Защо тъжната музика ни доставя удоволствие

Тъгата е първична емоция, която се изразява и възприема еднакво в различните култури. Основните емоции (например гняв, щастие и тъга) са универсални. Точно затова успяваме бързо да ги отличим в дадено музикално произведение, да ги разберем и дори да позволим да ни въздействат. Например слушането на тъжно изпълнение на виолончело може да предизвика истинско състояние на тъга в слушателя.

Най-важните музикални сигнали за изразяване на тъга в западната музика включват по-ниска обща височина, по-бавно темпо, използване на второстепеннен режим, дълбок тембър и по-малко енергично изпълнение (Juslin, 2013). Тъгата обикновено се възприема като негативна емоция, но ние сме склонни да я намираме за приятна в естетически контекст (известен и като парадоксът на наслада от тъжната музика).

Каква е същността на удоволствието, което хората изпитват от слушането на тъжна музика? Натрупаните доказателства (Eerola, et al., 2018; Sachs et al., 2015) сочат, че то е свързано с комбинация от следните фактори:

Носталгия

Тъжната музика е мощен провокатор на спомени за отминало време. Такова рефлексивно преразглеждане на носталгичните спомени може да подобри настроението, особено ако спомените са свързани със значими моменти от живота (гимназия, колеж и т.н.). Ние се наслаждаваме на сладостта на тези спомени чрез ярки фантазии. Припомнянето на щастливи събития носи удоволствие, но и известна доза тъга по отминалото време.

Емоция

Музиката генерира косвени (заместващи) емоции в слушателите, без да води до реални последици. Музиката помага за насочване на недоволството или прочистването (катарзиса) на негативни емоции (гняв и тъга). Когато слушаме тъжна музика (или гледаме тъжен филм), ние сме откъснати от реалната заплаха или опасността, която представлява музиката (или филма). Когато сме развълнувани от красотата на тъжната музика, е засегната нашата най-дълбока емоционална същност. (Kawakami, et al., 2013).

Пролактин

На биологично ниво тъжната музика е свързана с хормона пролактин (който от своя страна е свързан със сълзите), химикал, който помага за ограничаване на скръбта (Huron, 2011). Мозъкът реагира на тъжната музика, отговаряйки с освобождаването на пролактин, който предизвиква чувство на спокойствие и противодейства на психичната болка.

Емпатия

Емпатията играе важна роля в насладата от тъжната музика. Емпатията може да бъде дефинирана като процес, чрез който можем да достигнем до разбирането и усещането на това, което преживява друг човек.

Регулиране на настроението

Тъжната музика е полезна и защото регулира настроението. Тя позволява на слушателя да освободи съзнанието си от мисли за тревожни ситуации (раздяла, смърт) и вместо това да се съсредоточи върху красотата на музиката. Освен това текстовете, които резонират с личния опит на слушателя, могат да дадат глас на чувствата или преживяванията, които човек не може да изрази.

Приятелство

Музиката има способността да осигурява компания и комфорт. Хората са склонни да слушат тъжна музика, когато са в носталгично настроение, емоционален стрес или се чувстват самотни. Тъжната музика може да бъде възприемана и като въображаем приятел, който осигурява подкрепа и съпричастност след преживяно травмиращо събитие.

Накратко, музиката има доказана способност да влияе на емоциите, настроението, паметта и вниманието. Емоционалната сила на музиката е един от основните мотиви на хората да отделят значителни суми пари, време и енергия (Juslin, 2013).

Способността на музиката да въздейства на емоционалното състояние е и причината за нейното приложение в музикалната терапия. Основният начин, по който ни въздейства слушането на музика, е чрез промени в реакцията на стреса. Например, в едно проучване участниците са разпределени на случаен принцип – част от тях са слушали музика, а други са приемали медикаменти за тревожност. Анализът на данните от това изследване (Finn & Fancourt, 2018) показва, че при тези, които са слушали музика, е отчетено по-малко безпокойство и по-нисък кортизол, отколкото при хората, приемали лекарства. 

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: choice.npr.org