Защо тревожните хора често имат алергии

Възможно е между сезонните хреми и афективните разстройства да има скрита връзка.

Преди няколко години Мая Нанда (Maya Nanda) забелязва странна обща характеристика между всички свои пациенти. Тогава Нанда е детски алерголог към детския медицински център в Синсинати, САЩ, и лекува деца, които проявяват реакции към всичко - от полени до домашни любимци. Тя открива, че при всички деца с алергични реакции нивата на тревожност или депресия са високи. Тези млади пациенти изглеждат тревожни, докато се обсъждат симптомите им, и често споделят, че се притесняват. Веднъж неин пациент с астма се оплаква, че не му достига въздух и в крайна сметка Нанда установява, че той е преживявал паник атака.

През 2016 година Нанда и нейни колеги публикуват изследване, което разкрива, че при 7-годишните деца алергиите наистина са свързани със състояния на депресия, тревожност и симптоми като затваряне в себе си. Децата със сенна хрема са изложени на три пъти по-голям риск от депресия и тревожност. В подкрепа на това твърдение по-късно са направени допълнителни проучвания, и то не само сред деца. Същите признаци се наблюдават и сред възрастни, участващи в изследване в Германия. И при тях тревожността съжителства с някоя от формите на сезонна алергия.

Ако по-нататъшните проучвания потвърдят тази взаимовръзка между алергиите и психичното ни здраве, бихме могли да видим един по-различен и интересен аспект на това как тялото влияе на съзнанието ни, както и обратно, най-вероятно. Две, на пръв поглед, несвързани помежду си заболявания, всяко от които засягащо милиони хора, може да се окажат не толкова различни.

Един от последните доклади е с много пропуски според Нанда, която сега работи в педиатрична болница Мърси, Канзас Сити, Мисури. Тя посочва, че в доклада не е взет под внимание социо-икономическия фактор, участниците са на средна възраст от 61 години и данните са за хора, които сами са заявили, че страдат от алергия.

До момента няколко независими документа посочват, че хората с алергии са по-склонни да страдат от тревожност. През 2013 година екип от учени открива, че не просто има връзка между алергиите и засилената тревожност или друго афективно разстройство. Те поясняват, че хората, чиито алергии са лекувани, е по-вероятно да не развият афективно разстройство, за разлика от тези, чиито алергии са били пренебрегнати. Малко проучване от 2013 година посочва, че децата с хранителни алергии са много по-податливи на тревожност. Други изследвания обръщат внимание на открита зависимост между алергията към полени и засиления риск от самоубийство, което е възможно обяснение за увеличаване броя на самоубийствата през пролетта.

Сандро Галеа (Sandro Galea), лекар и епидемиолог към Бостънския университет по обществено здраве заявява, че „има солидни доказателства за съществуваща връзка между психичните заболявания и лошото функциониране на имунната система.“

Ако тази връзка се докаже, алергиите могат да причинят тревожност и други афективни разстройства по няколко начина. За някои хора например усещането да са болни е стресиращо, а хората с алергии често се чувстват сякаш са се заразили с по-сериозна настинка. Усещането, че не им достига въздух, както и кашлицата и хриповете, могат да разтревожат всеки.

Биологични причини

Идва ред и на биологичната обосновка. Алергиите отключват хормона на стреса - кортизол, който може да си взаимодейства със серотонина, отговорен за доброто ни настроение. Не е ясно как точно кортизолът прави това. Възможно е да инхибира производството на серотонин или пък да не му позволява да се свърже правилно със съответните рецептори. Когато има проблем с производството на серотонин, според теориите се появяват депресията или тревожността. Алергиите могат да причинят растежа на цитокини (нискомолекулни регулаторни белтъци или гликопротеини, секретирани от белите кръвни клетки, както и от други клетки) в носа и синусите. Оттам цитокините могат да навлязат в кръвта и да засегнат централната нервна система и начина, по който функционира мозъкът.

Може би има и по-еволюционна причина, поради която страдащите от алергия са тревожни. Нанда обяснява, че „ако човек има алергия, той изпитва тревожност как да избегне алергените.“

Възможно е връзката алергия-тревожност да е двупосочна. Повечето доказателства обаче сочат, че алергиите причиняват афективни разстройства, а не обратното, твърди Ахмад Седагхат (Ahmad R. Sedaghat), отоларинголог в университета в Синсинати. Той изтъква още една възможна причина: „Нашите тела вероятно „произвеждат“ лошо настроение, когато трябва да останем вкъщи и да почиваме, за да оздравеем.“

„Ако погледнем животните, дори те усвояват „поведение на болестта“, когато са болни. Целта е да се пести енергията, необходима за оздравяване“, продължава Седагхат. „Проблемът възниква тогава, когато имаме постоянно възпаление на синусите. С времето възпалението се надгражда само и така влошава още повече тревожността и депресията, което пък, от своя страна улеснява същото това възпаление да причини още по-сериозна тревожност или депресия. И ето, че попадаме в един затворен кръг, от който не можем да излезем.“

Със сигурност са необходими още проучвания, за да се определи как по-точно алергиите могат да повлияят на психичното ни здраве. Междувременно и други учени споделят, че пациенти, страдащи както от алергия, така и от тревожност, биха могли да се възползват от евентуалната връзка между двете. Често лечението на алергията отслабва симптомите на депресия или тревожност. „Ако имате алергия и изпитвате тревожност, но пренебрегвате симптомите на алергия, е много вероятно да не успеете да се справите и с тревожността“, заключава Уилиам Уао (William Yao), асистент по отоларингология в Научния център за здраве към Тексаския университет в Хюстън.