Защо повечето хора не обичат да гледат свои снимки

Според фотографа Дейвид Дънкан начинът, по който се възприемаме, зависи от картата, която използваме, когато се виждаме – това е една уникална камера, тоест никой друг не ни вижда така, както ние се виждаме в огледалото в банята - на една ръка разстояние. Ние сме единствените в света, които виждаме тази гледка, и всеки път, когато някой ни снима, тази гледка не съвпада с нашите представи. По тази причина усещаме тежко чувство на отричане, когато видим снимка на самите себе си – да, тя може да си е съвсем наред, но определено не е това, което очакваме.

Тази теория е тествана през 1977 година в рамките на изследването „Reversed Facial Images and the Mere-Exposure Hypothesis“. Неговите автори - психолозите Маршал Дермър, Тиодор Х. Мита и Джефри Найт, откриват, че хората имат предпочитания към лицевите снимки, защото те съответстват много повече на огледалното им изображение, отколкото действителното.

По време на изследването е проучено още едно интригуващо явление: защо хората смятат, че тяхното огледално изображение е много по-привлекателно? Отговорът е свързан с психологически феномен, при който човек развива привързаност към нещата, само и единствено защото е запознат с тях. За този феномен за първи път се заговаря през 60-те години на миналия век от психолога Робърт Зайонк*. Той открива интересното явление сред най-разнообразни по вид стимули като звуци, думи, рисунки и сред множество култури.

Ето затова, ако някой ви каже, че не харесвате снимките си, защото сте свикнали с огледалния си образ, имайте предвид, че всъщност става въпрос за точно този психологически феномен. Дори нещо повече, ако си направим снимка, която прилича на нашия огледален образ, ще изглеждаме странно за останалите хора.

Какъв е изводът? Изобщо не се притеснявайте от снимките си, вие може да не се харесвате, но за останалите хора изглеждате страхотно!