трябва да променим социалните и икономически норми в обществото.