Теория за стреса на Ханс Селие – дефиниция, причини и симптоми

В своето ежедневие всеки от нас поне веднъж е чувал, че между стреса и болестите съществува тясна връзка. В миналото обаче този факт не е бил известен. Първият, който въвежда термина „стрес“ в медицината, е Ханс Селие. Той го описва с думите „неспецифична реакция на тялото на външен фактор“.

Концепцията на Селие за стреса оказва силно влияние в най-различни области на науката като ендокринология, комплементарна медицина и социална психология.

>>> Как психическият стрес може да повлияе на физическото здраве

Началото на кариерата на Ханс Селие

Експертът и ендокринолог се ражда във Виена през 1907 г. Баща му е военен хирург във войската на Австро-Унгария, който по-късно отваря своя хирургична клиника. Вместо обаче да поеме по неговия път, синът избира изследователската работа. Завършва медицина в чешкия университет Charles. След това печели стипендия за обучение в университета Johns Hopkins, но животът там не му се отразява добре и се прехвърля в университета McGill в Монреал, Канада. На 27 години Селие вече е асистент по биохимия в същото учебно заведение.

Терминът „биологичен стрес“

Идеята на Селие за „биологичния стрес“ възниква, докато учи в медицинското училище в Прага. По време на визитациите, той забелязва, че всички пациенти се оплакват от почти едни и същи симптоми, въпреки че са диагностицирани със съвсем различни заболявания. До тогава всеки студент по медицина е обучаван да следи за признаци, характерни за съответната болест. Според младия мъж обаче всички пропускат, или по-точно пренебрегват, нещо много важно – почти идентичните симптоми на болните, а именно уморен вид, липса на апетит, загуба на тегло, склонност да лежат повече, отколкото да стоят прави, и нежелание да ходят на работа. Той нарича състоянието „синдром на разболяването“. Едва след десет години Селие ще започне да изследва в дълбочина този интересен феномен.

Синдром на болестта

Концепцията за стреса отново събужда интереса на учения по време на обучението му в университета McGill, когато проф. Колип му поставя задача да открие неизвестни женски полови хормони. За целта той изследва яйчници на крави и инжектира различни вещества в женски плъхове, след което проследява и записва реакциите им. Направените аутопсии разкриват три повтарящи се симптома: увеличена надбъбречна жлеза, атрофия на лимфната система и пептични язви на стомаха и дуоденума. Те не са резултат от работата на непознат женски хормон, тъй като настъпват при всяко животно, без значение какво му е инжектирано.

Следващият етап от проучването му включва излагането на плъховете на различни стресови ситуации. Експертът ги поставя върху студения покрив на сградата, където работи, или ги слага в добре познатото колело, което те трябва да се движат непрекъснато, за да не паднат. Заключенията остават същите: надбъбречна хиперактивност, атрофия на лимфната система и пептични язви. Със своите експерименти Ханс Селие на практика демонстрира как функционират вътрешната среда (milieu intérieur) и хомеостазата – две понятия, въведени от Клод Бернар. Селие успява да открие връзката между хипоталамуса, хипофизата и надбъбречната жлеза и начина, по който тялото се справя със стреса.

Според експерта стресът е налице през цялото време, докато индивидът е изправен пред каквото и да било предизвикателство. Той разграничава острия стрес от общия отговор на хроничните стресори, който нарича „синдром на общата адаптация“. Синдромът, описан от Селие, разделя общия отговор на стреса на три фази: алармираща реакция, фаза на съпротивление и фаза на изтощение. Когато индивидът е изложен на стресор, първото, което се случва, е да се почувства обезоръжен и беззащитен. След това той прави опити да поддържа хомеостазата, като се съпротивлява на промяната, и накрая, в резултат на сблъсъка с въпросния стресор, изпада в състояние на силно изтощение. Стресът всъщност се оказва последователност от събития и всеки човек страда от него, когато е болен. Той се различава значително от „бий се или бягай“ реакцията или острата реакция при стрес, които отключваме, когато се чувстваме застрашени. Бързото производство на невротрансмитери от симпатиковата и централната нервни системи и на хормони от кората и медулата на надбъбречната жлеза, хипофизната и други ендокринни жлези определят отговора ни в ситуация на остър стрес.

Видове психологически стрес

Остър стрес

Той е известен като реакция „бий се или бягай“. Тялото се подготвя за защита от потенциална заплаха. Нужни са около 90 минути на метаболизма отново да се върне към нормалното си състояние, след като реакцията отслабне и изчезне напълно.

Хроничен стрес

Той е свързан с ежедневното натоварване на всеки от нас – плащане на сметки, отглеждане на деца, работа и други. Точно този вид стрес сме склонни да омаловажаваме или игнорираме, а всъщност, когато не се регулира, той може сериозно да навреди на общото ни здравословно състояние и да потисне имунната система.

>>> Кои са основните зони от човешкото тяло, които стресът засяга, и как да ограничите вредите

Еустрес

Терминът произлиза от гръцкото „еu“, което означава хубав, добър, и думата „стрес“. В тази категория попадат всички събития, които ни носят положителни силни емоции, като например:

• брак;
• повишение в работата;
• раждане на бебе;
• голяма печалба;
• завършване на образование;
• запознанство.

Дистрес

Това е стресът от ежедневието, който ни причиняват събития като:

• развод;
• наказание;
• травма;
• негативни чувства;
• финансови затруднения;
• проблеми в службата.