„Защо пазя тази вещ“: Съвети за справяне с хординга

Акценти

С напредването на възрастта човек все по-трудно изхвърля вещи поради сантиментални причини или защото смята, че рано или късно ще му потрябват. За съжаление, ако не й се обърне внимание, тази склонност може да се превърне в серизен проблем.

“Наскоро помагах на майка ми да сортира и пренареди кутиите с вещи, останали след смъртта на баба и дядо. Всяка беше надписана. Имаше интересни етикети като например „Поставки за клечки за зъби и други съкровища“. Вътре имаше различни сувенири, които са им напомняли за хубавите моменти от живота им, но днес те просто нямаха същата стойност. Една от любимите ми находки беше самотно парченце от пъзел. След няколко часа в спомени от миналото аз и майка ми изхвърлихме 90% от вещите“, разказва психологът Мери Дозиър от държавния университет в Мисисипи, която специализира в областта на хординга (патологично събирателство), особено при възрастните хора над 60 години.

Съвети за по-лесно разчистване на непотребни вещи в дома

Въпреки че Мери Дозиър работи най-вече с възрастни пациенти, диагностицирани с патологично събирателство, тя е на мнение, че съветите й биха били полезни за всеки човек, който желае да внесе ред в дома си и да се освободи от натрупаните през годините вещи.

Запишете ценностите, в които вярвате

Опишете на лист хартия своите ценности. Всеки предмет в жилището ви би трябвало да отговаря на ценност, която изповядвате. Ако например традициите и религията заемат ключово място в живота ви, бихте избрали да запазите готварска книга, съставена от хората във вашата религиозна общност, отколкото готварска книга, купена просто така от книжарницата. Ако здравето и креативността са в основата на вашата ценностна система пък, вероятно бихте предпочели да запазите готварската книга с трикове как да включите повече зеленчуци в менюто си.

Ако се съобразите с вашите ценности, когато пренареждате пространството в жилището си, ще ви бъде по-лесно да останете мотивирани. Защо разчиствате бюрото си? Може би за да работите по-ефективно след това? Защо освобождавате кухненския плот от натрупаните върху него вещи? Може би за да направите бисквитки с внуците си?

Не забравяйте обаче, че понякога ценностите ви може да си противоречат. В такива случаи просто помислете кое ви приближава повече до крайната цел, заради която сте започнали разчистването – да изхвърлите дадена вещ или да я запазите.

Имайте предвид също така, че ценностите ви са субективни. Ако помагате на любим човек да подреди жилището си, се опитайте да не съдите и давате оценки.

» Предимства и недостатъци на разчистването в домовете на хора, страдащи от патологично събирателство (хординг)

Хордингът (патологично събирателство) при възрастните хора

Хордингът е психично разстройство, при което човек трупа вещи и трудно се разделя с такива, които не са му нужни. Домовете на възрастните пациенти с тежка „клинично изразена“ форма на хординг се превръщат в складове, което сериозно пречи на нормалното им функциониране и крие риск от възникване на пожар. Според Дозиър хората, които страдат от патологично събирателство са много повече, макар да не отговарят на клиничните критерии за диагностициране на нарушението.

Силното привързване към предмети, които имат някаква сантиментална стойност или пък може да бъдат използвани някога в бъдеще, е нормален процес, свързан със стареенето. Има обаче случаи, когато тази привързаност се превръща в психически проблем. Промените в начина на функциониране на човека, когато остарява, до известна степен обясняват големия брой пациенти с хординг в напреднала възраст. С остаряването става все по-трудно и вземането на решения като цяло, което също може да подтикне човек да пази ненужни вещи.

Според традиционния модел на патологично събирателство неспособността да изхвърляме предмети идва от силния стрес, свързан с вземането на решения. Изследването на Мери Дозиър обаче разкрива, че това не важи с пълна сила при хората в напреднала възраст.

По-възрастните участници изпитват удовлетворение, когато изхвърлят вещи

"Когато бях студентка, проведох изследване върху възрастни участници, диагностицирани с хординг. В рамките на 15 минути те трябваше да решат какво да запазят и какво да изхвърлят от вещите, които бяха донесли от своя дом. Доброволците имаха възможност сами да изберат какъв тип предмети или вещи да сортират, като повечето избраха хартията – стари писма, картички, бележки и т.н.“, споделя психологът.

Резултатите показват, че колкото по-възрастни са участниците, толкова по-малък стрес изпитват, когато вземат решение какво да запазят и какво не. Много от хората, особено най-възрастните, дори признават, че разчистването и подреждането на вещи ги кара да се чувстват добре.

В наскоро проведено проучване екипът на психолога стига до същото заключение, като този път пациентите трябва да разчистват вещите си у дома, което означава, че страхът от вземане на погрешно решение невинаги е основна причина за патологично събирателство.

Ролята на алтруизма при патологичното събирателство

По време на друго изследване от 2024 г. Дозиър и колегите й стигат до извода, че алтруизмът (черта, която кара човек да помага на другите) може би също играе роля за склонността да пазим вещи, от които всъщност нямаме нужда.

Специалистът споделя, че голяма част от по-възрастните й пациенти с хординг имат силно развит алтруизъм. Те признават, че често продължават да пазят вещи и предмети, защото се чувстват отговорни – за самия предмет или за опазването на околната среда. Хората ги пазят не защото се страхуват да не ги изгубят, а защото ценностната им система ги подтиква да ги съхранят.

Възрастните хора разчистват по-ефективно дома си, когато се ръководят от ценностите си

Оказва се, че възрастният човек изхвърля повече ненужни вещи от дома си, когато се ръководи от своите принципи и ценностна система. Освен че този подход към разчистването му помага да преодолее, поне донякъде, патологичното събирателство, но и му носи чувство на удовлетворение.

За да докажат своята теория, Дозиър и екипът й посещават домовете на възрастни хора с хординг веднъж седмично, по един час, в продължение на шест седмици. Всеки път те прилагат техника, известна като мотивационно интервю, за да подтикнат участниците да обосноват решенията си, докато разчистват натрупаните вещи.

Психологът забелязва, че когато доброволците споделят какви ценности изповядват още в началото, им е по-лесно да се фокусират върху дългосрочните цели. Често човек обръща внимание единствено на непосредствената нужда от даден предмет и от способността му да „донесе наслада“ точно в този момент, и не обмисля дали същият този предмет има по-дълбок смисъл и предназначение. Ценностите са онова, което ни помага да си поставяме цели в живота. Те ни подтикват да предприемаме определени действия и да взимаме определени решения.

Тъй като ценностите са субективни, напълно разбираемо е, че всеки човек определя като важни различни вещи в дома си. Например, за самата Дозиър роклята, която е носила на сватбата на сестра си, е мил спомен от един прекрасен ден. Когато обаче роклята й умалява, тя решава да я подари на човек, който има нужда от нея и би могъл да я носи. Този неин избор е подвластен на ценностите й. За друг, който е по-силно привързан към семейството и е ценител на красотата, вероятно правилното решение би било да я запази.

Съветът на психолога към хората, които страдат от патологично събирателство, е да си задават по-скоро въпроса защо е добре да се освободят от дадена вещ, а не защо е добре да я запазят.