Симптоми, признаци и ефекти на емоционалната травма

Психическата (емоционална) травма е увреждане или нараняване на психиката, след преживяване на страшно или тревожно събитие, което може да доведе до проблеми при функционирането или нормалното адаптиране към промени в бъдеще. Опитът доказва, че всеки човек, който преживява травматично събитие, ще реагира по различен начин, много хора се възстановяват добре и нямат дългосрочни проблеми. Но има хора, които след като преживеят травмиращо събитие, ще продължат да страдат от проблеми, свързани с него и развиващи се във времето седмици и дори месеци.

Физически травматичните преживявания често включват животозастрашаващи събития, но всяка ситуация, която оставя чувство, че сме сами и непосилни да се справим може да бъде травматична за психиката ни — дори без физическа вреда. Важно е да запомним, че обективните факти за събитието не са тези, които определят колко травмиращо е то. Определящо е субективното емоционално преживяване на индивида.

Способността ни за разпознаване на психическата и емоционална травма е претърпяла революция през годините. Дълго време психолозите диагностицирали само мъже, които са преживели катастрофални войни, като психически травмирами, женското движение през 60-те години разширява възгледа за травматични събития, включващи агресивни действия и сексуално насилие срещу жени и деца. След като научихме много за травмите през 90-те години, определението за травматични събития се разширява още повече. Благодарение на възможностите за сканиране на мозъка, сега сме в състояние да наблюдаваме действието му. А това действително разкрива, че травмата всъщност променя както структурата, така и функцията на мозъка.

Какво представлява потенциално травматично събитие?

Потенциално травматичните събития могат да бъдат причинени от един отделен случай или от непрекъснати, безпощадни натоварвания на личността. Евентуално травматично събитие създава по-висока вероятност от дълготрайна и психологическа травма, ако:
- Индивидът не е подготвен за събитието;
- Събитието се появи изненадващо;
- Лицето се чувства безсилно да предотврати събитието;
- Събитието се е случва многократно (както злоупотреба с деца или повторяемо домашно насилие);
- Ако събитието включва крайна жестокост;
- Ако събитието се случи в ранна възраст.

Потенциално травматичните събития се дефинират като такива, които са едновременно мощни и разтърсващи. Като цяло представляват сериозна заплаха за психическото и физическото благополучие и могат да бъдат животозастрашаващи за собствения живот или този на любим човек. Тези събития могат да окажат много малко въздействие върху едно лице и да доведат до значително безпокойство в друго. Въздействието на потенциално травматично събитие може да бъде свързано с психическото и физическото здраве на лицето, с травматичните преживявания, наличието на умения за адаптиране и адекватна реакция, с нивото на социална и емоционална подкрепа по време на потенциално травмиращото събитие.

Примери за събития и ситуации, които могат да доведат до развитие на психическа травма, могат да включват:

- Природни бедствия като пожари, земетресения, наводнения и урагани;
- Междуличностно насилие като изнасилване, злоупотреба с дете или убийство на близък;
- Участие в сериозен автомобилен инцидент или трудова злополука;
- Актове на насилие като въоръжен грабеж, война или тероризъм.

Обикновено пренебрегваните причини за потенциални емоционални и психологически травми могат да включват и:

- Раздяла или развод;
- Унизителен случай, който дълбоко е засегнал лицето;
- Оперативни намеси;
- Травми или наранявания, дължащи се на спорт;
- Внезапна, неочаквана смърт на любим човек;
- Диагноза за животозастрашаващо или нелечимо състояние.

Нужно е да отбележим, че дори ситуации, които ни се струват по-несериозни, но в крайна сметка стресови могат да предизвикат травматични реакции.

Признаци и симптоми на психическата травма

Много хора изпитват силни физически или емоционални реакции, непосредствено след травматичното събитие. Повечето забелязват, че техните чувства се разсейват в течение на няколко дни или седмици. Въпреки това, при някои индивиди симптомите на травма може да не отминават и дори да се утежняват. На това как се преживява събитието влияят много фактори. От това дали лицето получава емоционална подкрепа от близките си, през факта дали в миналото няма влияещи травматични събития, дали стресът не е повишен от настояща напрегната ситуация, до личностовите способности за справяне, изградени в ранна възраст.

Някои от най-честите симптоми на психологическа травма могат да включват следното:

- Кошмари;
- Силно влияещ, ярък визуален спомен за случилото се;
- Загуба на памет и способности за концентрация;
- Дезориентиране;
- Объркване;
- Промени в настроението;
- Избягване на дейности или места, които предизвикват спомени от събитието;
- Социална изолация и оттегляне;
- Липса на интерес към предишни забавни дейности;
- Улеснена поява на страх;
- Огромна умора и изтощение;
- Тахикардия;
- Безсъние;
- Сексуална дисфункция;
- Промени в съня и начина на хранене;
- Неясни оплаквания от дискомфорт и болки в тялото;
- Изключително силна бдителност;
- Генерализиран страх;
- Обсесивно и компулсивно поведение;
- Изолиране от други хора и емоции;
- Емоционално вцепенение;
- Депресия;
- Вина — особено ако човек е жив, а други са загинали;
- Срам;
- Емоционален шок;
- Неверие;
- Раздразнителност;
- Гняв;
- Безпокойство;
- Панически атаки;

Ефекти на нелекувана психологическа травма

Много хора от години живеят със симптоми на емоционална и психическа травма. Ефектите при липса на лечение могат да бъдат опустошителни и да проникнат в почти всеки аспект от живота на личността. Някои от най-честите ефекти на нелекуваната травма включват:

- Злоупотребата с наркотични вещества;
- Алкохолизъм;
- Сексуални проблеми;
- Неспособност за поддържате здрави близки взаимоотношения или избиране на подходящ партньор;
- Враждебност;
- Постоянни конфликти с близки;
- Социално оттегляне;
- Постоянно чувство на заплаха;
- Саморазрушително поведение;
- Импулсивно поведение;
- Неконтролируеми реактивни мисли;
- Невъзможността да се правят здравословни професионални избори;
- Дисоциативни симптоми;
- Чувство за депресия, срам, безнадеждност или отчаяние;
- Чувства неефективност;
- Чувство, че личността е трайно увредена;
- Загуба на предишни вярвания;
- Натрапчиви поведенчески модели.

Всички тези симптоми могат да се появяват самостоятелно или в комбинация, като страдащите често нямат представа, какво им се случва. При липса на възможност да се справим сами с това състояние е добре да се обърнем към специалист, които да подпомогне извеждането от нея. Всеки психолог подчертава, че при наблюдаване на симптоми при деца нуждата от професионална намеса е много по-ярка и налага вземане на спешни мерки от близките.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: cascadebh.com
Снимка: stiricrestine.ro

Още по темата:

• Знаците, издаващи емоционалния шок
• Емоционално инхибиране: Когато не можеш да определиш и изразиш емоциите си
• Синдромът на Турет - какви са психическите последствия
• Какво е гранично личностово разстройство