Психология на коледните подаръци

Ебенайзер Скрудж съществува и преследва специалистите по финанси из тъмните зимни коридори. И те горките се оплакват, че подаряването на вещи по коледните празници теоретично не трябва да се случва, защото е ирационално.

Икономистите изтъкват, че ако всъщност се интересуваме от благополучието на хората около нас, не е рационално да им подаряваме поредния чифт чорапи или излишна козметика, а трябва да им дадем пари. Двама специалисти по въпроса - Торес Елингсън и Магнус Йохансън от Стокхолмската икономическа школа - разработват и издават доклад, като в него обясняват причините, поради които е неефективно и ирационално сутринта на Коледа да се свързва с отварянето на подаръци.

На първо място е изтъкнато това, че закупуването на подаръци може да доведе до добиване на вещ, която получаващият не желае и следователно за него тя да няма стойност (въпреки че е струвала време и пари на подаряващия). Освен това, подаръците консумират огромно количество време и други ресурси, които могат да бъдат икономически проследени. Подаряването на пари може да спести излишно време, стрес и натоварване.

Джоуел Уолдфогъл, професор по приложна икономика в училището по мениджмънт Карлсън към Университета на Минесота, се занимава с мащабни проучвания, според които, ако попитаме хората какво биха предпочели вместо подарък, те биха избрали сумата, платена за него, като дори се оказва, че са склонни да приемат значително по-малка от това. По Земята се харчат милиарди за купуване, опаковане и изпращане на подаръци. Според икономистите това коства огромен ресурс на планетата.

Това е сезонът, в които благотворителните фондове успяват да съберат най-големи суми, ето защо започват по-дейни кампании. Като дори те в повечето случаи не се опитват да търсят материални дарения, а предпочитат да получат пари, защото това е най-прагматичният принос, който може да бъде направен.

Всичко това води до объркване при икономистите, относно ирационалността на празничната тенденция. В публикация за "Journal of Public Economics" Торес Елингсън и Магнус Йохансън предполагат, че съществуват различни причини хората да не подаряват пари за този празник. Според тях парите водят до неприятни асоциации, включително егоизъм. Различни психологически експерименти демонстрират, че самото присъствие на пари или дори подсъзнателното им представяне кара хората да се държат неразумно. Експериментите доказват, че човешките същества са по-щедри, когато имат шанс да отделят време за подаръка, отколкото просто да дарят пари. Добър аргумент срещу подаряването на финансови средства за Коледа е, че тогава отношенията се провалят лесно само чрез написване на чек без покритие. Хората интуитивно знаят това и предпочитат да отделят малко време и усилия за избиране на някакъв подходящ подарък. 

Прочетете още: 

• Психологията зад подаряването на добър подарък (според изследване)

От социална гледна точка едно от потвържденията, че жените носят основната тежест за поддържането на връзката, е фактът, че те купуват 84% от подаръците за Коледа, а получават едва 61%. Нежният пол полага старание да подарява подаръци равномерно и на двата пола. Господата в тази роля, но без придружител, са рядко срещани - едва 16%. Коледните подаръци от мъже към мъже са рядкост (едва 4%), в сравнение с тези от жени към жени (17%). Като цяло дамите са много по-активни в коледното разменяне на подаръци.

Психолозите твърдят, че никога няма да започнем да намираме пакети с пари под празничната елха, защото ако това се превърне в норма, междуличностните отношения осезателно ще се влошат. Рационализирането на Коледа, поради това че парите са станали основна движеща сила в живота ни, може да доведе до „мерене на портфейлите“, вместо до създаване на коледно удоволствие. Нима някой би предпочел вместо като личност, да бъде оценяван като ходеща банкова сметка?

Елингсън и Йохансън цитират икономисти, твърдящи, че предлагането на „ниска потребителска стойност“ не позволява на хората да влязат в позитивни отношения, а само спомага за трупането на вещи. Интересен пример за отношението към парите е изследване на университета Бон, върху което са работили Себастиян Кубе, Мишел Андре и Клеменс Купе. Те наемат по отделно няколко работници, като по време на работа служителите получават неочаквани подаръци от работодателя. Само една част от тях са под формата на пари. Стойността на двата подаръка е идентична и известна на субектите. Разбираемо, парите са предпочитаната придобивка, но подаръкът е приет като по-надежден сигнал за доброта. Последващото представяне дава яснота, че работниците реагират слабо на финансовият дар, но по-силно и положително на подаръка.

Според Елингсън и Йохансън малко хора биха желали пари (въпреки че изследванията показват, че мнозинството би ги предпочело). Просто никой не желае да изглежда мотивиран от парите. „Истинският подарък се крие зад опаковката“ и в преносния смисъл. Той може да е ценен, просто защото е съобразен с получателя си и да е основно психологически - т.е. да разкрива това, което мисли подаряващият за получателя. Изглежда, че колкото повече даряваме и получаваме любов, толкова по-малко гордостта надига глава. По този начин Коледата е по-щастлива.

Подаръкът, който всъщност се дава на Коледа, е проявява на разбиране. Идеалният дар е това, което получателят наистина иска и цени, но няма да купи за себе си.

Весели празници и помнете, че не е нужно да анализирате всичко!