Как външният вид разкрива музикалните предпочитания

Предпочитанията ни за облекло, филми, книги и декор на дома или офиса разкриват много за нашите ценности и черти на личността. Дори публикациите, които харесваме във Facebook, могат да покажат кои сме и кои са нещата, за които се застъпваме (или поне как се надяваме другите да ни възприемат). Нашите навици, изражения и маниери, дори и тези, за които не подозираме, също могат да разкрият много за нас. Но може ли външният ни вид да разкрие специфичния ни музикален вкус?

Ново проучване на Лора Тион и колеги от Университета в Торонто, Канада, публикувано в „Personality and Social Psychology Bulletin“, подсказва, че отговорът е да. Всъщност, без да знаем нищо друго за даден човек, много от нас могат да определят неговия музикален вкус, просто като наблюдават лицето му.

Проучването

За целите на проучването екипът на Тиан набира 206 жени и 82 мъже, които да споделят музикалните си предпочитания и да бъдат фотографирани. Участниците обаче не са наясно с темата на изследването, което означава, че не са налични опити за предаване на музикалния вкус чрез специално облекло или прическа.

По време на експеримента музикалните предпочитания са организирани в четири основни категории – енергични/ритмични (клубна музика, фънк и рап), емоционални/бунтарски (рок, метъл и алтернативна музика), рефлектиращи/комплексни (джаз, фолк, класика и блус) и оптимистични/конвенционални (кънтри, поп, религиозна музика и саундтракове).

Участниците са помолени да определят музикалния си вкус с помощта на скала, включваща 14-те жанра. Снимките на участниците са изрязани, с цел лицата, косата, очите и устата да са отделни изображения, тъй като предишни изследвания установяват, че тези части от главата на човек представляват знаци за идентичност.

Екипът на Тиан наема приблизително 4000 души, които въз основа на външния вид (снимки в цял ръст или изрязани части от главата) да определят предпочитаните от участниците музикални стилове.

По външността могат да се определят музикалните предпочитания

Изследователският екип установява, че доброволците са в състояние точно да предскажат предпочитанията на хората към енергична или ритмична музика, като разглеждат техни снимки в цял ръст. Емоционалните и бунтарски музикални предпочитания се разкриват от изолирани изображения на телата, главите, лицата, устата и очите на участниците. Главите, лицата и устата, както и снимки на цялото тяло позволяват на доброволците да предскажат точно предпочитанията на участниците към рефлектираща и комплексна музика.

Интересното е, че предпочитанията към оптимистична и конвенционална музика са по-малко предсказуеми, вероятно защото феновете на жанровете в тази категория не споделят толкова много общи отличителни изражения на лицето, стилове на облекло или други разкриващи фактори.

Като цяло изследването установява, че главата е по-разкриваща от тялото, когато става въпрос за разпознаване на музикалните предпочитания на даден човек. „Това съвпада с изследванията, показващи, че хората използват лицеви сигнали по-често от телесни, когато създават първо впечатление, вероятно защото те предават по-солидна информация.“, пишат изследователите.

Също така по индивидуалните черти на лицето (очи, уста) могат да се определят с точност музикалните предпочитания. „Това може да е неочаквано, като се има предвид, че мнозина биха предположили, че облеклото или движенията биха били по-точни.“, коментират учените. „Вместо това настоящите констатация предполагат, че стабилните черти на лицето, устойчиви на краткотрайни промени, предлагат поне един виден източник на информация за музикалните предпочитания.“

До подобен извод стигат и други изследвания, които показват как сигналите на лицето могат да разкрият всичко – от националност и религиозност до сексуална ориентация и политически възгледи – вероятно защото изражението на лицето ни може да сигнализира за надмощие, надеждност, топлина и привлекателност.

По какви други начини се изразяват музикалните предпочитания?

Настоящото проучване допълва интригуващо изследване на връзките между личностните черти и поведение и различните жанрове музика. Хората, които обичат да слушат поп, рап и клубна музика, са по-екстровертни, докато тези, които предпочитат хеви метъл и пънк, са по-склонни да рискуват и са по-отворени за нови преживявания. Също така при феновете на хеви метъла и пънка се наблюдава засилена склонност към импулсивност, престъпност и макиавелизъм.

Отвореността към нови преживявания изглежда по-често срещана сред любителите на класическа музика и опера, които според изследванията, проведени през 80-те и 90-те години, са склонни да имат високи оценки и висше образование, както и романтична връзка с партньори с по-висок статус.

Музиката подпомага създаването на нови приятелства и връзки

Музиката изгражда социални връзки и оформя идентичности от хилядолетия. Еволюционната психология твърди, че този вид изкуство улеснява развитието на човешките раси, откакто хората са способни да пеят, танцуват и издават хармонични звуци с груби инструменти.

„Подобно на политическата идеология и религиозността, музикалните предпочитания могат да се проявят във външния вид, тъй като съдържат специфични ценности и нагласи, които подпомагат хората да се сприятеляват.“, обяснява Тиан. „Следователно музикалните предпочитания могат да служат като заместители на множество информация за хората, достъпна чрез външния вид.“

Проучването показва, че създаването на нови приятелства и връзки не е породено само от предпочитанията към определени музикални жанрове. Можем да гравитираме близо или далеч от хората въз основа на сигнали за музиката, която им харесва, предавани от изражението на лицето или поведението им. Така че следващия път, когато се окажете привлечени от някого (романтично или платонично), не се изненадвайте, ако след като се опознаете, научите, че човекът до вас споделя любовта ви към определен албум или музикална група.