Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Изцеление означава болката да спре да контролира живота ви

Изцеление означава болката да спре да контролира живота ви

Изцеление означава болката да спре да контролира живота ви - изображение

Изцелението на емоционалните рани не означава да забравим. Това означава, повече от всичко, да стигнем до точката, в която те не контролират живота ни. Нещо подобно изисква прецизен процес на трансформация. Трябва да разберете, че след тази трансформация вие вече няма да сте същите. Изцелението не означава да се върнем назад във времето, означава възстановяване и придаване на форма на нещо ново, нещо по-силно и по-ценно.

Всички имаме рани, които се нуждаят от внимание. Живеем в свят, изпълнен с различни видове насилие. Някои от тях са по-ясни, а други скрити и мълчаливи. Неща като сексизъм, дискриминация, тормоз, физическо сплашване или сплашване в социалните медии, семейни дисфункции или дори културни послания за красота и успех могат да оставят своя отпечатък.

"Когато разумът най-накрая разбере какво се е случило, раните на сърцето са вече твърде дълбоки." – Карлос Руис Зафон

През последните няколко века западната психология се опитва, с различен успех, да излекува тези рани с голямо разнообразие от техники. Това е наука, в чиято основа стои усилие да се облекчи болката и да ни осигури подходящи техники за подобряване на нашите мисловни модели и поведение. Целта е да се направят положителни промени в живота.

Но това не е възможно, ако пациентът не желае. Често се случва така, че вместо да се занимаваме с проблема, независимо дали става дума за изолиран инцидент или травматично минало, избираме да го игнорираме. Стискаме юмруците си, затваряме сърцата си и вървим напред, без да поглеждаме назад.

Както вероятно предполагате, това е лоша стратегия. Друга грешка, която често правим, е да вярваме, че времето лекува всички рани от само себе си. Всичко, което трябва да направим, е да оставим дните, месеците или годините да изминат, за да се наредят нещата. Но времето не лекува нищо. Онова, което правим през това време, е онова, което осигурява изцелението.

Лекуването на рани: в търсене на първична болка

Алба е на 30 години. Преди около 8 месеца тя губи баща си поради инсулт. Всички около нея, включително партньора й, приятелите и семейството, са изненадани от това как се справя с мъката си. Тя не си взема почивка от работа. Напротив, тя става почти обсесивно фокусирана и започна да работи с френетичен темп.

Никой не я е виждал да плаче или да прояви някаква емоционална реакция. Тя е по-активна от всякога, почти не се задържа вкъщи. Сякаш се опитва да поддържа заетост през цялото време, така че да не се налага да мисли и чувства. Въпреки всичко тя достига до такава степен на изтощение и стрес, че решава да отиде при лекаря си, за да й предпише нещо, което да й помогне да спи или да се отпусне. „Лекарят й обаче решава да я изпрати на психолог.

След първоначална оценка, психологът може да види две неща много ясно. Първото е, че пациентът му не се е ангажирал с никакво скърбене. Второто е, че тя е създала много ефективна "оцеляваща" версия на себе си, която крие дълбока, базова болка. Алба трябва да излекува раните си, които могат да надхвърлят загубата на баща й. Възможно е да има травматични събития от нейното минало, които са активизирани отново от загубата на баща й. Всичко това комбинирано е довело до още по-сложно разместване на пластовете.

Тази история ни помага да разберем две неща, които ще обсъдим по-нататък. Когато се сблъскат с болката, празнотата и объркването, което травматични събития като злоупотреба, загуба или лошо отношение могат да причинят, хората често се опитват просто да обърнат страницата и да го забравят. Ето защо те създават този “фалшив аз”, герой, който им помага да стоят на повърхността.

Въпреки това раната е все още там, в очакване. Малко по малко тя ще се разпространи и дори ще предизвика други, вторични рани (изолация, разстройство на личността, тревожност, депресия и др.).

Емоционална първа помощ

Има една много интересна книга, наречена Първичната рана от Джон Фирман, която обяснява нещо също толкова интересно, колкото и полезно. Изцелението не означава да заличиш травмите. По-скоро става дума за това да си дадем нова възможност като човешки същества. Най-важното е да се създаде емпатична връзка с тази първоначална рана.

Последното може да изглежда странно или сложно. За да го разберете, просто трябва да запомните нещо: когато някой отиде на терапия, първото нещо, което ще забележите, е емпатичната среда. Двете страни са в топла и интимна среда, в която психологът се опитва да се свърже с пациента си. Така че, това, което пациентът трябва да се опита да направи, е емпатично да се свърже със своите рани и вътрешни потребности; да се свърже отново с цялата болка, която е пренебрегнал и се е опитал да игнорира.

По този начин можем да лекуваме тази първична травма и нейните вторични ефекти, малко по малко. Това е деликатен процес. Също така, друго нещо, което д-р Фирман обяснява в книгата си, колко важно е познаването на подходяща емоционална първа помощ за всички тези „емоционални порязвания и натъртвания“, от които страдаме всеки ден. Нека разгледаме няколко примера.

5 техники за първа помощ при лечение на емоционални рани

Описвайте и бъдете наясно. Първият съвет е да не отлагате до утре това, което можете да направите днес. Не пренебрегвайте това, което ви безпокои днес. Най-добрият начин да го направите е да знаете как да описвате емоционалните си състояния. Думи като „днес се чувствам празно, гневно, наранен, уплашен, чувствам се самотен, разочарован, фрустриран и т.н.“ могат да бъдат от помощ.

Втората стъпка е да не бъдете зависими. Трябва да разберете и приемете, че никой не заслужава да бъде жертва на травматична рана, разочарование или нарастващо негативно състояние на ума.

Третата стъпка е да имате състрадание към себе си. Никой трябва да ви обича или да се тревожи толкова много за вашата болка, колкото вие самите. Чувството на състрадание означава да видим болката и да разберем, че тя се нуждае от лечение и облекчение.

Добра система за поддръжка. Макар че го предпочитаме, не винаги е добра идея да се справяме сами с проблеми си. Наличието на добра система за поддръжка, която да ви позволява да вентилирате и изразявате себе си, е от много голяма помощ.

Последната стъпка е да се промените. Да излекувате болката означава да постигнете повече от една промяна. Този процес изисква повече от една корекция на лично ниво и в нашата среда, за да се даде път на нещо ново. Понякога срещите с нови хора, стартирането на нови проекти или ново хоби са достатъчни, за да започнем отново да мечтаем.

Както казва старата китайска пословица, ако оправяте косата си всеки ден, защо да не правите същото със сърцето си? Изцелението на раните е възможно. Нека започнем днес.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлСнимкиЛюбопитноФизиологияСоциални грижиАлт. медицинаАнкетиСпортБотаникаНовиниЗаболявания (МКБ)ОрганизацииИсторияИзследванияСпециалистиКлинични пътекиНормативни актовеИнтервютаЛеченияЗаведения