Кои хора обичат тъжните песни? Способните на изключителна човечност

Много често тъжни песни като "Someone Like You" на Адел оглавяват световните класации, но това не е нещо ново – в продължение на векове любители на музиката се трогват от мрачни композиции като "Реквием" на Моцарт.

Според проф. Томас Еерола, който е преподавател по музикална когниция в Университета Дърам, удоволствието от тъжната музика е нещо наистина парадоксално, тъй като реално човек прави всичко възможно да избяга от тъгата в ежедневието си. В такъв случай обаче, защо и в изкуството не избягваме теми като скръб и загуба, а напротив – наслаждаваме се и дори се възхищаваме.

Този въпрос е истинска загадка и за учените. През годините са правени редица психологически изследвания по темата, едно от които, публикувано във "Frontiers in Psychology", е особено интересно и дава задоволителни отговори на въпроса защо някои хора предпочитат да слушат тъжна музика. И както може би се досещате, причината е свързана с чувството за емпатия.

Чувствата, които хората изпитват, когато слушат тъжни песни, попадат в различни категории.

Скръб и загуба

Мрачната музика засилва и задълбочава чувства като скръб и загуба – емоции, които са свързани с лични преживявания и спомени, но тъй като те са далеч от приятни, не дават обяснение на парадокса.

Меланхолия

При някои хора тъжните песни носят чувство на меланхолия – това е чувството, което бихме имали в дъждовен ден след дори малко разочарование, например ако любимият ни отбор е изгубил.

Но най-интересният тип преживяване е при хората, които се трогват

Според психолозите именно трогването е в основата на очарованието, което крие тъжната музика. Разбира се, много, много трудно е да опишем това преживяване с думи, но сме сигурни, че знаете за какво говорим. Достатъчно е да си припомните любимата си тъжна песен и начинът, по който ви въздейства.

Любопитно е обаче, че не всички хора са способни да изпитват това. Защо?

Психолозите, работили по проекта, са на мнение, че хората, които са способни да изпитват съчувствие, се трогват най-силно от тъжната музика. За да проверят хипотезата си, специалистите събрали национално представителна извадка от 102-ма доброволци за експеримент със слушане на музика. На участниците е пуснато непознатото им до момента тъжно инструментално парче "Discovery of the Camp" на Michael Kamen.

За да са сигурни, че емоционалната реакция на участниците в експеримента ще бъде към самата музика, изследователите избират инструменталът да бъде и тъжен, и непознат, тъй като така се избягват всякакви външни източници на емоции - като спомени, свързани с конкретна мелодия, или тълкуване на текста.

Доброволците е трябвало да споделят и друга информация за себе си като до каква степен са склонни да потъват в носталгия, какво е настроението им в момента, здравето и качеството на живот.

Резултатите

В края на експеримента психолозите установяват, че преживяванията на слушателите варират от усещане за спокойствие, пълна отмора и трогване до безпокойство и дори нервност.

Тези, които били развълнувани и трогнати, са споделили, че са изпитали интензивни, приятни, но в същото време тъжни емоции. Психолозите откриват, че хората, трогнати от тъжното парче, са най-склонни да съпреживяват емоциите, чувствата и мислите на другите, тоест те са с най-високо равнище на емпатия.

От голямо значение е и другият извод от изследването:

Хората с ниско ниво на емпатия почти не са се развълнували от музиката.

Експериментът недвусмислено показва, че ключът към удоволствието се крие в способността ни да бъдем съпричастни с тъжните емоции, предизвикани от музиката, но в същото време и в умението да се саморегулираме и дистанцираме в процеса на това. Този компонент на емпатията е познат като "емпатична загриженост". И докато съчувствието означава да отговорим на нечии емоции, като изпитаме подобно чувство, то емпатичната загриженост е да чувстваме същевременно състрадание, нежност и съпричастност към тях.

Ефектът от "да се наплачем добре"

Експериментът дава изключителен принос към все по-увеличаващите се научни свидетелства, според които оценяването на музиката е свързано със социалното познание. Чувствителните хора, които са готови да съчувстват на мъката на околните по някакъв начин са възнаградени за това и има хипотеза защо е така. Възнаграждението може да е биохимично - всеки от нас е преживявал чувство на облекчение, на отмора и спокойствие, когато "добре се е наплакал". Този ефект се дължи на комбинация от химични вещества, които се задействат от плача.

Едно от последните изследвания в областта потвърди, че дори функционалната тъга е напълно достатъчна да заблуди организма ни и да активира подобна реакция, която е предназначена да намали психичната болка, свързана с истинската загуба. Тази реакция се задейства от хормони като пролактин и окситоцин, които предизвикват чувство на топлина, уют и лека наслада в нас. По всяка вероятност комбинацията от хормони е особено силна, когато реалната загуба и тъгата се извадят от уравнението – това се случва често с тъгата, провокирана от произведения на изкуството.

Много възможно е ефектът да е предимно психологически - хората, които си позволяват емоционално да се потопят в мрачната музика, просто упражняват своя пълен емоционален репертоар по начин, който е възнаграждаващ сам по себе си.

Умението да разбираме емоциите на хората е изключително важно за придвижването в социалния свят, в който живеем и следователно тренирането на това умение би трябвало да носи възнаграждение заради своята еволюционна значимост.

Музиката като наркотик

Музиката спокойно може да бъде сравнена със силен наркотик. Така възниква логичният въпрос, ако емпатията превръща този наркотик в удоволствие или болка, защо музиката да не бъде използвана, за да научи хората да бъдат по-емпатични?

Опитите за разбиране на емоционалната трансформация, предизвикана от тъжните песни, е първа стъпка в тази посока, която според психолозите е изключително надеждна, особено като се има предвид факта, че музикална терапия вече се използва за рехабилитация на хора с емоционални разстройства като депресия и ниско самочувствие.