Има уроци, които само една майка може да предаде на своята дъщеря

Всяка майка се опитва или поне таи в себе си желание поне до известна степен да контролира изборите, които дъщеря й прави в живота. И въпреки че повечето майки смятат това за свое изконно право, опитът за контрол не само че не е правилен, но e и напълно възможно да изпрати момичето в погрешна посока. А освен всичко друго, е напълно възможно в някакъв момент дъщеря ни просто да спре да ни слуша.

Когато момичетата влязат във възрастта на сериозните отношения, ние упорито започваме да ги съветваме какво да търсят в една връзка - без значение колко добри или лоши са нашите собствени избори в живота.

Желанието да бъдеш популярен сред представителите на противоложния пол често започва по-рано при момичетата, отколкото при момчетата. Тийнейджърските взаимоотношения обикновено се изчерпват с: „Аз харесвам ….”, „Дали той ме харесва”, няколко срещи и... всичко свършва. Като майки, наблюдаващи драмата отстрани, ние философстваме, развеселяваме дъщерите си, предлагаме рамо, на което да поплачат или правим грешката да им кажем, че е „по-добре така”, или че все още са твърде млади, за да се установят на едно място – с един човек във връзка, която ще ги лиши от едно по-щастливо бъдеще.

И понеже със съветите си ние искаме да защитим момичето си, а е много трудно да звучим така, сякаш не й преподаваме, стигаме до момент, в който нямаме смелост да започнем разговор – за да не провокираме нежелана реакция. Запазваме мълчание, надявайки се, че така ще спечелим и съответно ще запазим доверието на дъщеря си. Стараем се да избягваме важните разговори с тайната надежда, че нещата ще се подредят по възможно най-благоприятния начин и без нашата намеса, а дъщеря ни сама ще си извади ценните поуки от случилото се.

Но има уроци, които само една майка може да даде на дъщеря си.

Разговорите са крайно необходими – но в подходящото време, с подходящия тон и подходящите думи. Крайно необходимо е една майка да поговори със своето момиче както за нуждата от самоуважение, така и за уважението, което трябва да проявяваме към другия и естествено да изискваме същото да се проявява и към нас. Трябва да говорим за това, че понякога е нужно да сме губещите в една връзка, дори и ние да сме правите - провалените отношения проправят пътя към по-добро познаване на себе си и другите.

Дали ще успеем да изкажем всичко, което искаме детето ни да научи, не е толкова важно. По-важно е в съзнанието на нашата дъщеря да остане завинаги майчиният съвет никога да не позволява някой друг да я определя, да я ограничава, да я унижава, да я кара да се чувства по-малко, отколкото е.

Добрите взаимоотношения означават двама души, които вървят заедно по пътя на живота, но притежаващи лично пространство и свобода да опознават себе си и да следват собствените си мечти - двама души в здрава връзка се връщат винаги с любов един към друг без никой никого да съди. Това включва вслушване, но не сляпо следване на другия.

Ролята на майката е да бъде учител и ментор за дъщеря си, което не означава непременно да е нейна приятелка. Момичетата могат да потърсят приятели другаде. Фактът, че вие, като майка, сте понесла редица бури, ви прави най-големия ви ресурс, вие сте в състояние да разгледате всевъзможни сценарии, както никой друг! Използвайте вашите спомени, грешки, триумфи и уроци разумно, за да подготвите дъщеря си за пътя напред, но се старайте да не контролирате, критикувате или да обвинявате.

Подобни разговори са неудобни и понякога много трудни. Няма съмнение в това. Но ако не ги проведем, един ден може да съжаляваме.