За връзката между стреса и диабета през погледа на практикуващия психолог Мими Димитрова

Диабетът и преддиабетните състояния са все по-разпространени вследствие на уседналия ни живот, храната и… стреса. Оказва се, че това, което влиза през устата ни има равна, ако не и по-малка тежест, на това, което излиза от нея, а с времето става все по-видимо, че редуцирането на стресовите нива може да намали риска от диабет и дори да повлияе на физическото състояние на страдащите. Затова ще ни разкаже психологът Мими Димитрова, която има петнадесет години опит в консултативната терапия. По време на практиката си тя се е занимавала с депресивни състояния, тревожност, страхови и панически състояния, хипохондрия, натрапливи мисли, клептомания, зависимости. От няколко години тя и нейни колеги сформират съдружие, което е в помощ на хората с хранителни разстройства, нарушения на съня, паметта и концентрацията като провеждат индивидуални и семейни консултации, както и групови терапии за взаимопомощ. Консултативната дейнност на психолога го води до важна и изключително интересна тема на проучване и практика.

Екип съставен от петима психолози, сред които Мими Димитрова и Иван Тричков, работи заедно с ендокринолози от УМБАЛ "Св. Георги" в гр. Пловдив, включвайки се в световната тенденция по изследване на връзката между високите стресови нива и диабета, като работата им може да се окаже изключително полезна при борбата с негативните ефекти от болестното състояние на страдащите.

Медицинските работници отдавна предполагат съществуването на връзка между стресовите нива и хроничните заболявания. Разкажете повече по темата, над която вие и екипът от ендокринолози работите?

В световен план е доказано съществуването на зависимост между психичното и физическото здраве. В повечето случаи психическия и емоционален проблем се изявява 12-16 месеца преди появата на физическо заболяване. За множеството хора в България ежедневието може да бъде определено като високо стресово. Животът им е забързан, тревожността и несигурността държат адреналиновите нива на кръвта в горните граници, което след определен период води до последици. За да бъда разбрана правилно ще дам пример — язва на стомаха се формира първо като чести киселини, по-късно като гастрит и ако човек не обърне внимание на ежедневието и психиката си, се стига до сериозно здравословно усложнение (а примерът е един от най-безобидните).

В моята психологическата практика (а и в тази на колегите от екипа) се натъкваме много често на случаи, които са подчинени на този модел. Клиенти, работещи професия, която не им носи удовлетворение, със семейство, в което всичко е изконсумирано или с доказани сериозни диагнози (за който им е внушено, че няма да достигнат душевно равновесие без медикаменти) все по-често са покосени от физически симптоми.

От колко време екипът Ви работи над проучването на въпроса за връзката между диабета и стреса? Можете ли да ни разкажете малко повече за методите на проучване, които използвате?

От години има екипи, които работят по темата в глобален план. В България отскоро се заговори в тази посока, защото е много трудно да се признае гласно, че българинът е обременен. Ще се опитам да обясня за по-широката аудитория с пример.

Ако нашият организъм е автомобил и редовно го караме на висока скорост, не след дълго трябва да го обслужим. Нали така? Ако направим компромис, ще продължи да работи още известно време до момента, в който не се наложи основен ремонт.

Постоянният стрес стимулира задържане на хормоните на стреса в организма в горните им граници. Те от своя страна влияят на метаболизма, а като добавим лошия хранителен режим, застоялия живот, липсата на така нареченото емоционално разтоварване в продължение на година-две и диабетът се заражда. Тук е мястото да кажа, че понякога промяната на ритъма и нагласата за живот дават чудесни резултати.

Изхождайки от опита на екипа, с който работя, мога да спомена, че се наблюдават притеснителни тенденции и при подрастващите между 16-19 г. в България. По темата може да се говори много и дълго и е трудно да се вместим в няколко изречения.

За обикновените хора е трудно да проумеят защо консултациите с психолог са в състояние да повлияят на диабетното или преддиабетното състояние. Бихте ли обяснили как и защо съществува подобна връзка?

Факт е, че масовата нагласа на хората е, че „няма смисъл“ от консултация и терапия при психолог. Позицията на българина е дълбоко свързана с „балканския манталитет“ – той сяда с „приятели“ на маса със салата, ракия и мазни мезета, дискутира проблема и в повечето случаи съветите и взетите решения са нерационални и неефективни. Така те водят след себе си и усложнения, породени от предприетите действия. За съжаление народопсихологията и „балканският синдром“ оказват много сериозен отпор на посещението при психолог. Няма и здравна политика, която да подпомогне утвърждаването на този вид терапия и да доведе до истинско туширане на стреса.

Както вече споменах в началото, стресът и стресогенните ситуации влияят индивидуално на всекиго. Диабетът и преддиабетът като състояния се определят от различни фактори, личностни, физически, емоционални и унаследени. Много трудно ще успея да го обясня кратко, но ще опитам отново да илюстрирам.
Вземаме за пример реален мой клиент с диагностициран (впоследствие) диабет тип II. Той е мъж на 46 г., който бе доведен в кабинета ми от редица разнообразни оплаквания – световъртеж, гадене, постоянна жажда, парене на очите, избухливост, безсъние, лични и емоционални дефицити и зависимости и т.н.

Интересното в случая е, че клиентът е поддържал лични отношения години наред с жена, с която не е имал здрав диалог. Не се е чувствал щастлив. Професията му е високорискова – работа със силен ежедневен стрес, от която не получава удовлетворение, той има лоша хранителна култура и типичен „балкански манталитет“.

Всеки случай е строго индивидуален и този пример доказва, че колкото по-стресирани и нещастни са хората в ежедневието си и колкото по-малко занимания, носещи усещане за пълноценност имат, толкова по-сериозни са физическите последици.

Смятате ли, че мултидисциплинарната работа може да облекчи състоянието на болните от диабет и в каква форма би била ефективна тя според Вас?

Ако е като начин на живот за препитание и ежедневие, по-скоро не би повлияло на състоянието, защото диабетът е заболяване, което няма силно изразена клинична картина. Медицината е напреднала доста в тази посока, пациентите не губят ритъма и начина си на живот.
Що се отнася до мултидисциплинарната работа с пациентите, то при новооткрита форма на диабет с личността е добре да работят, освен медик ендокринолог и психолог, диетолог, както ще е добре, и ако има инструктор – спортист.

Доколко са ефективни превантивните мерки срещу хроничен стрес при превенцията на диабет?

Всеки средностатистически българин е наясно, че крайностите вредят. За ефективните и превантивни мерки срещу стреса, преддиабетното и диабетно състояние може да се говори много. Всичко е строго индивидуално. Ако за мен разходката сред природата е успокояваща и разтоварваща, то за мъж с инженерни наклонности същия ефект може да има хоби, свързано със сътворяването на технически детайли.

И за финал, в ролята Ви на психолог какво ще посъветвате обикновения българин, за да запази емоционалното си и физическо състояние оптимално?

Излишно е да обяснявам, че най-важното е да се следи не какво влиза в устата, а какво излиза от нея. Ако повече работим върху „собствената камбанария“, а не се сравняваме, състезаваме или доказваме, то вярвам, че животът ни ще се подобри значително. Ще се справяме по-леко с изпитанията и уроците, които преживяваме, ако си отговаряме на въпроса „на какво ме учи това“. За да завърша позитивно, ще ви дам личен съвет от практиката — ако едно действие няма отговор на въпроса „защо“, то не го предприемайте!