Правилата в живота – необходими ли са

Ето какво споделя млад мъж на 28 години от Лондон относно правилата и тяхното място в живота ни.

„Наближавам 30-те и се чувствам все по-ограничен от правила. От безбройните знаци, които ми казват да стоя вдясно на ескалатора, до всички неписани правила в обществото, като например очакването, че скоро ще създам семейство, ще имам собствен дом и деца.

Имаме ли наистина нужда от всички тези правила, защо трябва да ги следвамe и какво би станало, ако не го направим?“

Има ли някой, който да не е усетил натиска, оказван от писани и неписани правила? Публични места, организации, дори взаимоотношения, изобилстват от норми и забранени неща, които сякаш диктуват живота ни.

Според професора по поведенческа психология в университета „Уоруик“ Ник Картър всъщност не всички правила, норми и навици са проблем, само онези, които са лишени от смисъл и основание да съществуват. Затова, важното е да се разграничат важните и смислени правила от останалите.

Отправната ни точка може да бъде да си представим живот без никакви правила. Нашите тела следват някои строги и много сложни биологични закони, без които нямаше да съществуваме. В момента, в който решим да напишем една дума на лист хартия, ние пак се опираме на вече измислени правила за правописа й.

Байрон е бил известен със склонността си да нарушава правилата, поне що се отнася до личния му живот. От друга страна обаче се е придържал изключително стриктно към римата и метриката в поезията. В една своя поема той пише за забранената любов, която престъпва всички правила, но се подчинява изцяло на нормите за създаване на поеми.

Правилата в спорта и играта

Замислете се дали спортистите не следват безропотно правилата в своя спорт Та дори в игрите и пъзелите те съществуват. Нищо, че са създадени с цел развлечение. Представяте ли си играта на шах или футбола без правила? Без тях тези два спорта биха били едни безсмислени занимания.

Играта без правила не е никаква игра.

Голяма част от правилата, които спазваме в ежедневието си, изпълняват същата функция като тези в игрите. Насочват ни какви са възможните ни ходове, както и какво не можем да предприемем. Дори правилото, което повтаряме на децата, да казват „Благодаря“ или „Моля“, всъщност помага за по-гладката комуникация с околните.

Други правила и норми на поведение, като това да спираме на червена светлина на светофара, да не пререждаме другите на опашка в магазина, да не замърсяваме околната среда и т.н., също имат за цел да се изгради едно по-хармонично и сплотено общество.

Зовът на хаоса

Разбира се, винаги е имало хора, за които нарушаването на правилата и живот с по-малко ограничения, изглежда примамливо. Хора, които мечтаят за общество, което няма да е управлявано от политици, или за свят, където личната свобода ще има превес: с една дума - анархия.

Проблемът с анархията е, че сама по себе си тя няма стабилна и устойчива структура. Хората постоянно и често спонтанно създават нови правила за правилно поведение, както и за комуникация и икономически обмен. И със същата бързина, с която се раждат новите, умират старите.

Спонтанното раждане на нови правила

Политическият икономист Елинор Остром (Elinor Ostrom) наблюдава същия феномен по спонтанното създаване на нови правила, когато хората трябва заедно да управляват общи ресурси, като например терен земя, рибарник или вода.

Тя открива, че заедно те създават правила за това кой колко животни може да отглежда, колко вода му се полага и какво да се направи, когато ресурсите започнат да се изчерпват. Има и правила кой кого да напътства, както и как да се процедира, когато възникне спор. Тези правила не са създадени от по-висшестоящи и не са спуснати, дори напротив – те често са резултат от общите нужди на хората.

Желанието да се отменят безсмислените или потискащи правила е напълно разбираемо. Все пак без правила и човешката склонност да се придържаме към тях, хората щяха да живеят в истински хаос. Тази предразположеност на човека да следва и затвърждава правила лежи в основата на социално-икономическия живот.

Следват ли правила животните?

Нашето отношение към правилата е уникално и не се среща при нито един животински вид. Разбира се, много животни се държат по точно определен начин в дадени ситуации – например чудатият и изтънчен танц на ухажване, който мъжката райска птица изпълнява пред женската. Тези ритуали обаче са заложени в тях генетично, не са измислени от предишни поколения. Докато хората създаваме и затвърждаваме правилата, наказвайки нарушителите им, то шимпанзетата, нашите най-близки родственици, не го правят. Маймуните може и да си отмъстят, ако някой открадне храната им, но по принцип не биха наказвали нарушителите.

Първите правила

При хората правилата започват да играят роля още в ранна детска възраст. Според проведени експерименти до 3-годишна възраст децата могат да бъдат научени на основните правила в дадена игра. Нещо повече: по време на експериментите те използват кукла, която нарушава правилата на играта. Тогава децата започват да я критикуват и да й казват, че това не е редно. Те дори опитват да я научат какво точно трябва да направи.

Макар често да се изправяме срещу тях, се оказва, че правилата са заложени в нашата ДНК. Ако не умеехме да ги създаваме и спазваме, може би нямаше да оцелеем като вид. Ако всеки от нас трябваше да оправдава съществуването на определено правило, като например защо в едни страни шофьорското място е вдясно, а в други – вляво, защо казваме „Моля“ и т.н., щяхме да потънем в дълбини, от които не може да се изплува. Вместо това всички ние имаме способността да свикваме и възприемаме лингвистичните и социалните правила, без да задаваме твърде много въпроси, като просто знаем, че „така се прави.“

Правилото – инструмент на тираните

Трябва обаче да бъдем много предпазливи. Освен всичко останало, ние, хората, имаме силно желание да наложим, понякога насилствено, определена форма на поведение – да свалим шапка в църквата, да стоим прави, докато звучи химнът. Без значение дали има смисъл и обосновка в тях. В човешката психология е дълбоко вкоренен следният модел на разсъждения: „Така правим всички.“ в „Така трябва да правим всички.“

Риск 1: Правилата набират инерция

Една от опасностите, която крият правилата е, че те могат да набират сами скорост. Хората могат да станат толкова крайни защитници на определен дрескод, хранителен режим или религиозен ритуал, че да очакват и изискват възможно най-строгото наказание за всеки, който дръзне да ги наруши.

Привържениците на политически идеологии и религии, също както и авторитарните началници и партньорите насилници, следват един принцип – правилата трябва да бъдат спазвани, защото самите те представляват правилата.

Дори критикуването им само по себе си е основание за наказание.

Риск 2: Промъкването на нови и нови правила между старите

Добавянето на допълнителни ограничения и правила в един момент отнема от личната ни свобода.

Така например ограниченията по реновирането на стари сгради с историческа стойност могат да не позволят каквито и да е ремонтни дейности и накрая сградата да се срути.

Наредбите, свързани с откриването на нови лекарства, могат да бъдат толкова строги, че учените да се откажат от опитите да създадат жизненоважен медикамент.

Пътят към ада е осеян с добри намерения. И не само. Той е обозначен с безброй правила, без да се предвиждат последствията.

Отделният човек, както и цялото ни общество, се бори ежедневно с наложените правила. Трябва да бъдем бдителни. Невинаги те са създадени за всеобщото благо, особено онези, които дискриминират, наказват или заклеймяват група хора. Тогава правилата се превръщат в средство за упражняване на тирания.

Правилата следва да се основават на нашето съгласие. Ето защо може би най-добрият съвет е да следваме повечето от тях, но винаги да се питаме защо го правим.