Необичаните дъщери и въпросът, който трябва да спрат да си задават

Това е измамно прост въпрос, който изкривява дълбочината на болката, скрита под неговата повърхност: "Защо майка ми не ме обича?"

Според психотерапевта Пег Стрийт проблемът е, че невидимата основа на въпроса е дълбока тъмна дупка, изпълнена със страх и срам, защото светът, в който живее детето, е малък и управляван от неговата майка, а отговорът, който идва най-лесно в ума, е този: „Проблемът е в мен. Тя не ме обича, защото съм аз”.

Въпросът става по-жесток и по-спешен, когато детето започне да вижда, че майка му обича другото дете в дома.

Пациентка на 52 години доверява следното на Стрийт:

"Бях на шест години, когато се роди сестра ми. Спомням си, че сякаш стена падна върху мен, оставяйки ме без дъх, когато гледах майка ми да пее и да я разхожда, да й се усмихва, да я задушава с обичта и нежността си. Никога не е правила тези неща с мен. Опитвах се да бъда по-сладка и по-сладка, надявайки се, че ще ме заобича така, както обича сестра ми, но това никога не проработи. Никога.”

Страх, срам и, да, този плашещ, но толкова лесен и логичен отговор на въпроса, измъчват много момичета, израснали без любов и внимание, понякога до зряла възраст. Нуждата им от подкрепа и майчина обич ги държи в състояние на отричане: те оправдават и дори рационализират поведението на майките си. И докато стоически понасят болката, те самоотвержено се затварят в този цикъл на страдание. Несъзнателно те приемат отговора на въпроса, който са си задавали цял живот съвсем съзнателно: „Защо не ме обича?”, „Заради мен, тя не ме обича, защото съм аз!”.

Проблемът с въпроса: "Защо не ме обича?"

За начало той звучи достатъчно логично, но истината е, че няма отговор – поне не и такъв, който би позволил на необичаната дъщеря да изработи план за действие, който действително отговаря на желанията й. Майките не обичат децата си по много причини или без наличието на такива. Съсредоточаването върху въпроса не само създава надежда, че можеш да се промениш така, че да успееш да й се харесаш, но поощрява неправилното убеждение, че причината е в теб и в това коя си. А всъщност става въпрос за нея и за това коя е тя. Това е най-трудното нещо, което дадена дъщеря може да осъзнае, защото тя е интернализирала (приела като своя същност) цялата вина и срама, които са в основата на въпроса. В края на краищата, всички майки обичат децата си, нали?

"Основният конфликт" се състои в продължаващата нужда на дъщерята от майчина любов и подкрепа и във все по-ясното осъзнаване на раната, причинена от майка й. Това често кара дъщерята да продължава да търси отговора, който най-после да й разкрие всичко.

Защо обаче трябва да спрете да се задавате този въпрос

Истинският път към изцелението е да зададете друг въпрос: Как ми повлия и оформи като личност липсата на майчина обич и подкрепа? Тъй като, фокусирайки се върху въпроса защо тя не ви обича, е възможно да стигнете до великото прозрение, че тя може би е нарцисист, но то отново би ви върнало в обърканото и хаотично детство, а това няма да ви донесе изцеление. Докато продължавате да се питате „Защо“, вие няма да сте в състояние да прозрете, че единственото нещо, което има значение, сте Вие. Че виновни сте не вие, а тя, че е време да се освободите от срама, страха и плашещия въпрос и да продължите напред, позволявайки на друг да ви обича. Защото го заслужавате.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: hipwee.com

Още по темата:

• Защо трябва да се научим да приемаме другите такива, каквито са
• Масово любовта се бърка с други неща
• 6 начина за подхранване на съпричастността в интимни отношения
• 9 психологически пречки пред любовта