Причини, признаци и последици от емоционалната травма

Емоционалната (психологическа) травма е увреждане или нараняване на психиката след преживяване на страшно или тревожно събитие, което може да доведе до проблеми при функционирането или нормалното адаптиране към промени в бъдеще. Опитът доказва, че всеки човек, който преживява травматично събитие, реагира по различен начин. Много хора се възстановяват бързо и нямат дългосрочни проблеми. Но има и такива, при които едно травмиращо събитие ще доведе след себе си много други проблеми във времето.

Физическите травматични преживявания често включват животозастрашаващи събития, но и всяка друга ситуация, която оставя чувство, че сме сами и че не можем да се справим, може да навреди на психиката ни. Не обективните факти за събитието определят колко травмиращо е то, а субективното емоционално преживяване на човека.

Способността ни за разпознаване на психологическата и емоционална травма е претърпяла революция през годините. Дълго време психолозите диагностицирали само мъже, които са участвали във войни като психически травмирани. Женското движение през 60-те години успява да добави към категорията емоционална травма и агресивните действия и сексуалното насилие над жени и деца. През 90-те тя се разширява още повече.

Благодарение на възможностите за сканиране на мозъка, сега специалистите още по-лесно могат да следят мозъчните процеси и да разберат как точно травмата променя структурата и функционирането на мозъка.

Какво представлява потенциално травматично събитие?

Потенциално травматичните събития могат да бъдат причинени от един отделен случай или от няколко такива. Травматичното събитие създава по-висока вероятност от дълготрайна психологическа травма, ако:

• човекът не е подготвен за събитието;
• събитието се появява изненадващо;
• човек се чувства безсилен да го предотврати;
• събитието се е случва многократно (насилие над дете или повторяемо домашно насилие);
• събитието включва крайна жестокост;
• събитието се случи в ранна възраст.

Прочетете още:

• Как детската емоционална травма влияе на отношенията ни като възрастни

Потенциално травматичните събития се дефинират като едновременно мощни и разтърсващи. Те представляват сериозна заплаха за психическото и физическото благополучие на човека, както и да застрашават живота му, или този на негов близък. Тези събития могат да окажат много слабо въздействие върху едно лице и да причинят силен стрес за друго.

Въздействието на потенциално травматично събитие е свързано с психическото и физическото здраве на лицето, с травматичните преживявания, наличието на умения за адаптиране и адекватна реакция, с нивото на социална и емоционална подкрепа по време на потенциално травмиращото събитие.

Примери за събития и ситуации, които могат да доведат до развитие на психологическа травма:

• природни бедствия като пожари, земетресения, наводнения и урагани;
• насилие като изнасилване, малтретиране на дете или убийство на близък;
• сериозно ПТП или трудова злополука;
• актове на насилие като въоръжен грабеж, война или тероризъм.

Други причини за потенциални емоционални и психологически травми:

• раздяла или развод;
• унизително събитие, което дълбоко е засегнало лицето;
• хирургична интервенция;
• травми или наранявания, дължащи се на спорт;
• внезапна, неочаквана смърт на любим човек;
• диагноза за животозастрашаващо или нелечимо състояние.

Възможно е дори ситуации, които считаме за безобидни, да се окажат стресови за нас и да предизвикат травматична реакция.

Признаци на психологическа травма

При много хора физическите или емоционалните реакции са много силни непосредствено след травматичното събитие. При повечето с времето емоциите се утихват, в рамките на няколко дни или седмици. Въпреки това има случаи, когато симптомите на травма може да не отминат и дори да се задълбочат. Влияние оказват много фактори. Като например дали лицето получава емоционална подкрепа от близките си, дали в миналото не се е сблъсквало с други травматични събития, дали стресът не е твърде голям заради настояща напрегната ситуация, както и самите личностни умения за справяне, изградени в ранна възраст.

Някои от най-честите признаци на психологическа травма включват:

• кошмари;
• интензивен, ярък визуален спомен за случилото се;
• загуба на памет и способност за концентрация;
• дезориентация;
• объркване;
• промени в настроението;
• избягване на дейности или места, които предизвикват спомени от събитието;
• социална изолация и отдръпване;
• липса на интерес към предишни любими занимания;
• страх от безобидни неща или случки;
• непосилна умора и изтощение;
• тахикардия;
• безсъние;
• сексуална дисфункция;
• промени в съня и начина на хранене;
• дискомфорт и болки в тялото с неясен произход;
• изключително силна бдителност;
• генерализиран страх;
• обсесивно-компулсивно поведение;
• изолиране от други хора и емоции;
• емоционално вцепенение;
• депресия;
• вина - особено ако човек е останал жив, а други са загинали;
• срам;
• емоционален шок;
• недоверие;
• раздразнителност;
• гняв;
• безпокойство;
• панически атаки.

Последици от неизлекувана психологическа травма

Много хора години наред живеят с последиците от преживяна емоционална и психологическа травма. Липсата на лечение може да доведе до много тежки последици, които да повлияят всеки аспект от живота на човек. Някои от най-честите последици от неизлекуваната травма са:

• злоупотреба с наркотични вещества;
• алкохолизъм;
• сексуални проблеми;
• неспособност за поддържане на здрави взаимоотношения или избиране на неподходящ партньор;
• враждебност;
• постоянни конфликти с близки;
• социално отдръпване;
• постоянно чувство на заплаха;
• саморазрушително поведение;
• импулсивно поведение;
• неконтролируеми реактивни мисли;
• неспособност да се правят разумни професионални избори;
• дисоциативни симптоми;
• депресия, срам, безнадеждност или отчаяние;
• чувство за непълноценност;
• чувство, че личността е трайно увредена;
• загуба на предишни вярвания;
• натрапчиви поведенчески модели.

Лечение на психологическата травма

Всички тези симптоми могат да се появят самостоятелно или в комбинация като страдащите често нямат представа какво им се случва. При липса на възможност да се справим сами с това състояние е добре да се обърнем към специалист, който да подпомогне излизането от него. Психолозите подчертават, че ако открием някои от тези симптоми при деца, е много важно да вземем бързи мерки и да потърсим професионална помощ.